Добричлията Симеон Желязков: Младите да не губят себе си в стремежа към успех
Симеон Желязков е на 22 години, родом от Добрич, но във втори клас се мести да живее в София. „От тогава съм софиянец по документи, но оставам добричлия до живот“, споделя за Добрич Онлайн Симо.
Той започва основното си образование в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност пиано, след което се мести в Национално музикално училище "Любомир Пипков", град София. Година след началото на следването си Симеон е приет в университет в Амстердам, Холандия, отново с поп и джаз пеене. Младият талант е вокалист, пианист, композитор, преподавател по пеене и участник в „Гласът на България“. В момента се развива не само като певец, но и като музикант в собствени проекти като „Funky Miracle“ i „S-MO“. Тепърва му предстои да завърши бакалавърска степен, а за сега работи като преподавател и артист на свободни начала.
От колко годишен пееш?
Пея от съвсем малък. Започнах в детска градина „Бодра Смяна“ при госпожа Стефка Димитрова. До този момент съм й безкрайно благодарен за всичко, което ми е дала. Известно време бях във вокална група „Трикси“ при Струнджеви.
Разкажи малко повече за живота ти в Амстердам?
Решението да напусна България не взех въобще лесно. Търсех развитие извън България, поради малкото наличие на професионални преподаватели по джаз пеене и теория на джаза. Там прекарах малко повече от година. Отначало беше изключително трудно финансово, поради разликата в икономиката на двете държави, но след време успях да се установя отново с финансова подкрепа на родителите ми. Там намерих съдружници и приятели. Участвах в различни проекти на малки и големи сцени, от които „North Sea Jazz Festival 2017“. Tам се срещнах с невероятни изпълнители като Erykah Badu, Mary J Blige, Cory Henry, Jacob Collier, Robert Glasper и други. Тези срещи ме амбицираха да се развивам като артист и в собствената си държава. Поради това и главно заради „Funky Miracle“ реших да се завърна в България.
Разкажи за музикалната група „Funky Miracle“
С “Funky Miracle” се събрахме през 2012 година. Имали сме много активна концертна дейност на различни национални и интернационални сцени. Участвали сме в няколко джаз и поп фестивали в страната и чужбина като „A to Jazz“, „Coca Cola Happy Energy Tour“, „Klaipeda Jazz fest“, „Luxembourg Film Fest“, „Spirit of Burgas“, „So whats Next“ и други. Свирили сме с различни артисти като Рафи, Мария Илиева, Михаела Филева.
Занимаваш ли се с нещо друго?
В момента се развивам не само като певец, но и като музикант в собствени проекти като Funky Miracle i S-MO. Тепърва предстои да завърша бакалавърска степен, за сега работя като преподавател и артист на свободни начала. Преподавах в Амстердам и продължавам с това в България. Педагогичната теория и методите, които използвам, са повлияни от европейското образование, което получих там и до голяма степен от моята преподавателка - Нели Маринкова. Към всеки ученик подхождам индивидуално, което според мен често не се взима предвид в сборните формации. От скоро преподавам и в школата на Искра Милкова "Highlight" в София, където имам удоволствието да работя с невероятен екип от млади професионалисти. Получавал съм предложения и от други школи, но за сега ангажиментите ми не позволяват много воля.
Проектът „S-MO“ е основан миналата година през април. Музиката, аранжиментите и текстовете са мое дело. Свирим предимно авторска музика. Участници в проекта са Радо Казасов - барабани, Евден Димитров - бас, Владислав Мичев - тромбон и синтезатор и отскоро Волен Милчев – вокали. За мен е чест и огромно удоволствие да свиря с тях. Всеки музикант от тях е невероятен професионалист в своята сфера. От създаването на проекта сме имали няколко клубни участия в София и провинцията, но главната му цел е да достигне фестивални сцени в страната и чужбина. Стилът на музиката е Soul с примеси на Jazz Fusion. В албума на Funky Miracle присъства едно от парчетата в репертоара на S-MO, а именно When you have nothing. А ' Troubles" (посветено на баба ми) е трак, който вече е качен в youtube пространството.
Как взе решението да участваш в „Гласът на България“?
Да участвам в „Гласът на България“ ме посъветва майка ми. Отначало не бях съгласен, но реших да се впусна в това приключение без очаквания.
Защо избра точно отбора на Графа?
Избрах Графа, защото мисля, че с него най-добре съвпадат възприятията ми за музика . Отдавна съм фен на музиката, която той прави и отношението му към нея. Двоумях се между Поли и Графа, но последвах интуицията си.
Кой певец е твой идол? А коя е любимата ти песен?
Нямам любим изпълнител, но имам стил – Soul, RnB, Gospel, Jazz. Е, добре повече от един са. Изпълнителите са - Musiq Soulchild, D Angelo, Stevie Wonder, Michael Jackson и други.
Липсва ли ти Добрич? Кое е любимото ти място в нашия град?
Откакто заминах за София, Добрич не е спирал да ми липсва. Особено местата, на които излизах с приятели като малък. Градската градина, сцената на Младежки център - там беше първата ми изява като певец. Лятното училище, Старият Добрич - вкусните гевреци, бялото сладко и сиропите. Много весели спомени…
Какъв съвет би дал на хората, които искат да участват в музикално предаване, но нямат увереност и смелост?
Бих ги посъветвал да не прибързват, а да изчакат момент, в който са уверени и подготвени. Конкурсите са добро начало за млади изпълнители, но не трябва да се прекалява поради отчайващо закостенялата представа за конкурсна песен и изпълнител в последно време. Участвах и в други подобни формати, които само ме разочароваха с избора на финалисти и критерии. Моят съвет към младите изпълнители е да гонят мечтите си активно и да разчитат най-много на собствената си работа и хъс, а не да очакват лесна и бърза слава, защото тя винаги е преходна. Най-вече да не губят себе си в стремежа към успех . По думите на Андерсън Паак "Fame killed all my favorite entertainers" (Славата уби всички мой любими артисти).