Не чупете бисквитката, която носят мравките

Не беше септември, беше август. Нямаше килим от паднали листа по земята. Имаше топло нагрят асфалт. Но… листата падат, за да покажат, че винаги предстои нещо хубаво след това – пролетта. Тя винаги е толкова красива, преродена и нежна. Хората също падат, ах как си приличат с есента. Падат, а след това успяват да се изправят. 

Тогава беше август, а аз събирах слънчеви лъчи на шезлонг в завидна близост до басейна. Пекох се по корем. Лицето ми гледаше към земята, която ми намигаше през решетките на шезлонга. Много исках да дремна, но започнах да наблюдавам нещо интересно, което ме държеше будна. Очите ми фокусираха мравуняк. Логично беше, че около него имаше много мравки. Стана ми интересно, когато видях как се опитват да вкарат част от бисквитка в техния дом – мравуняка. Тя беше с по-големи размери от входната врата на мястото, в което живеят. Те не осъзнаваха това и се трудиха усърдно. Аз ги съжалих, защото беше над 30 градуса и най-вероятно имаха нужда от разхлаждаща напитка. Незнайно как реших, че мравките имат нужда от помощ. Взех с пръсти парчето бисквита и го натроших, за да им е по-лесно да го приберат. Исках да помогна на мравките, защото помислих, че им е много трудно. След минута около мравуняка настъпи пълен хаос. Мравките не разбираха, че аз имах желание да им помогна. Чудиха се какво се случва с бисквитката им и защо вече е натрошена. Усещаха заплаха. Осъзнах, че не е трябвало да им се меся в работата. Те са нямали нужда от моята помощ. Почувствах вина, защото развалих цялата им работа. Просто помислих, че мравките имат проблем, защото носят по-тежко от теглото си, а те навярно са помислили, че аз имам проблем, защото не мога като тях! Всичко е въпрос на гледна точка! 

Разказвам историята с мравките, защото много ми напомня на определени ситуации в живота. Често смятаме, че хората около нас имат нужда от нашата помощ. Започваме да правим натрапчиви опити да помогнем. Решаваме, че бисквитката им е прекалено голяма, за да влезе в техния дом и започваме да я чупим. Не се замисляме, че може да са решили да сменят входната врата с по-голяма. Чупим я, затрупваме ги с безсмислени за тях съвети. Обиждаме се, когато помощта ни не е оценена. Но... за да бъде оценена една помощ, тя трябва да бъде желана. Трябва човекът срещу нас да е готов да натрошим бисквитката му. Отново припомням – ти мислиш, че мравката има проблем, защото носи по-тежко от теглото си, а тя мисли, че ти имаш проблем, защото не можеш като нея! Всичко е въпрос на гледна точка!  Подобно е и при хората.

Не съдете никого. Не се натрапвайте с излишни съвети, те може да са ненужни. Не казвам бъдете лоши, но никога не съдете човек, който не е бил готов за помощта ви, а сте му я дали. Дали сте му я, защото вие сте решили, че има нужда от нея, а това може да не е било така.  Не чупете бисквитката на никого с цел да му помогнете. Не я чупете, защото някой може да иска да си я запази цяла.