Именуват Камерната зала на името на създателя на театъра в Добрич Атанас Попов

- Г-н Мандев, тази година театърът в Добрич навършва 90 години от създаването си. Как ще бъде отбелязана тази годишнина?

- 90-годишнината ще бъде отбелязана с Есенен театрален салон. Той започва на 27 септември с „Да танцуваш под дъжда” с Орлин Горанова на Варненската опера. На 3 октомври театърът в Стара Загора ще представи „Трагедия от грешки” по „Крал Лир” от Шекспир. На 8-и играем „Гераците”. На 12 октомври е самото отбелязване на годишнината с „Преспанските камбани”. На 15-и завършва с един спектакъл на Теди Москов на Русенския театър – „Редки тъпанари”. Тържество специално няма да има. Най-вероятно, ще го съгласувам с Министерството на културата, на 12 октомври ще именуваме Камерна зала на името на създателя на добричкия театър Атанас Попов. Той е един наш възрожденец, човек, основал театъра в Добрич през 1928 година. Художник, философ. Завършил е Букурещкия университет, Изобразителни изкуства и Философия. Преподавател е в първата българска гимназия с преподаване на български език в Добрич.

- Как се развива театърът в Добрич през годините?

- Театъра го закриват след няколко години след създаването му. Това става от управата на Кралска Румъния, защото е бил единственото място, където се е говорило на литературен български език. След това се принуждават и го откриват. Театърът е преминал през няколко периода – успешни, неуспешни. Неуспешни, в смисъл, че го закрива румънската управа. След това през 1997 година го закри Министерството на културата и в кризата го направи Приемаща сцена. И едва по мое време успяхме театърът да премине през Продуцентски център и да си върне името на Държавен репертоарен театър.

- Вероятно са многобройни актьорите, които са играли на сцената на ДТ „Йордан Йовков”.

- Много актьори са минали, защото актьорският състав беше голям. По времето на социализма съставът на театъра беше 120 човека. Сега сме 15 човека артисти и 16-17 – обслужващ персонал. Това е една удачна форма в съвремието за един театър извън столицата.

- Бихте ли посочили имената на по-известни български актьори, чийто професионален път е тръгнал в добричкия театър или в определени периоди са работили тук?

- С моето идване през 1984 година тук имаше четирима заслужили артисти – Венцислав Вълчев, Калчо Георгиев, Любен Попов и Галина Ненова. Преди това е имало един период, когато идва група по разпределение от ВИТИЗ. Това са Жоржета Чакърова, Коста Карагеоргиев, Климент Денчев и други. Плеяда от артисти, които написват една златна страница в добричкия театър. По мое време имаше 32-33 актьори, двама режисьори, двама драматурзи. Театърът беше професионален в една сграда, която беше водеща театрална сграда в България. Такава сцена и такива условия нямаше навсякъде в страната. Всички актьори, които идваха в тук, бяха завършили висшия театрален институт, професионалисти, имаше приемственост на поколенията. Правеха се по 10-11 постановки на година. Но тогава беше едно друго време, имаше едно друго финансиране на театъра. Нямаше делигирани бюджети. Градът и той беше със 120 000 жители, с една значително голяма промишленост. Имаше публика, имаше ученици. Сега градът е наполовина.

- И все пак, сега пълни ли се залата на постановки?

- Попитайте публиката. За мен театърът в Добрич изживява едно ново възраждане в съвремието. Това е от 7-8 години. Защото аз като станах директор се говореше, че театърът е закрит и няма театър в Добрич. Нямаше постоянен афиш, нямаше информационен център, не се ползваше интернет. Театърът беше в едно аморфно състояние, актьорите – без самочувствие.

- Прави впечатление, че в ДТ „Йордан Йовков” в момента има доста млади актьори. Бихте ли разказали за тях?

- Това са Мария Генова, Стефан Сърчаджиев, Митко Димитров. Актьори, които са завършили висшия театрален институт и други реномирани учебни заведения. Ученици са на Стефан Данаилов, Надежда Сейкова и други наши добри педагози. И се чувстват добре, защото им поставяме отговорни задачи. Имаме един постоянен режисьор, който не е на щат в театъра – Стефан Спасов, той израсна при нас. Правим модерни спектакли, с модерно, съвременно звучение. Използваме друг вид изразни средства, малко познати в театъра, като мултимедия, звукова среда се прави. Използваме опита и знанието на студио „Палас” във Варна. Направихме поредица от три представления с мултимедийна среда. Това са „Зорба гъркът”, „Гераците” и „Преспанските камбани”. Догодина сигурно ще направим и четвърта такава постановка.

- Върху какво работите в момента, коя ще е следващата премиера?

- Първата премиера за сезона ще бъде „Службогонци”, сценична обработка и авторски спектакъл на Стефан Спасов. Премиерата ще се състои на 26 септември.