Стефан Трифонов: Когато стъпя на тенис кортове „Каварна” усещането не се описва с думи!

Как се зароди любовта Ви към спорта?

В моето семейство няма спортно потекло. Живея в близост до тенис кортовете в родния ми град и това провокира интересът ми към тениса. Нямах още 6 години. И от тогава, в далечната 1999г. до днес.

Кой Ви насочи към тениса? И как решихте да се занимавате точно с този спорт?

Избора бе лично мой!А как реших – не мисля, че имаше решение, а по-скоро интерес от моя страна, малко по-късно подкрепа от моето семейство. Моят дядо е този, които плътно бе до мен и основно благодарение на него постигнах резултати в спорта, който се превърна в моя житейски път.

Опишете своето поведение на корта. Какви са вашите качества и вашите слабости?

На корта през годините съм си променял поведението, но основно едно ме е водело – „ Искам да съм най-добрият!”. Влизах в мач, за да съм победител, но ако загубех , уважавах партньора си. В тениса има основно правило : В края на мача винаги си стискаме ръцете и се поздравяваме! В крайна сметка победителят е един. Тенисът е средата, в която намерих приятели за цял живот.

Силните ми качества са борбеност, постоянство, упоритост, понякога граничеща с инат. Всеотдайност. Слабите – чисто човешките – след неуспех унивах , но за малко. Знам, че нямам време да се отпусна и че следва другият турнир и там трябва да съм още по-добър. Успеха обича силните!

Какво мислите за тениса в България?

Когато започнах да тренирам – както Ви казах , нямах 6г. в България нямаше ракета за тази възраст. Моят треньор – Тодор Добрев ми поръча от Франция. Беше дървена и тежка! Тогава все още не бяхме член на Европейския съюз и тенис екипировка и ракети, с които тренираха връстниците ми в чужбина бяха трудно достъпни и като финанси и като възможност да се снабдиш. С годините нещата се промениха . Към днешна дата – има добри бази, екипировка на професионално ниво и достъпни цени. Пътува се лесно в страните от европейския съюз и ако си упорит и трудолюбив, шанса да успееш е голям. Тенисът е любим спорт в България, интелигентен и това привлича много хора. Няма възрастова граница, за да тренираш. Тенисът в България е във възход. Все още няма ангажимент от страна на институции да насърчават младите хора да тренират тенис на корт и вероятно причината е изключително големите финансови средства , които са нужни за да си наистина добре подготвен за големия тенис. Говоря не само за екипировка – ракета, маратонки и екип. Тениса е много повече – фитнес подготовка, физиотерапия, психологична подготовка, диети и много други елементи. Тениса не е просто игра, той е наука!

Кой е Вашият идол в тениса?

Чел съм и препрочитам автобиографиите на тенесисти, определили днешният стил на игра – Агаси, Макенрол, Надал. Подражавам на Федерер. Гледам много тенис и се уча от всеки – удари, стил, поведение на корта и извън него. Уважавам Григор!

Какви са Вашите постижения и с кое се гордеете най-много?

В тениса имаме възрастови групи – до 10г, до 12, до14, до 16, до 18. Във всяка възрастова група съм водач на листата. Национален шампион съм на сингъл и при двойки. В надпреварата за наградата на Фондация „Бербатов” съм финалист и съм един от талантливите спортисти на България, с приз които ми бе връчен лично от Димитър Бербатов. А с кое постижение се гордея – всеки мой успех ми е ценен, защото срещу мен винаги е стоял достоен противник и никоя победа не е била лесна. Но може би най-сантименталната ми е първата купа, най- ценна – спортист на Каварна, като приз, които за първа година бе приведен с анкета сред съгражданите ми и над 2000 човека тогава си дадоха гласа за моите успехи. Най- трудната ми извоювана купа бе в състезание до 14г., където играх финал с 39градуса температура – близо 4 часов мач.

Имам 173 купи и над 30 медала – всеки един от тях са мой успех с много труд, много пътувания, малко детски забавления и безрезервна подкрепа от семейството ми – дядо ми през цялото време плътно до мен , треньори, Йордан Лечков, Иван Начев, учители от училището ми в Каварна и Сливен, чичо Камен който ме представи на клубове във Ню Йорк и Чикаго. Не искам да пропусна някого – много са хората по моя път!

Как приемате победите? А загубите?

Първо се учех да приемам загубите – това е трудната част. Не съм сигурен , че и днес съм готов спокойно да ги приема. Тенисът е много емоционален спорт! А победите – разбира се с усмивка, горд съм че оправдавах доверие и времето на хората до мен. И дядо ме научи, никога да не се възгордявам, да уважавам и да бъда добър пример, защото титлата е отговорност.

Какво ни дава спорта? А какво взима?

Спорта дава много – дисциплина, здраве, приятели,уважение от хора на всякакво ниво, покани от телевизии за участия, финанси, научих английски перфектно,пътувах много – познавам пътищата на България, бил съм в около 30 държави от Европа,Азия, Америка и Африка. И това като дете. Тенисът ме направи гражданин на света.

Какво ми взе?! Обичайните занимания за децата на моята възраст – не ритах топка на улицата, имах режим за сън, за хранене. Един мой ден беше подреден по час. Бях често далеч от дома си. Не можех дори да избягам от час , защото когато бях в училище имах да наваксвам с контролни, изпитвания, но и тогава, и сега не съжалявам. Както ме успокояваше майка ми : „ А колко деца имат твоето детство?! Може би това е интересното детство!” и идваше ред да посетя нова държава, да се кача на следващия полет, на новия успех и забравях взема ли ми нещо спорта. Знаех какво ми дава!

Важен ли е спорта за подрастващите?

Винаги е бил важен спорта и то във всяка възраст. Просто когато си малък се възпитава тази необходимост и ти остава за цял живот. Спорта е здраве! В близкото минало в училище , физическото възпитание е било толкова важно колкото математиката и българския език. Добри бази, финансово обезпечени клубове и тренировъчен процес . Високи изисквания и високи резултати. Днес …. пъпреки възможностите за информираност , ниска спортна култура. Клубове от ентусиасти и любители. Има много примери, в които стигаш до едно добро ниво и поради липса на финансови средства , просто приключваш с кариерата си! От малък слушам в разговори за данъчни облекчения при спонсориране на спортисти, което така и не се случи! Няма никаква форма на подкрепа, за да не остане труда ти напразен!

Вече не живеете в Каварна, какво ви липсва от родния град и какво носите в сърцето си от него?

Да, 3 години вече съм в Белгия. Липсва ми морето. Когато видя табелата „Добре дошли в КАВАРНА” …Това е домът ми – мама, баба, дядо, треньора и приятели, които са останали тук. Когато стъпя на кортове „Каварна” усещането не се описва с думи!…Където и да отида, знам че тук ще идвам поне два пъти в годината. На бюрото ми в Брюксел има кристал със четирилистна детелина и емблемата на Каварна. Подарък ми е от кмета на града – г-жа Ставрева.

Как ще коментирате кандидатурата на Каварна за Европейски град на спорта?

Подкрепям и ще помагам на Каварна да успее в надпреварата за Европейски град на спорта! По критериите, заложени има шансове да успее. Ако проследим историята на спортните традиции, Каварна има своите национални европейски, световни шампиони в различните спортове. Каварна е малък черноморски град, за успешни спортни постижения. С активната подкрепа на местната власт и правилно разпределение на финансови ресурси, има деца и млади хора които могат да постигнат резултати , а това може да има само дивиденти. Вярвам, че спорта е добра възможност да се уплътнява свободно време, да възпитава качества и дава възможности за добра реализация. А защо не и привличане на инвестиции за спортни инициативи, спортни центрове или рехабилитационни, при спечелване на приз „Европейски град на спорта”? С последователност и цел всичко се постига.