Добричлийката Милица Мирчева – първата българка, участвала на маратон на Олимпийските игри

Милица Мирчева е позната със своите успехи в леката атлетика, която тренира от 9 год. Първоначално започва да посещава тренировки в зала „Добротица“ при треньор Силвия Петрова. В момента Милица учи и тренира в Американския колеж, за който и се състезава. Когато младата лекоатлетка не е в чужбина, тренира в СК „Атлет Мездра“.

Разкажи за по-големите ти победи.
Най-големите ми „победи“ са националният рекорд на 5000 м. за девойки старша възраст, сребърният ми медал от Европейското първенство по крос кънтри до 23 г. и това, че успях да стана първата българка, участвала на маратон на Олимпийските игри. 

По колко пъти тренираш в седмицата?
Около 10 - 14 пъти. С други думи почти всеки ден тренирам двуразово. 

На какво те научи спортът и какво за теб е той?
Спортът ме научи на всичко - от това да съм изключително дисциплинирана, борбена, мотивирана. Научи ме да се лишавам от всичко в името на целта, която гоня, научи ме да оценявам това, че имам възможност да се движа, да черпя опит от загубите и спадовете. Научи ме да помагам на слабите, защото всички започваме от първото стъпало и за да се издигаме трябва да приемаме помощта и опита на тези, които вече са минали по този път. 

Как може да се мотивират хората, за да спортуват повече?
Аз мисля, че спортът е един отличен начин да избягаме от ежедневието и проблемите. Веднъж, когато човек започне да спортува, той започва да се чувства пълноценно. За мен спортът не е просто критерии за победител и губещ, за мен е начин да се усъвършенстваме личностно и духовно. Спортът прави хората по - добри, защото ни помага да изразходим негативната енергия, която имаме. Една разходка в природата например, може да накара човек да вземе много по - правилно решение, отколкото вечер в някой бар. Дори не става въпрос само за целенасочен спорт, а за движение, особено в свят, в който вече живеем много повече във виртуалното пространство, отколкото в реалността. 

За какво мечтаеш?
Искам да съм човек, който е постигнал успех, не само за себе си, а за обществото като цяло. Дано успея да оставя нещо след себе си, което да помогне на хората да имат един по - добър живот. 

От гледна точка на спорта гледам ден за ден. Състезавам се постоянно и опитвам да напредвам във всяка тренировка. Имам големи цели, но винаги ги пазя за себе си. Аз вярвам, че успехът обича тишината.

Липсва ли ти Добрич, колко често се прибираш?
Липсва ми, но повече ми липсва онзи стар Добрич, който беше пълен с живот и децата играеха навън. Почти всички приятели, с които израснах, вече не живеят там. Прибирам се, когато имам възможност, заради семейството ми. Моите родители живеят там и винаги е хубаво се върна у дома, дори и за десет дни в годината.

Отправи послание към читателите на Добрич Онлайн. :) 
Пожелавам им да живеят пълноценно, да се радват на малките неща в живота и да бъдат добри хора.