Албена Алексиева: Искам моите ученици да ме запомнят като човека, на когото са имали пълно доверие

Албена Атанасова Алексиева е Главен учител в СУ „Стефан Караджа” в град Каварна. Тя има 36 години опит в работата с деца, носител е на тазгодишната наградата „24 май” на Община Каварна в категорията „Учител на годината в начална степен на обучение”.

Албена Алексиева: Искам моите ученици да ме запомнят като човека, на когото са имали пълно доверие

Вие сте един от носителите на наградата „24 май” учител на годината в начална степен на Община Каварна, как приемате това отличие?


Имам 36-годишен опит в работата с деца и се радвам, че колегите издигнаха моята кандидатура за отличието. Трудих се упорито през годините. И това е моята награда. Харесва ми да внасям иновативни елементи в работата си. Така карам учениците си да постигат успехи. Радвам се и на най-малките достижения на моите ученици. Това са техните малки, несигурни стъпки към постигане на мечтите им. През 2006 година бях носител на това отличие за първи път. Тогава, по покана на Президента на Р България, присъствах на бала на просветните и културни дейци във Военноисторически музей, град София.

Какво е чувството да даваш първите стъпки в необятния свят на знанието на децата през годините?

Да бъдеш водач не е лесна задача. А това да си първи водач на едни съвършено чисти и доверчиви души, мога да сравня единствено с висшия пилотаж. Такова пътуване е трудно, отговорно, но и интересно. Интересувам се от живота на учениците си и след завършване на образованието им. Първите ми ученици сега са вече на 47 години. С деца, а някои и с внуци. Винаги е вълнуващо, когато се срещаме отново и отново. Тайно се лаская, че във всеки техен успех, във всяка достигната мечта има и мое скромно участие, някъде в началото на пътя им. Това е тръпката да започваш отново и отново.

Помните ли първия си учител и в този смисъл как искате да Ви запомнят децата?

Моят първи учител се казва Елена Стоева. Искам високо да изрека името ѝ, защото тя е моят пример. Пожелавам ѝ още дълги години здраве и нека тази красива, искрена усмивка не слиза от лицето ѝ. Искам моите ученици да ме запомнят като човека, на когото са имали пълно доверие. С когото са споделили своите детски горести, но и най-високите цели, които са си поставяли. Като човека, който първи е хванал ръката им и е изрекъл: „Ела, аз ще те водя!“

Освен знания какво друго предавате на децата, какви качества се стремите да възпитате у тях?

Преди всичко им предлагам своя личен пример. Стремя се винаги да бъда справедлива. Опитвам се да им покажа, че пред трудностите човек не бива да спира. Работя непрекъснато и преследвам осъществяването на идеите си. Увличам след себе си децата и така ги карам да се чувстват силни. Постепенно с времето те сами започват да си поставят цели и търсят начини да достигнат върхове. Тогава е мой ред да се оттегля и с удоволствие да следя техния полет.

Каква е формулата на успешния учител?

Много труд и пак труд! Себеотдаване и жертвоготовност.

Промениха ли се през годините децата на които преподавате и с какво?

Децата, които поемам се променят и то с бързи темпове. Всеки следващ випуск е по-труден за овладяване. Отнема все повече време и усилия да заговорим на един език с тях и техните родители. Твърде силно заложено е у децата желанието да са освободени в поведението си. Да не искат да се придържат към определени норми, които се изискват в училище в името на общия успех. Често чуваме от родителите: „Аз искам моето дете да се държи така!“, което не е правилна линия на поведение. Тук е мястото на учителя, който упорито и непрестанно да се труди в името на общите за екипа цели и идеи. Да покаже на деца и родители, че екипната работа е нещо много важно. Че успехите идват само там, където е проявена самодисциплина и старание. И, когато нещата се случат, всеки изпитва своето мъничко лично удовлетворение от постигнатото.

Какво е най – голямото предизвикателство в нашето образование?

Липсата на интерес у учениците към образованието въобще. Това да накараш едно дете или група деца да повярват, че онова, което учат е важно и нужно за общата им култура, за бъдещото им представяне в живота. Без да се водят от всеобщото в последните десетилетия, лишено от всякакъв смисъл и повтаряно като мантра мнение, че в училище само си губят времето. Родителите не разбират вероятно, но така правят децата си напълно неадекватни към образованието и дълбоко нещастни за цели дванадесет години, прекарани и често направо загубени в училище.

Какво е за Вас 24 май?

Аз съм от учителски род. Казвам го с цялата гордост, на която съм способна. 24 май за мен е свят ден, равен на най-светлите ни църковни празници. Тук трябва да спомена имената на моите чинки Гиргина Ганева и Олга Алексиева-носителки на орден „Св. св. Кирил и Методий“ за образование, на моите чичовци Йордан Алексиев и Атанас Алексиев-всеки по своему оставил светла диря в душите на безбройните си ученици.

Какво ще пожелаете на учителите на България в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост?

Бих отправила пожелания не само към будителите, а и към моите ученици, родители на ученици и всички, които почитат този празник.

Скъпи колеги, днес сме изправени пред все по-сложната задача да образоваме и възпитаваме. Днешните деца, застанали пред нас като ученици, след двадесет години ще управляват града ни, държавата ни, света. На нашите плещи лежи тежкото и трудно предизвикателство да ги научим и възпитаме така, че следващите поколения да живеят добре.

Уважаеми родители,чистият и мелодичен книжовен български език трябва да бъде съхранен в името на децата и тяхното бъдеще! Нека вашите деца ви виждат по-често с книга в ръка. Организирайте у дома богата детска библиотека-така се съхранява красотата на един език. Четете им  приказки. Когато дойде на белия свят, детето не знае кой е химнът на  страната му, не може да опише националните флаг и герб. Първото, което чува, са думите на обич от устата на своята майка. Онова, с което е закърмено всяко пеленаче, е родния език. Нека не го погубваме! Неговата сила ще държи нацията ни сплотена. Поощрявайте децата си да учат и да се изявяват в училище! Ненужни предмети в българското училище няма!

Мили ученици, вашите енергия и младост ме карат отново и отново да започвам отначало в името на това да ви изведа на един по-светъл и сигурен път. Това е пътя на познанието и добродетелите. Това е вярната посока. Следвайте я и всичко ще бъде наред!

Честит празник!

Източник: kavarnadnes.com