Нападнатата д-р Москова: Детето на агресивния баща е лекувано в Детско отделение поне осем пъти

- Д-р Москова, как се чувствате два дни след като бяхте нападната от агресивен родител? Физически не се е стигнало до насилие, но вероятно уплахата е голяма.

- Два дни след случката се чувствам добре. По време на нея усещането беше изключително неприятно.

- Какво всъщност се случи?

- Това е почти обичайна ситуация, за съжаление, напоследък. По време на нощно дежурство на 5 срещу 6 август едновременно с дежурството си в Детско отделение консултирах и деца от Спешно отделение. Към 23 часа родителите на детето го доведоха. То е боледувало от три дни. През това време майката не го е водила на лекар. Лекувала го е по свое усмотрение с прахчета за разстройство и с Нурофен. Довела го е когато вече е повишило температура. След като прегледах детето установих, че то не е с клинични белези на дехидратация и би могло да се лекува и в къщи. Още повече, че то има и хронично заболяване и в домашна обстановка би се чувствало по-спокойно. Първоначално родителите приеха тази идея. Бащата лъхаше на алкохол още в момента, в който влязоха. Отидох да приготвя медикамента, който да поставя. След като се върнах с готовия медикамент те вече казаха, че настояват да влязат в болница. Извърших манипулацията, която беше необходима. Позвъних на инфекциониста на повикване, за да уговоря приемането на детето в Инфекциозно отделение. През това време то плачеше много силно. Помолих родителите да излязат във фоайето, за да мога да довърша разговора. Мисля, че това беше нещото, което ги раздразни. И може би това, че нямаше да бъде прието в нашето отделение, а в друго. Това вече отключи агресията на бащата, който започна да крещи, да обижда, колко всички сме некадърни, колко всички сме неспособни да си вършим работата, да заплашва. Приближи се към мен и посегна да ме удари. Негов роднина, вероятно, или придружаващ успя да го хване в последния момент. Затворихме вратата на отделението. Чухме как той започна да тропа, да блъска по стените, по вратите на асансьорите. Чухме, че счупи стъклото на вратата на асансьора. Обадихме се на Регистратура и помолихме да извикат охраната. Дошла е охранителната фирма, разговаряла е с бащата. Междувременно, преди да ги извикаме, аз бях уговорила приемането на детето, извиках майката, дадох й документите. Казах й да слязат долу на Регистратура, за да им напишат история и да отидат към Инфекциозно отделение. Но разбрах, че те са продължили да се държат скандално и долу на Регистратура и в крайна сметка са отказали да постъпят в болница.

- Подадохте ли жалба в полицията?

- Да. Обещаха да разследват случая и да окажат съдействие.

- Споделихте, че детето е с хронично заболяване. Как ще коментирате такова поведение на родители, които често се обръщат към лекари?

- Точно така е. Това дете е лекувано в нашето отделение поне осем пъти. Добре го познаваме. Този баща, за съжаление, и друг път се е държал грубо. Имало е случаи, когато е влизал без позволение в отделението, влизал е в манипулационната по време, когато сестрите са слагали абокат на детето му. Заплашвал ги е, също се е държал агресивно. Така че не е за първи път това негово поведение. Но досега, мисля, че никой не беше подавал жалба срещу него. Защото ние все пак сме хора, които изключително много съчувстваме на тези родители и правим всичко, което е необходимо, за да му помогнем. Но в ситуацията детето не беше за прием в нашето отделение, то задължително трябваше да бъде в Инфекциозно. Мисля, че това ги подразни много.

- Зачестяват случаите на агресия срещу лекари и въобще срещу медицински специалисти. Според Вас, на какво се дължи това?

- Трудно ми е да отговоря еднозначно. От една страна се дължи на, да кажем, наши организационни пропуски, които са най-вече в резултат на липсата на кадри. Специално нашата ситуация, в този случай е обусловена от липсата на кадри. Разбира се, някъде вероятно пациентите не срещат достатъчно добро отношение. Но като цяло, мога да кажа, че ние лекарите си вършим добре работата и много често незаслужено биваме обиждани. Незаслужено биваме нападани. Родителите и пациентите нямат търпението да изчакат спокойно реда си, както правят това, например, в магазина, или в банката, или в офиса на мобилния си оператор. Имат прекалено големи претенции. Желаят да бъдат обслужени на секундата, независимо, че в това време лекарят се занимава с друг пациент. Общо взето една проява на нетолерантност, лошо възпитание, бих казала, особено на по-младите пациенти. Прекалено самочувствие от прекалена информираност от медиите и от информационните канали. Това, че, примерно, в медиите се показват грешки и бърза се да се заклеймяват лекари и медицински работници преди да е доказана тяхната вина. Защото най-лесно е да кажеш: те са виновни, те не успяха да го спасят. Да, за съжаление, има ситуации, в които ние не можем.