Д-р Борисова: Психичната болест не намалява умствените способности на човека

- Д-р Борисова, днес отбелязваме Световния ден на психичното здраве? От кога се чества тази дата? Под какво мото се отбелязва тази година денят?

- Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 октомври 1992 година. Той стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър. 

Тази година мотото е „Младите хора и психичното здраве в един променящ се свят“. Денят е насочен към младите хора с психични разстройства като опит да се акцентира върху техните нужди в създаването на възможности за реализация, подкрепяща среда и предпоставки за активното им социално включване и участие в рехабилитационни дейности и програми, позволяващи им да преодолеят самотата, изолацията чрез свързване и принадлежност към общността. 

- Как Центърът за психично здраве в Добрич отговаря на това послание?

- Това е една от дейностите на Центъра за психично здраве. Той разполага с всички основни структурни звена за диагностициране, лечение и рехабилитация на пациенти с психични разстройства. Разполага с три отделение с трето ниво на компетентност за лечение и рехабилитация, приемно-диагностичен блок, където има амбулаторно консултативна дейност, дневен стационар – за полудневно стационарно лечение за хора, които активно участват в социалния живот. В центъра има звено за социална рехабилитация, ресоциализация и трудова терапия, които като модули са ситуирани във всички отделения. Разполага с Дневен център за лица с увреждания, който е делегирана дейност на нашия диспансер, и Метадонова програма с капацитет за 50 човека. 

В Центъра за психично здраве има многообразие на рехабилитационни дейности. Една от тях е обучение за заболяването, което е много важно – да се научи човек да живее с болестта си, да я приеме. Да не бъде против себе си, да не бъде отчаян. Други дейности са активираща терапия, занимателна терапия, музикотерапия, групови терапевтични занимания. Има групи за организиране на свободното време, арттерапевтични групи, трапезарен и градински проект, работи се за създаване на групи по взаимопомощ и трениране на социални роли и и умения. Основната ни задача е да приспособим място за пребиваване като стационар за дейности, които не са свързани само с вземане на медикаменти.  Последният етап е Дневен център, в който хора по желание могат да бъдат участници. Занимаваме се и с промоция на психичното здраве, периодично публикуваме статии с психоздравен характер. Винаги сме открити за участие в проекти, свързани с психичното здраве.

- Фокусът тази година е насочен към младите хора. Какви са тенденциите – увеличават ли се младите, страдащи от психични заболявания? Кои са факторите, които ги правят уязвими?

- Миналата година през Центъра за психично здраве са преминали 2 268 човека. От тях до 40-годишна възраст, с основните заболявания, които се лекуват, 385 бяха с шизофрения, с депресия - 13 , с биполярно афективно разстройство – 25. Тази година ми прави впечатление, че за 9 месеца вече имаме с шизофрения 2 807 пациенти, броят на депресивните остава по-стабилен – 11, с биполярно афективно разстройство – 17. От тях под 40 години са 287 пациенти, като 28 от тях - за първи път. Наблюдава се ръст. 

Най-съществената причина е генетическата предразположеност. На второто място е социалната постановка, в каква среда живее човек. Това се случва най-често при хора, които се раждат здрави, но порастват в нездрава среда. На трето, но и на първо място, е стресът, ежедневието. Стрес, който е свързан не само с вътрешните нагласи на човека. Самата социална обстановка може да бъде стресираща. Защото, за съжаление, ние много рядко чуваме хубави новини. Сутринта, когато човек се събужда, той започва своя ден с било то убийство, било то катастрофа и т. н. Това е неотчитане на стресови агресори. Човек не го отчита като нещо, но мозъкът е универсален орган, той всичко отчита. Затова това натрупване на негативното, което през деня получаваме, плюс вътрешната непоносимост на стреса, могат да карат един човек да бъде перманентно напрегнат. А стартът на психичното заболяване винаги е свързан с нещо, той не идва от Космоса. То е вътрешно или външно състояние. Всяка психоза е различна. 

- Споделихте, че човек трябва да познава заболяването си, да свикне да живее с него. Как се постига това? Страшни ли са психичните заболявания? 

- Страшни са. Защото ние имаме страшно голяма стигма към тези заболявания. Лудостта това е стигма. Всеки в някакъв период от своя живот има страх да не полудее, и в пряк, и в преносен смисъл. И когато едно семейство научава изведнъж, че детето му има психично разстройство, какво по-страшно от това? И цялата фамилия бива стресирана до такава степен, че в началото, при дебют на психично заболяване, действията може да бъдат хаотични, неподредени, отричащи това събитие. И ние психиатрите сме наясно с това когато едно семейство две-три години се лута между други специалисти с цел да намери човек, който да каже: „Не, детето ви няма психично заболяване“. В този период обикновено се пропускат възможностите, които могат да се случват в началото на лечението. 

Защото психичната болест, като всяка друга болест, има ход на протичане. Не е задължително тя да е тежка. Всяко заболяване може да придобие по-лек, по-прогнозируем ход ако започне да се лекува адекватно и своевременно и протичането му да бъде по-щадящо за човека, който боледува. Всичко, което говоря за психичната болест, се касае и за другите болести. 

Как да се научиш да живееш с нея? Ами както хората се научават да живеят без зрение. Както хората се научават да живеят без един крайник. Или без два. И т. н. Важното е това да не се случи като трагидийно събитие. Да, има много лоши ходове на протичане. Има даже и смърт по време на болести. Но не е задължително още в началото човек да бъде стресиран до такава степен, че да бъде отчаян да живее. Защото животът в отчаяние е по-силен от болестта. И когато хората научават, че имат психична болест, научават, че те са болни само тогава, когато имат обостряне на симптомно ниво – това се нарича болест. През останалото време те са като всички други. На никого на челото не е написано, че е психично болен. Те могат да бъдат ученици, студенти, работещи, семейни и т. н. Това не е страшно – самото психично заболяване. Още повече, че времената напреднаха, има много медикаменти, с които се лекуват. Има и  други методи за лечение – психологични, психотерапевтични, рехабилитационни. 

И тук е много важно мястото на този човек в обществото. Моите пациенти много често споделят, че биват уволнявани заради психична болест. Биват невземани на работа когато работодателите разберат, че имат ТЕЛК. Искам тук да кажа, че психичната болест не намалява умствените способности на човека. Например, при шифозрения или биполярно афективно разстройство. Някои от тях могат да бъдат много умни и гениални. И много от тях са отговорни. Защото ние познаваме много хора, които не са отговорни за своите действия и на работното си място, и в личностното си представяне. Така че психичната болест е вътрешно състояние на един човек. Симптомите го правят болен. Както например ако човек има гастрит. И сега идва есен и го кара да бъде болен. Когато премине обострянето, проведе се лечение той пак е здрав и може да употребява храна, която обича. Наистина, има тежки форми на психичната болест, но те не са толкова чести в съвремието.