Добричлията Димитър Милчев – седем пъти национален шампион по кикбокс

Димитър Милчев Пенков е на 25 години от град Добрич. Завършва средно образование в СУ "Св. св. Кирил и Методий", а след това продължава своето обучение в Националната спортна академия с треньорски профил бокс.

Добричлията Димитър Милчев – седем пъти национален шампион по кикбокс

Димитър Милчев може да се похвали с големи успехи в кикбокса и бокса. Младият спортист става седем пъти национален шампион по кикбокс, а в бокса печели сребърни и бронзови медали. На 23 г. става бронзов медалист на Европейско първенство по кикбокс в Гърция, а на 24г. участва в Световно първенство в Унгария същата дисциплина.


Димитър Милчев отскоро развива и треньорска дейност, а паралелно с това желае да работи като пожарникар.

Разкажи за първите ти крачки в бокса.
Първоначално започнах да тренирам в Спортен комплекс „Русалка“. Първите ми треньори са Михаил Георгиев и Валентин Йорданов. 

Когато бях дете често ме биеха, общо взето си ме ступваха. Реших да се науча да се защитавам.  Бях по-дребен и не толкова физически развит. Един ден минавах покрай зала „Русалка“. Там стоеше един човек, който ме заговори. Оказа се, че е треньор по бокс – Валентин Йорданов. Тогава ми предложи да вляза в залата и да опитам да тренирам. Аз му споделих, че съм ходил да гледам, но никой не ми е обръщал внимание. Той ми каза да отида при него и да направим една, две тренировки. Бях на тринадесет години. Съгласих се да опитам и така се запалих. Треньорът заговори мен, когато в онзи ден минавах покрай залата. Мисля, че това не е случайност, не вярвам в случайности. Смятам, че всеки има съдба. Хубаво е да се оглеждаме и да виждаме знаците на живота. Има хора, които са праволинейни. Това не трябва да е така. Понякога е хубаво човек да забави крачката и да се огледа.

Как реши да учиш в НСА?
Бях запален по спорта, реших че това е моето призвание. Затова реших да кандидатствам там. Паралелно с ученето се състезавах.

Защо се завърна в родния град?
Тук ми харесва, тук са моите приятели и близки хора. Този град е по-специален за мен.

Как се запали по кикбокса?
Бях на състезание по бокс. Тогава дойде професорът, който отговаряше за тази катедра. Той ме поопита дали съм съгласен да участвам на състезание по кикбокс. До този момент не бях играл никога в тази дисциплина. Съгласих се и отидох на състезанието, което беше само за студенти. Там станах шампион. По него време ме забеляза един треньор, който ме посъветва да продължа с този спорт, вместо с бокс. Първоначално не взех думите му на сериозно и продължих да се състезавам още една година с бокс. Последствие така се развиха нещата, че имах малко проблеми. Не успях да взема някои от изпитите и се наложи да прекъсна. Известно време се чудих какво да правя. Започнах да тренирам ММА с един приятел, който ме насочи да се занимавам с кикбокс. Отидохме да тренираме в една зала, където треньорът ме хареса. Каза, че може да ми обръща повече внимание. Освен това ми сподели, че ще има състезание по кикбокс след 40 дни и ако искам мога да взема участие. Аз се съгласих и започнах да се подготвям. Отидох на съответното състезание и станах шампион. Продължих да се състезавам. Така се запалих по кикбокса..


Разкажи малко повече за Европейското и Световното състезание.
Проведе се състезание – квалификация за Европейското първенство в Свиленград. Спомням си, че  на отделна маса бе сложена голяма купа. Всички проявиха интерес към нея. На състезанието казаха, че е награда за най-техничен състезател. Тя бе в памет на бившия президент на Федерацията по кикбокс, който е бивш митничар и е застрелян във Варна. Станах шампион на това състезание. Тогава ме хареса селекционера на Националния отбор и ми предложи да участвам на Европейското първенство. Освен това ме наградиха и с тази купа – за най-техничен състезател. 

Европейското се проведе в Гърция през 2016 год., където станах бронзов медалист. Първият ми мач беше с грузинец, вторият с германец, който беше световен шампион. На полуфинала загубих от италианец.

През следващата състезателна година участвах на Световно първенство в Унгария, но там не успях да се класирам. 


Сподели повече за индивидуалните тренировки, които провеждаш. 
В момента тренирам, но не съм се състезавал от няколко месеца, защото имам други ангажименти. Предстои ми държавен изпит, дипломиране, искам да кандидатствам  за пожарникар. 

През свободното си време ходя да помагам в Спортното училище с Веселин Марков. Той се занимава основно с децата, но му партнирам, когато е зает и не може да обърне внимание на всички.

През останалото време водя любителски тренировки за хора, които нямат желание да стават състезатели. Занимавам се любителски с тях, показвам им основните стъпки в бокса и кикбокса. Тренировките водя в зала „Арена“. Когато времето е хубаво тренираме и на открито. Няма ограничение за възрастта. Необходимо е само децата да не са по-малки от петгодишна възраст, за да може да разбират това, което им се преподава. 

Идеята се роди от приятелите ми. Започнаха да ме викат да им показвам определени движения за защита или просто да изглеждат по-добре. При бокса се изискват големи кардио тренировки и така се изгарят мазнини. Чрез него човек може да поддържа добра физическа форма. Много жени започнаха да се ориентират към този вид спорт, за да изглеждат добре. Боксът е строго индивидуален спорт и всеки може да постигне своите цели. Зависи от характера на човек. Смятам, че мисълта за бокса като спорт за лошите момчета е отживелица. От побойници няма как да се родят добри боксьори. 


На какво те научи спортът?
Спортът ме научи на дисциплина, уважение, ред и сдържаност.

Кой ти е любимият боксьор? 
Мани Пакиао, който е шампион в осем различни категории. Дарява всички пари, които печели за благотворителност. 

Как се породи желанието ти да станеш пожарникар?
Един ден се замислих с какво бих искал да се занимавам като професия. Обичам спорта, но той не може да бъде основен доход. Животът е скъп. Тази професия не се цени толкова много.

Бях в Англия и видях пожар. Група хора го гасяха. Тогава реших, че много бих искал да се занимавам с тази професия, да помагам на хората. Смятам, че от трите институции - военни, полиция и пожарна, в пожарната има най-малко корупция. Не се страхувам от опасни ситуации. Като по-малък работих като спасител. Случвало се е хора пред мен да си гълтат езика. Спомням си един път, когато бях в София, пътувах в автобуса и гледах през прозореца. В този момент видях как един човек получава пристъп, докато шофира. Останалите коли бяха спрели на светофара и той се блъсна в едната кола. Не беше с голяма скорост. Помолих шофьора на автобуса да отвори вратите. Аз и още едно момче излязохме и изкарахме мъжа от колата. Оказахме му до лекарска помощ. Тогава реших, че тази професия ми допада. С нея паралелно мога да се занимавам и със спорт. 

Не искам да се занимавам със спорт с комерсиална цел, само да взимам парите на хората, а да бъде като хоби.

Повече информация за индивидуалните тренировки с Димитър Милчев (ТУК)