Дора Прангаджийска представя своята книга „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката” в Добрич

Заповядайте на 28 септември 2018 г. /петък/ от 17.00 ч. в Регионална библиотека „Дора Габе”. Вход свободен!

За книгата

Тази книга се появи по време на многото, но неуспешни опити да открия нещо за произхода и корените си. Това търсене ме срещна с различни хора – деца и възрастни осиновени, осиновители, биологични родители, както и хора, които нямат нищо общо с осиновяването. По време на всички тези срещи осъзнавах колко малко знаят хората за осиновяването. Откривах сходна динамика в поведението на осиновените и започнах все по-задълбочено да изследвам причините за това. В тази книга се опитах да обединя знанията си като психолог и психотерапевт с емоционални части от личните истории – както моята, така и на хората, с които се срещам в работата си.

Книгата е подходяща както за осиновители, осиновени и изобщо хора, свързани с осиновяването, така и за психолози и психотерапевти. Подходяща е и за родители въобще, защото в нея разглеждам подробно всяка фаза от развитието на детето и възможните грешки, които се превръщат в травми.

Авторката за себе си

Аз ли? Аз съм един неуморен пътешественик, който кръстосва безкрая ту към себе си, ту към другите, ту към Вселената и обратно…Непрекъснато се търся и всяка моя нова среща с мен ме убеждава в това, колко огромен потенциал има всеки от нас и че единственото условие да го открием и развием е вътрешната ни смелост и убеденост, че АЗ МОГА. В това пътуване срещам много и различни души – ту изплашени, ту объркани, ту невярващи си, но винаги чисти и истински. Да, огромното щастие от това, което работя е, че виждам хората истински, без роли, без маски, без претенции и общувам с онова дете, което живее във всеки един от нас, макар и често забравили за него. Това, което правя е да държа ръката на това дете дотогава, докато разбере, че падането не е толкова страшно и че да се научи да ходи му е необходима смелост и увереност.

Чрез всяка среща в живота си уча уроците, за които съм дошла на тази земя. Някои хора ми помагат като държат ръката ми, когато се страхувам, други ми помагат, като ме бутат, когато съм на ръба на пропастта, за да мога да се науча да се изправям и от неуверено момиче да се превръщам в обичащ се и обичащ човек, вярващ си и вярващ в хората. Днес откривателката в мен е неуморна и търсеща предизвикателства, защото съм убедена, че единственият човек, който може да ми даде хармония, щастие и безусловна любов съм аз самата. Да, за да можеш да обичаш другите, трябва първо да се научиш да обичаш себе си!