Желяз Андреев пред Добрич онлайн: Подкрепата на хората е нещото, което пази усмивката на лицето ми

- Г-н Андреев, да започнем от там – очаквахте ли да получите толкова голяма подкрепа – както от добричлии, така и от хора от цялата страна? 

- Аз мога просто за пореден път да изкажа огромната си благодарност към хората, които ме подкрепиха и към хората, които осъзнаха, че тази ситуация е изключително нелепа. И че всеки млад българин, който е решил да започне своя кариерен път по такова глупаво стечение на обстоятелствата може да се окаже в същата ситуация. Изключително съм благодарен на моята приятелка, на семейството ми, на приятелите ми, които спомогнаха това нещо да стане обществено достояние в рамките на часове буквално. 

- Какви бяха действията Ви, разбирайки за обвинението, което Ви е повдигнато?

- Миналата година разбрах, че самото обвинение датира от 2016 година, то беше изключително шокиращо. Още повече, че, както се знае, аз бях просто един обикновен служител в компанията и абсолютно никакви решения не съм вземал. Да, неприятна ситуация. Започнахме консултации с юристи, с адвокати, със специалисти в областта. Те ми казаха, че в крайна сметка са минали 5-6 месеца, откакто е излязло самото обвинение и щом в рамките на тези пет-шест месеца до датата, в която ние научихме  никой не ни е потърсил, може би просто трябва да се успокоим. Нещо, което ни успокои допълнително, беше, че октомври 2017 година научихме, че бившите ми работодатели са се признали за виновни пред американската прокуратура. 

- Докато работехте в кол центъра имахте ли някакви съмнения, дори и минимални, че вършите нещо нередно?

- Не, не съм имал такива съмнения. Работехме с компании от цял свят. Моите колеги също са работели с компании от Близкия Изток. Напълно сме се доверявали на прозрачността на работата ни, на това, че всичко е изгладено. Че абсолютно всяко едно наше действие е координирано с хората, които са над нас и те вземат правилните решения. Уви, оказа се, че това не е точно така. 

- Казахте, че работодателите Ви са се признали за виновни. Но доколкото разбираме те са получили много малки присъди, вероятно е сключено споразумение. В този смисъл, чувствате ли се изкупителна жертва, смятате ли, че те са прехвърлили вината върху Вас и колегите Ви, за които също има заповеди за екстрадиране? 

- Това бяха първоначалните ми мисли. В дните, докато бях в ареста, точно това си мислех – че при определени максимални присъди в рамките на от 40 до 60 години изведнъж те получават присъди за една-две години. Изглеждаше ми като една много добра сделка, която те са сключили с прокуратурата в Щатите. Честно да Ви кажа, не виждам по какъв начин те могат да наведат прокуратурата към действия, да започнат да разследват нейните служители. Многократно съм заявявал, че всяка една сделка е ставала със знанието на тези работодатели. И те са били хората, които са можели да прекратят всяка една сделка, ако са знаели, че нещо нередно се случва. 

- След като имате подписан трудов договор с тях, те не носят ли отговорност изцяло за това, което се случва във фирмата им?

- Така трябва да бъде. Още повече, че нашият трудов договор е с българска фирма, регистрирана в България по нашите закони. Така че абсолютно нормално е човек да си мисли, че ако нещо лошо се случи, хората, които трябва да бъдат подведени, са шефовете, не работниците, не хората, които са на изпитателен срок, не студентите, които са започнали първа работа, за да подпомагат своето ежедневие е да олекотят семейния бюджет на родителите си.  

- Близките Ви призоваха хората да помогнат за наемането на адвокат във  Флорида – както за финансова подкрепа, така и търсят помощ защитникът Ви да е добър. До къде стигнаха нещата?

- Малко е труден този момент, тъй като в Щатите всеки един щат си има собствени закони. На нас ни трябва адвокат, който упражнява право точно в тази сфера, точно в съответния щат. Получаваме предложения от близки и познати за техни познати адвокати, които, за жалост, в момента повечето от тях са на стаж във Флорида и това затруднява процеса на намиране на адвокат. Миналия четвъртък с помощта на г-жа Мая Манолова открихме дарителска сметка, която вече е публично достояние и всеки, който е съпричастен към моя проблем, може да допринесе финансово, за да можем ние да наемем добър адвокат. За момента не сме се замисляли за обществен защитник, защото, доколкото разбирам от статистиката, общественият защитник във Флорида може да отдели максимум по две минути на ден, за да гледа дадено дело. А две минути са изключително недостатъчни в тази ситуация.

- Бихте ли обяснили на читателите ни какво ще се случи от тук-нататък? 

- Моето съдържане преди една седмица и освобождаването ми от ареста бяха предвидени на червения бюлетин, който Интерпол ми беше сложил. До този момент официално искане за екстрадиране от страна на Щатите не е дошло. Това е една от нашите надежди – въобще да не пристигне такова искане. Ако пристигне целият този кошмар трябва да се повтори отново, т. е. аз отново да бъда задържан за 72 часа, отново след това трябва да се гледа мярка и едва след това ще бъде насрочена дата за самото дело. Което ще бъде на две нива.  

- А как бихте коментирали реакцията на институциите в България по Вашия случай?

- Доколкото разбрах, институциите първоначално не са били достатъчно добре информирани и информацията, която официални лица са подали към медиите и към обществото, е била неточна. След това, може би, благодарение на обществения отзвук, благодарение на това, че моите близки разясниха точно каква е ситуацията и каква е била моята роля в компанията, предполагам, че съответните органи са разбрали, че може би са направили  някои изказвания прекалено рано. Как да Ви кажа, за мен беше  логично, може би, да застанат малко по-плътно зад мен като зад български гражданин, а и зад цялата тази кауза.   

- Смятате ли, че Вашият случай допринесе за решението на главния прокурор Сотир Цацаров другите четирима българи, за които също бе поискана екстрадиция, да не бъдат задържани?

- Предполагам, но не мога да го твърдя. В крайна сметка това беше решение на прокуратурата. 

- Тази голяма подкрепа от всички дава ли Ви вяра в благоприятния изход от ситуацията? 

- Аз заявих в деня на протестите, че подкрепата на хората е нещото, което пази усмивката на лицето ми. Точно това е нещото, на което аз разчитам в момента. Нещото, на което аз и приятелите ми, и семейството ми, и всички мои близки хора разчитаме изключително много. Искам отново да изразя своята огромна благодарност на всички граждани, които осъзнават колко е трудна тази ситуация. И наистина вярвам, че всичко това ще приключи скоро по добър начин.