Добричките рокерки: Моторът е свобода, когато караш забравяш всичко друго

Миглена Александрова е учредител на Мотоклуб „Орлите” от самото му начало. През 2008 годиня тя изкарва „А” категория, а от 6-7 години кара Honda Shadow 600.

Как се зароди любовта Ви към моторите?

Любовта ми към моторите се зароди още в тийнейджърска възраст, бяхме в компания само с мотори, но по него време бяха само ЧЗ, ИЖ и Симсони . Тогава се качих да карам първо Симсон, после МЗ, което бе култово за периода 92-93 година.

Какво е чувството като се качиш на мотора?

Свобода! Това е само една дума – свобода.

Как приема семейството ти, твоя начин на живот?

Свикнаха. По принцип в началото се приемаше изключително трудно, според тях това не бе типично за една жена, но свикнаха и дори в момента ми помагат с всички мероприятия, които правим с мотоклуба и инициативите, които организираме.

Мъжа или мотора?

Мотора!

Венета Любенова Димитрова е бивша мотористка, която пази усещането в сърцето си. Тя е майка на 2 прекрасни деца и за нея семейството се е превърнало в най-важното нещо. „Има по-важно от мотора, вятъра и свободата и това е семейството”, споделя тя. 

През годините Венета е карала различни мотоциклети. „Първият ми мотор беше 250 куб. крос, вторият - също 250 куб. Honda, третия беше отново Honda, само че 600 куб. и четвъртия Honda CBR 600 RR.”, споделя тя.

Как се зароди любовта ти към моторите?

Баща ми ме насочи натам, но в последствие любовта към мотоциклетите стана моята най-голяма страст.

Как реагираше твоето семейство на тази ти страст ?

Жените в семейството ми реагираха малко по–остро, но след като видяха, че това е моята страст станаха солидарни с любовта ми към моторите.

Какво е чувството като се качиш на мотора? 

Забравяш всичко, чувстваш се свободен.

Мъжа или мотора?

Мотора.

Симона Петрова от Добрич, кара мотоциклет Honda CBR 600 куб. от 3-4 години. Любовта към моторите тя е наследила от баща си, който е моторист от много години. Покрай него тя е започнала да ходи по събори и така се е появила страстта й към моторите.  „Баща ми не беше много съгласен да карам като цяло,но като дойде време да си взема мотор с малко зор прие моят избор.

Какво е чувството като се качиш на мотор?

Като цяло забравяш за всичко останало, чувстваш се свободен, щастлив, за нищо не се притесняваш, просто е несравнимо.

Как се приема начина ти на живот от семейството ти?

Доста ги е страх, когато ходя някъде, постоянно са в напрежение и заради това, което се случва по пътищата - много малко хора пазят мотористите, повечето не са съобразителни на пътя. Нормално е, всяко едно семейство се притеснява за детето си, дори и да е с кола.

Мотора или мъжа?

И двете, понеже мъжът кара мотор. Имам това щастие страстта ми да е споделена.