Д-р Димитров: Лекарската професия изисква себеотдаване, себеотрицание и много, много труд

- Д-р Димитров, първо – честито отличие! Бихте ли се представили за читателите ни? Доколкото съм информирана, Вие първоначално сте работили като рентгенов лаборант.

- Да, първоначално работих като рентгенов лаборант две-три години след завършването на съответния институт. Това беше непосредствено след казармата. След това изпитах носталгия по студентския живот и кандидатствах във Висшия медицински институт във Варна. В началото учих във Варна, а след трети курс – тогава такава беше организацията, във Филиалния факултет в Добрич. Това беше добре, от една страна, защото имаше добра база тук за студенти. Някои имаха носталгия по Варна, но не бях от тях. Завърших института през 1989 година. Съществуваше разпределение и бях разпределен в село Росица. Тогава болшинството млади лекари минаваха през село, което е една добра школа. Там изкарах близо 6 години, след което дойдох в Добрич. Болницата и поликлиниките бяха едно и давахме дежурства на различни места. Това от една страна беше хубаво, защото работата беше по-разнообразна. Началник на отделението съм от 2001 година. В началото временно изпълняващ длъжността, а от около 15 години след конкурс съм началник.

- Как приемате отличието Лекар на годината, което Ви се присъжда след решение на Управителния съвет на Районната лекарска колегия в Добрич?

- Отличието Лекар на годината го приемам с благодарност. И като едно голямо задължение. Това отличие задължава, защото по-нататък човек започва да се замисля как ще работи, за да може да  оправдае отличието. Оценката на пациентите е една, те си имат други критерии за оценяване на лекарите, които ги обслужват. За мен по-високо стои оценката на колегите. И я приемам с огромно задоволство. И, разбира се, като ангажимент.

- Казахте, че Ви е домъчняло за студентския живот. Надали обаче това е единствената причина да решите да станете лекар. Кое Ви привлече и кое продължава да Ви харесва в професията Ви?

- Беше в границите на шегата, че ми е домъчняло за студентския живот. Младия човек какво го привлича? Привлича го романтиката на бялата престилка, от една страна.  От друга – някъде дълбоко в мисълта да помогнеш, да бъдеш полезен на хората. И още нещо има – когато човек започне да учи някоя наука, тогава, когато институтът е на по-ниско ниво, полувисш, се получава едно усещане за недостатъчност в уменията. Това също изиграва голяма роля. Още повече, че бях рентгенов лаборант и още от първия ден на студентската скамейка отново аз  бях решил, че ще специализирам рентгенология, сега образна диагностика. Първият, полувисшият институт, който завърших, изигра ролята за специалността, която избрах. С удоволствие работя професията си, носи ми удовлетворение. Разбира се, има и трудни моменти, които трябва обаче да бъдат превъзмогвани и да продължаваме напред.

- Кои са най-трудните моменти?

- Най-трудните моменти са свързани с условията, в които работим. Не е тайна за никого, че системата ни страда. Има един кадрови дефицит, налага се да се работи много. Ние успяваме да вържем 24-часов график, защото това ни задължава стандартът по образна диагностика, с компромиси, в смисъл с много допълнителни дежурства. Което допълнително натоварва човек. Дава му опит, но и го натоварва, лишава го от свободното му време. Не бих могъл да кажа кой е бил най-трудният момент в цялата ми практика, но е трудно човек да работи много. От друга страна това почти гарантира една по-висока квалификация, защото опитът дава своите резултати. Дори сега младите лекари, които започват, също започват с допълнителни дежурства, с голямо натоварване, което ги определя по-нататък като едни добри специалисти. 

- Според Вас как може да се реши този кадрови проблем. Той съществува не само в нашата болница, а и в други лечебни заведения в страната. А в същото време продължава да има голям интерес към учене на медицина. Продължава да е една от търсените специалности, с голям наплив на кандидат-студенти. 

- Причините за кадровия проблем са комплексни. Много неща има, които трябва внимателно да бъдат анализирани, за да можем да излезем с някакъв резултат коя е главната причина. От една страна обществото недооценява лекарската професия, не е много добре настроено към нея. Има различни пациенти, едни издигат лекаря в култ, други пък го оплюват за някоя грешка. Там нещата не са съвсем обективни. Организацията на лекарската професия не е добра. Преди време имаше 3-4 нулеви години за специализация на лекарите. За три години никой не беше пратен да специализира, става дума държавна поръчка. Това нанесе много големи вреди на системата по-нататък. Другата причина, която е доста банална, това е ниското заплащане на лекарския труд. И мисля, че тези, които избират лекарската професия, знаейки как ще бъдат заплатени, са големи ентусиасти. Какво се получава? Ние в момента произвеждаме лекари и захранваме Европа с тях. Не мисля, че сме толкова богати, за да подаряваме лекари. Този проблем не е само в Добрич, не е само на национално ниво, той е интернационален. Нашите бягат в Германия, немците бягат в САЩ, Норвегия. Този проблем е навсякъде, защото лекарската професия изисква себеотдаване, себеотрицание и много, много труд, който продължава през цялото време. Не може човек да каже: изучих професията, от сега нататък само ще работя. Ако се замислим още много причини можем да извадим на бял свят за това, че има кадрови дефицит. Но като основна трябва да се промени отношението на обществото към лекарската професия. Дефицитът е като че ли повече в болничната сфера, в доболничната е по-малък. 

- Техниката навлиза много в медицината, особено във Вашата специалност. Продължава ли да е важна ролята на лекаря? Може ли техниката да го измести?

- Да, действително има все по нова техника, навлизат компютри, компютъризирани начини на изследване. Технологиите вече са на едно по-високо ниво. Има и роботи вече, които оперират. Но винаги зад този робот, който оперира, стои лекар. В никакъв случай техниката няма да измести напълно човека. Това нещо го има в научнофантастичните романи. Но и там човекът задава параметрите, с които да работи техниката. Аз не вярвам, че някога ще дойде време, когато техниката ще може сама да лекува и да поставя диагнози. 

- По повод професионалния Ви празник – Деня на българския лекар, 19 октомври, какво ще пожелаете на колегите си от Добричка област?

- Пожелавам им да работят във все по-добри условия на труд. И повече внимание да обръщат на пациентите.