В Европейската имунизационна седмица ни напомнят: Имунизацията спасява живот

През 2006г. се провежда първата Европейска имунизационна седмица.

Основна цел на имунизационната седмица е увеличаване на имунизационния обхват, особено сред трудно достъпните групи от населението чрез повишаване на информираността сред родители, здравни работници, медии, управляващи за значимостта на имунизациите. Фокусът на седмицата е насочен към имунизацията като лично право и споделена отговорност за намаляване на неимунизираните лица и премахването на „имунизационните джобове“, което ще спомогне за напредъка към постигането на Глобалните цели за устойчиво развитие 2030 на ООН, вкл. постигането на добро здраве.

Изпълнението на Националния имунизационен календар е една от най-ефикасните мерки за защита здравето на децата и за недопускане разпространението на опасни заразни болести, водещи до висока детска смъртност.

Имунизационният календар се актуализира непрекъснато, като стремежът е да се прилагат най-оптималните схеми и да се включват нови високоефективни и безопасни ваксинални продукти, в т.ч. и съвсем нови, срещу непокривани досега заразни заболявания.

През 2007г. живата полиомиелитна ваксина е заменена с инактивирана за всички приеми на новородените и децата до 2 години, а от април 2008 г. се прилага високоефективна комбинирана четирикомпонентна ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш (безклетъчен) и полиомиелит (инактивиран) на 6-годишните деца. От 2010 г. за новородените и малките деца се въвежда петкомпонентна ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш (безклетъчен), полиомиелит (инактивиран) и хемофилус инфлуенце тип В, както и пневмококова ваксина. От декември 2014г. се прилага и шесткомпонентна ваксина.

Ежегодно МЗ осигурява средства за закупуване на ваксини, които се предоставят на общопрактикуващите лекари за безплатно имунизиране на всички български граждани. Във всяка РЗИ функционира имунизационен кабинет, в който се извършват безплатно задължителни имунизации на подлежащите лица, независимо от техния здравноосигурителен статус. Освен това могат да се извършват и препоръчителни имунизации на лица с повишен риск от заразяване или при пътуване в чужбина.

Благодарение на дългогодишната и целенасочена политика за поддържане на високо имунизационно покритие, в България са постигнати значими резултати по отношение на много заразни заболявания - вариола, бяс, коремен тиф, дифтерия, тетанус, полиомиелит, хепатит тип В в имунизационна възраст.

Свободният избор на личен лекар изисква много лична отговорност и грижа за собственото здраве и това на децата. Безплатната профилактика с ваксини пропускат най-често лицата, които нямат избран личен лекар и често пътуващите зад граница.

България е страна с доказан опит в имунопрофилактиката, но значителната миграция на населението изисква допълнителни грижи в организиране на дейностите за повишаване и поддържане на висок имунизационен обхват сред високо рисковите групи от населението, с участието на държавните и общински институции, на медицинските специалисти, на неправителствените организации и медиите.

Имунизациите трябва да се превърнат в рутинен и непрекъснат процес, защото само тогава ползата от тях е не само за отделния човек, предпазен от опасно заразно заболяване, а и за цялото общество.

* Имунизацията спасява живот;

* Правото на имунизация е право на всяко дете;

* Ваксините предпазват хората от всички възрасти от опасни болести;

* Епидемиите от заразни заболявания са заплаха за общественото здраве;

* Заразните заболявания са смъртоносни, но те могат да бъдат контролирани чрез имунизациите и изкоренени;

* Имунизациите са сред най-ефективните във финансово отношение медицински достижения, които дават сигурен и траен ефект върху здравето на децата и поколенията;

* Здравните работници са най-достоверният източник на информация относно ваксините;

* Повишаването на информираността ни за ваксините може да спаси живот!

Всеки човек заслужава да бъде предпазен от ваксинопредотвратимо заболяване и играе съществена роля в предпазването на другите, избирайки да се ваксинира.