Издънка: 6 правописни грешки в закон за българския език

Издънката разгласи пред БНТ директорът на Института по български език към БАН проф. Васил Райнов. Вносител на проекта е соцдепутатът и бивш конституционен съдия Любен Корнезов.

Райнов не уточни какви точно са грешките, но изрази учудването си, че юрист се е заел да прави такъв закон при положение, че това е приоритет на езиковедите.

Според проекта на Корнезов, внесен тази седмица в парламента, българският език трябва да е задължителен при изписването на имена на хотели, фирми, ресторанти, търговски заведения, улици, туристически обекти, при реклами на стоки и др.

Ако законът на социалиста се приеме използването на български език ще е задължително и при сключване на сделки, в предаванията по радиото и телевизията, както и в публикациите във вестниците.

Проектът предвижда и глоби, които ще се налагат от специална комисия за опазване и развитие на езика. Тя ще е държавен орган, който ще се състои от 17 члена.

С текстовете от закона си Корнезов е влязъл в ролята на истински пурист като е записал, че изрази и думи от други езици трябва да се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл. Въпреки този порив към чистота на езика обаче соцдепутатът разрешава диалектите и пише, че те са допустими в литературни произведения и журналистиката.

„Гражданите са свободни да общуват помежду си на всякакви езици, без те да се използват на публични места като демонстрация против българската култура и национално самосъзнание”, гласи един от членовете в закона. В него има текстове, които разрешават изучаването на майчин език, различен от българския и общуването на него в семейството.

В мотивите си Корнезов пише, че това не е първият опит за писане на закон за българския език.

„Изразявам уважение към отрицатели и поддръжници на законопроекта през годините. Но проблемът стои!

Народните представители трябва да го решат”, завършва депутатът.