Група Крийп: Искаме да предадем нашата емоция на феновете и да ги накараме да се кефят на музиката

Днес Ви срещаме с талантливите млади музиканти от група „Крийп”/ “Creep”. Те са все още ученици, но музиката, която свирят може да ви отвее.

Група Крийп: Искаме да предадем нашата емоция на феновете и да ги накараме да се кефят на музиката

Представяме Ви Александър Бонев - китара, Светослав Енчев (Светльо)- бас, Станислав Михайлов – ритъм китара от СУ „ Св. Климент Охридски” и Татяна Иванова – барабани и Росен Петров – вокал от ЕГ „Гео Милев”.



Те ще ни разкажат за своята Хеви метъл Банда „Крийп”.

Какъв е стилът на групата, как се роди идеята за създаването й и историята до сега?

Станислав Михайлов: Доста трудно се намерихме като цяло, първо започнахме с Александър да свирим заедно на китара. След това открихме Светльо и Росен и свирихме известно време в Младежкия център. След това срещнахме и Татяна. От 2 месеца групата е в сегашния си състав .

Как измислихте името на групата и какво означава?

Името просто ни хареса, не сме мислили за някакъв по дълбок смисъл, просто ни харесва как звучи.  Буквално се превежда страшен, страховит.


Какъв е вашият стил?

Гледаме да свирим всичко, като цяло. Вдъхновяваме се от различни групи, които имат собствен стил и в нашите парчета влагаме индивидуалност, но като цяло се определяме се като хеви метъл група.

Кои са вашите вдъхновения?

Вдъхновяват ни Pantera, Metallica, System Of A Down, Iron Maiden, Sepultura, Five Finger Death Punch и  много други. 

Каква е вашата цел и философия и какво искате да предадете на слушателите си?

На слушателите си искаме да предадем нашата емоция, да ги накараме да се кефят на музиката. Нашата цел е да създадем няколко албума, в момента работим по авторски парчета и се надяваме да станем известна група и да задобреем още повече, за което полагаме големи усилия и репетираме  по  4-5 пъти седмично.

Кое е нещото, което ви събра като банда?

Просто искахме да свирим заедно. Желанието ни да се изградим като група ни събра и можем да твърдим, че станахме много добри приятели. 


Как усетихте, че музиката е вашето призвание?

Александър Бонев:  От малък слушам такава музика и реших, че искам да се занимавам точно с нея. Да свиря метъл, а не просто да слушам. Сам се насочих към китарата, купих си първата китара, тя беше акустична и започнах да свиря с  голямо желание. 

Светослав Енчев:  Като  цяло аз свиря на китара от доста време,  но докато не чух метъл не бях нахъсан изобщо да свиря. След като чух този стил музика преди около година започнах да свиря по-сериозно и така, общо взето, се насочих към този инструмент. В последствие реших, че басът е моето нещо.

Татяна Иванова:  Започнах да свиря на барабани, за да си изразходя енергията някъде и много ми хареса. Няма ден, в който да не седна да свиря. Към барабаните ме насочи и ме вдъхнови барабанистът на група „Silence” Калоян Чобанов, за когото мога да кажа, че е моят идол.

Росен Петров:  Веднъж отидохме в едни наши семейни приятели, които се занимават с музика. Те казаха, че трябва да се запиша на пеене и да се развивам в тази област. От 6-годишен се занимавам с поп и рок пеене и като цяло се опитвам се да пея  в стила на групата, който е малко по-различен от моя. 

Станислав Михайлов:  Започнах да свиря на китара преди повече от 4 години. Вдъхнових се от моя баща, защото той свири на китара и именно той ми помогна да се  изградя като китарист.

Имате ли авторски парчета?

Имаме само едно авторско парче, но сега работим по второ.  Първото ни парче се казва „Last Fight”. Наложи се да направим парчето за един час, заедно като състав, за фестивала September sun, но вокалистът ни го нямаше. Той се върна 2 часа преди изявата, тогава за първи път вкарахме текста във всичко и се получи доста добре. След седмица успяхме да усъвършенстваме парчето. В момента работим по-втората песен, която ще запазим в тайна. 


Татяна, как едно момиче се ориентира към барабаните?

По принцип знам, че момичетата които свирят на барабани са рядко срещано явление. Това, че не всички свирят на барабани ме привлича, понеже мразя да бъда като масата и отделно за мен това е най-якият инструмент и чрез него мога да изразявам себе си.

Как се чувстваш като единствено момиче в момчешка банда?

Малко е странно, защото не искам те да се съобразяват какво говорят пред мен, следователно разбрах много неща за момчетата, които не исках да научавам, но е много  приятно, защото постоянно мислят за теб, обгрижват те, чакат те, уважават те като момиче.

Трудно ли е да се работи с други музиканти?

Не е като да си сам, но ако имаш желание всичко се получава.

Татяна Иванова: От името на групата благодаря на нашия китарист Станислав.  Той винаги е готов да помага на всички и може би той е причината за това, че задобряхме толкова бързо.

Той е много взискателен и това много ни помогна. 


Какво ви дава музиката?

Музиката е всичко за нас, тя ни носи радост и удоволствие.

Свирихте на закриването на Мотосезон - 2018, какви са впечатленията ви от това участие?

Дадохме всичко от себе си и се представихме много добре, сдобихме се с много фенове и фенки. Даже групата , която свири след нас „Кашмир” от Варна ни хареса и много ни се изкефи. Дори ни предстои съвместно участие с тях в Добрич и Варна. 

Какво е вашето послание за читателите на Добрич Онлайн?

Мотото на групата  ни е  „Яж, спи, свири метъл” и ние се надяваме силно повече хора да  започнат да слушат този стил.  Пожелаваме на читателите на Добрич Онлайн да следват мечтите си, който слуша метъл да продължи, а който не – да започне.

И да спрете с вицовете за басисти!