Драгомир Йорданов от Добрич - професионален ММА боец и треньор

Драгомир Йорданов е на 35 години от град Добрич. Той е познат на хората като успешен ММА боец. Драгомир води тренировки по кикбокс и ММА в негова зала в Добрич. Освен това е състезател по тези две бойни изкуства към варненския спортен клуб „Десант”.

Драгомир Йорданов от Добрич - професионален ММА боец и треньор

Драгомир Йорданов работи като охранител в диско клуб на Златни пясъци.


Как разбра, че ММА е спортът, който те влече?
Започнах да тренирам кикбокс доста късно. Бях около 21-годишен. В началото беше за удоволствие. На 24 години направих първото си състезание по кикбокс, което не беше много успешно. Тогава се класирах трети и се прибрах със счупена ръка. След това се преместих да живея в Рим, където започнах да тренирам бокс и кикбокс. Там за пръв път разбрах какво е да тренираш качествено. Нивото на тренировките беше много по-високо от това в Добрич. Аз и треньорите ми там имахме голямо желание да се състезавам в Италия. За съжаление отново си счупих ръката седмица преди състезанието, за което се подготвях.

На 26 се прибрах в България. Гледах една битка от UFC 79 Chuck Liddell vs Wanderlei Silva, която много ме впечатли. Реших да намеря зала за ММА и да опитам. Това ме отведе във Варна, където се запознах с моя треньор и приятел - Николай Добруджански. Започнах със състезанията почти веднага. Направих четири аматьорски турнира ММА и веднага след тях стартирах с професионалния ММА. И така до днес…


Колко и какви състезания си печелил? 
Имам по едно първо, второ и трето място от Републикански шампионати по аматьорски ММА. Участвал съм в десет професионални битки по ММА, като статистиката ми е 7 победи и 3 загуби. Имам две професионални битки кикбокс стил К1, като и двете са победи. 


Какво е чувството, когато излезеш на ринга при състезания?
Ако трябва да опиша чувството да излезеш на ринга само с една дума, тя ще е пристрастяващо. Тръпката е невероятна още от момента, когато разбереш кой е съперникът ти, дата за битката, през подготовката и чак до края на самия бой. Изпитваш смесица между различни чувства и емоции. Трудно е и колкото е по-трудно, толкова е по-сладко!


Помниш ли как реагираха родителите ти, когато им сподели, че искаш да тренираш ММА?
През цялото това време моето семейство и всички приятели са ме подкрепяли безрезервно. Вечно ще им бъда благодарен, защото освен забавната част в живота на едни боец има и много трудни моменти. Имам няколко счупвания и три операции на различни места по тялото. Възстановяването от такива травми е тежко и бавно. Без помощта на близките нямаше да се справя. 


Смятат ли хората, че подобни бойни спортове са за „лошите момчета“?
Хората смятат всички, които се занимават с бойни спортове, за лоши момчета и навярно имат право. Но има и много свестни и добри хора от нас, които обичат да помагат и да дават добър пример на обществото.


Защо избра да останеш да се развиваш в България?
Избрах да остана в България, защото я обичам. Както казах по-горе - трудно е и колкото е по-трудно, толкова е по-сладко! 

Как се виждаш след 10 години?
С бастунче и голяма усмивка, хаха.

Опиши ММА спорта с три думи!
Дисциплина, труд, смелост.