Лео Кадели пред Добрич Oнлайн: Доброто не е сделка. Не меря нещата в цифри или килограми

Попитахме Лео на колко години е, а той разказа забавна история. 

Бях на почивка в Поморие. Регистрирах се в хотела на рецепция. Качих се в стаята, след 10 минути слязох, за да паркирам колата. Тогава рецепционистът ме помоли още веднъж за личната ми карта, защото не вярваше, че съм на 37. Мислеше, че е станала грешка, защото съм изглеждал на 25-годишен. Та, на 37 съм, разказа той. И допълни: А повярвайте ми не съм живял толкова хубав живот, за да изглеждам младолико. Много шамари съм изял от живота. Ако мога 1% от тези уроци да предам на детето ми, ще бъда доволен. 

Как реши да живееш в България?
Озовах се в България през 2006 година. Дойдох на почивка в Карлово. Имам дете на 12 години, което е от българка. Дойдох с майката на детето, с която вече не сме заедно. Тогава ние живеехме в Гърция. Тук много ми хареса. Обиколихме различни забележителности. Казах си, че България е едно страхотно място и би било добре, ако мога да живея тук. Около 2-3 месеца обмислях нещата и накрая дойдохме. Тогава чакахме детето да се роди. Започнах да се занимавам с мой малък собствен бизнес, свързан с автомивки. След това бизнесът се увеличи с ресторанти и хотели. От 3-4 години съм намалил всякакъв бизнес, свързан с персонал. Много трудно се откриват кадърни хора. Трябва да наемеш десет човека, за да откриеш един. Нямам възможност да взимам хора, на които да плащам, без да вършат работа. В момента се занимавам с автомобили и туризъм, но нямам нито един човек персонал. Предлагам туристически оферти преди да започне лятото. За да стигна до този момент означава, че знам много езици и съм обикалял доста. 

Липсва ли ти Албания? 
На 8 години заминах от Албания. Не ми липсва, защото често ходя там заради работата ми, свързана с туризъм. Като цяло нямам съзнателен живот там. Живял съм в Гърция и Италия. Често ходя в Албания, за да изненадам майка си. 

Как започна всичко с платформата „Приятели, помагайте!“?
Всичко започна преди две години, през 2016 г., когато се запознах с баба Недка в с. Шишковци. Когато отидох при нея видях, че си заслужава да се търсят такива хора, които искат малко внимание – дали едно одеяло, дали легло или някаква храна. Когато видях баба Недка, се сетих за себе си. За времето, когато една филия с лютеница беше моя мечта. Затова може би приех толкова навътре нещата. И така след това помогнах на още един човек. Така започна всичко.

В платформата започнахме да се събираме хора – двама, трима, а сега вече сме близо 30 000 души. Видеоклиповете, които качваме в страницата, достигат до много хора.

Рожденият ден на платформата е 24 април. На този ден почина мой много скъп приятел при катастрофа. На този ден почина баща ми. На този ден се запознах с баба Недка. Реших на този ден да създам и платформата. 

Как отсяваш хората, на които да помогнеш?
Винаги, правя проучване, когато ходя да помогна на човек, за когото е подаден сигнал. Например – защо е изпаднал в беда, наистина ли заслужава помощ и друга подобна информация. Досега съм нямал случай, в който някой да се обиди, защото му помагам. Моят подход е доста правилен към тези хора. Изминавам доста километри с автомобила, защото в 90 % от случаите се срещам лично с хората. Аз съм искрен към тях. Казвам им – на теб ще помогна, на теб – не. Аз не искам нищо насреща, когато помагам. Искам само една усмивка. 

Има ситуации, в които хората започват да ми обясняват повече за личния си живот. Тогава отклонявам разговора. Аз не мога да помогна, ако например една жена се е скарала с мъжа си. Не мога да помагам за личните отношения.

Имало ли е ситуации, в които някой се е опитвал да злоупотреби с добротата?
Има подобни ситуации, да. Хората си мислят, че ние сме балъци. Ние не сме балъци. Ние сме тарикати, лично аз. Животът ме направи такъв. И понеже животът ме е направил тарикат, се пазя от измами. 

Имаше един Митко, който ни дари инвалидна количка и стол. След като дари тези неща, той реши да стане доброволец при нас. След няколко дни ми поиска 20 лв. за зъболекар. В това няма нищо лошо. И на мен може да ми се случи да искам пари на заем. Веднага му дадох. Няколко дни бях на почивка. Този човек се беше възползвал от моето отсъствие. Използвал е момента да отиде до Плевен. Снимал е къща, която е видял в някоя друга група из социалната мрежа. Поел е инициатива без аз да знам. Пуснал е съобщения на дарители, в които казва, че аз съм го изпратил на тази кауза за съответната къща и са му нужни 300 лева. Кауза, в която аз нямам нищо общо. Обяснил е на дарителите, че в момента съм на почивка и съм зает. Хората ме бяха виждали с него няколко пъти по инициативи.  През това време аз не знаех какво се случва. Няколко хора ме предупредиха. Той се е опитвал да измами. Тогава му звъннах, но той не вдигна.

Имах ситуация, в която ми се обади българка от Италия. Искаше да дари 10 000 лева, но аз отказах. Когато ми се обади дори не ми каза „Здравей!“ и не ме попита за какви каузи ми трябват пари в момента. Аз й казах, че не съм човек, който проси. Аз търся контакт и опознаване с хората. По-добре да дариш 10 000 пъти по 1 лев, отколкото наведнъж 10 000 лв. Да, с тези пари ще помогна на хора в беда, но аз и без тези средства го правя. 

Кой помага повече – заможният или обикновеният човек?
За жалост имам лични приятели, които са буквално милионери. Те много добре знаят за платформата и какво правя. Тези хора един път не са казали: „Лео, при коя баба или дядо ще ходиш днес? Искам да отделя 5 лева да дойда и аз“. Единственото, което правят е да ми пишат на съобщение, че съм се представил много добре. 

На месец изминавам много километри с автомобила. Къде са фирмите за горива, които печелят милиони? Те могат да заделят една карта, аз не искам пари на ръка, и на определена бензиностанция да зареждам по толкова гориво, колко е позволено. Веднага бих им направим реклама. Те са свикнали да ходиш и да ги молиш. Аз няма да моля някой да е добър човек или да помогне на някого в беда. Знам, че има и заможни хора, които помагат, но аз все още не съм ги открил. Масово помага обикновеният българин. Обикновеният българин, на когото животът е направил лоша шега, но той продължава да вярва в доброто. За мен няма значение дали си дарил 100 или 1 лев. Доброто не е сделка. Доброто има правила, за да няма обиди. Сделката е бизнес. Не меря нещата в цифри или килограми. 

Аз съм благодарен човек – за едно здравей, за едно кафе, за всичко. Човек трябва да е благодарен. Вярвам много в доброто. Доброто е пред мен и аз го следвам.

Не се ли уморяваш от всичко понякога?
Не се уморявам от каузите. Така се зареждам. Всеки човек е намерил някаква ниша, с която да се зарежда. Всеки човек е различен. Аз се чувствам чудесно, когато помагам. Понякога физически е уморително, но като цяло за доброто няма умора. Както една майка, която 9 месеца носи бебето си и се уморява. Но когато го види, забравя за тази умора. 

Платформата „Приятели, помагате!“ е начин на живот. При мен на първо място е прозрачността.  При много организации я няма тази прозрачност. Аз се опитвам да давам пример. Доброто няма умора. Всичко се случва благодарение на добрите хора. Да, аз съм организатор. Аз съм машината на това. Но без другите няма как да работя. Все едно двигателят на един автомобил да работи без гориво. Тук нещата са взаимно важни. Всеки на моята платформа е оценен, стига да е прозрачен и искрен.

Може би отстрани изглежда, че съм много богат човек – не. Или пък най-добрият – пак не. Не съм нито най-богатият, нито най-добрият. Аз съм един обикновен човек. 

Всеки, който желае да се присъедини към платформата на Лео Кадели, може да го направи (ТУК)