Преиздаването на вестници се превръща в запазена марка на „46-и пехотен Добрички полк“

Преиздаването на вестници се превръща в запазена марка на „46-и пехотен Добрички полк“
Пламен Николов – член на Управителния съвет на регионален клуб „46-и пехотен Добрички полк“, пред Добрич онлайн

- Г-н Николов, наскоро представихте четири вестника, възстановени от регионален клуб „46-и пехотен Добрички полк“. Това са „Добруджа“, „Пряпорец“, „Дейли нюз“ и „Московски ведомостти“. Как възникна идеята да възкресите тази вестници от историята в съвремието?



- Идеята възникна още през 2016 година, когато подготвяхме мащабния международен фестивал, посветен на 100-годишнината на Добричката епопея. Обсъждахме какво трябва да има във фестивала, защото трябваше да напълним със съдържание не само самата възстановка на бойните действия, а и това, което искахме да представим и от цивилния живот. Като един от елементите, който решихме да покажем, бе как е изглеждала тогавашната преса. Идеята беше на Снежана Иванова. Заехме се с нея, аз поради естеството на моята професия се включих с огромно удоволствие. Тогава успяхме да намерим с помощта на Регионалния исторически музей вестник „Добруджа“ от 1917 година. Той е излязъл някъде година след епопеята, оригиналният брой е от август-септември. Възстановихме и вестник „Пряпорец“, който намерих в националната библиотека „Кирил и Методий“ и успях да осигуря скановете.



- С какво са интересни двата вестника?


- Вестник „Добруджа“ е интересен, първо, с това, че в него има една статия, посветена на Тутраканската епопея. Има и друга, свързана с Добричката епопея. Той е само в четири страници. Вестник „Пряпорец“, който е национално издание, е в 8 страници. Той е с дата 7 септември 1916 година. Това е емблематична дата, на която Тутракан пада. Интересното е, че вестникът успява да излезе, макар и само с едно заглавие, на самата дата 7 септември: „Тутракан падна. Ожесточени боеве край Добрич“. Информацията за бойните действия, естествено, касае предните дни – 5 и 6 септември. Дори и при тогавашните възможности на техниката и технологиите са успявали поне едно заглавие да изкарат.



- Къде бяха разпространявани възстановените от вас вестници?


- За това ни помогнаха децата от читалище „Български искрици“, които бяха наши помощници в организацията и провеждането на фестивала. С огромно удоволствие две момчета от читалището се превъплътиха в ролята на вестникари и броевете, които бяхме отпечатали – по 1 000 на всеки вестник, бяха раздавани срещу един лев по време на възстановката. С това, което успяхме да продадем, си покрихме разноските по печата. Имаше доста работа по предпечата, защото част от страниците не бяха в добро състояние и трябваше да се напасват други материали, за да може да се получи някакъв сглобен продукт. Т. е. двата броя не са едно към едно, а са реконструкторско преиздаване на долу-горе фототипен вариант. Предпечатната подготовка тогава беше направена от графичния дизайнер на „Добруджанска трибуна“ Симеон Славоев.


- За какво точно разказват двете статии за Тутраканската и Добричката епопея?


- Те са написани с голям патос и разказват за целия ход на бойните действия. Интересното на в. „Добруджа“ е, че цели две страници са посветени на мартиролог – списък с имената на отвлечените в Молдова десетки хиляди добруджанци през есента на 1916 година. Тези списъци са излизали в няколко поредни броя.


- Другите два вестника са реставрирани във връзка с участието на „46-и пехотен Добрички полк“ на международен фестивал в Москва. Бихте ли разказали за тях?


- Тази година участвахме в грандиозния международен фестивал „Времена и епохи“ в Москва, където бяхме поканени да представим темата Руско-турска освободителна война. В интерес на истината, това се оказа една доста непозната за самите руснаци тема, тъй като между 12-те Руско-турски войни тази е най-слабо познатата. Причината е, че тя е водена за освобождение на православните народи на Балканския полуостров и след нея Русия излиза с много малко териториални придобивки. Решението да бъде показана тази тема е на нашите приятели от Агентство за исторически проекти „Ратоборци“ и огромна чест е  за нас, че поканиха „46-и пехотен Добрички полк“ с подкрепления на няколко други клуба от национално дружество „Традиция“ да покажем тази ключова за нас част от българската история. Имайки предвид, че руското общество знае твърде малко за Руско-турската война, решихме да направим едно помагало, което да ги въведе в събитията. Отново избрахме варианта с тогавашната преса. Преиздадохме отново два вестника, пак по идея на Снежана Иванова. Единият е свързан с предисторията, причината за войната, това е „Дейли нюз“ от 22 август 1876 година.



Това е пълното фототипно издание, едно към едно с оригинала, като не сме спазили само формата. Имахме огромното желание да го направим в стария огромен формат, за съжаление, се оказа, че в 21 век в България няма такава печатница, която да може да го отпечата. За това бяхме принудени да го направим в обичайния таблоиден формат на съвременните вестници, като сме запазили едно към едно текстовете и колоните от оригиналното издание. Това съответно пък доведе до много голям предпечатен проблем, защото всичко трябваше да се сканира поотделно, да се наслагва ръчно. Заслугата за това вестникът да изглежда толкова добре, е на добричкия художник и графичен дизайнер Венцислав Великов,  който е и кандидат-член на „46-и пехотен Добрички полк“. Благодарение на него успяхме да направим един изключително приличен вестник. Важно беше и текстовете да се четат, защото става въпрос за различни резолюции, в които получихме скановете. Получихме ги благодарение на усилията на Снежана Иванова от Кралската библиотека в Лондон и библиотека в Санкт Петербург.


- С какво е интересен „Дейли нюз“?


- Интересен е с това, че точно в този брой на няколко страници е поместен един от репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан за турските зверства след Априлското въстание и конкретно в Батак. Знаете, той пише поредица от покъртителни материали за това, което е видял.


- Другият вестник, който издадохте, е „Московски ведомости“. За какво разказва той?



- Снежана Иванова успя да намери в библиотеката в Санкт Петербург няколко броя на вестник „Московски ведомости“, които пък са от 1877 година. При възстановяването му запазихме точно заглавната страница, която носи дата 13 април 1877 година. На първа страница е отпечатан едно към едно манифестът на император Александър II за обявяване на война на Турция, който е от дата 12 април. Пак виждаме една сравнително бърза реакция – има информация още на следващия ден в московската преса. Това е манифестът, с който се обявява война на Турция в защита на братските славянски народи на Балканския полуостров. Вътре в самия вестник от няколко различни броя сме събрали материали, които касаят развитието на войната – като започнем още от предвижването на войските през Румъния, връчването на Самарското знаме и стигнем до боевете на Шипка, т. е. тук сме сложили броеве и от август 1877 година с дописки от мястото на бойните действия и конкретно от Шипченската епопея. Изключително интересно издание, което ни дава възможност да се докоснем до Руско-турската освободителна война през погледа на тогавашната преса.


- Разпространявахте ли тези вестници по време на фестивала в Москва?


- Да. Държа да кажа, че издаването на тези вестници беше заплатено от Национално дружество „Традиция“, за което сме благодарни. Тези вестници се раздаваха безплатно по време на участието ни в Москва. Не ни стигнаха, защото се оказа, че са доста тежки и нямаше как да пренесем там целия тираж. Трябваше да се ограничим с това, което можем да сложим в общия багаж на самолета. За съжаление наистина не стигнаха. В последния ден на фестивала хората ни питаха къде могат да си намерят вестници, бяха останали съвсем малко. Това, което остана, бе раздадено на зрителите на тазгодишната възстановка на боевете при Шипка. И, разбира се, сме запазили известно количество, за да раздадем на нашите съграждани при подходящ случай.


- Като журналист, работещ в печатна медия – в. „Добруджанска трибуна“, какви изводи си правите за вестниците преди толкова години? Вече споменахте – успявали са да информират хората своевременно.


- Да, определено са успявали, и то в сравнително кратки срокове, както казах. За мен това е най-интересното. Аз съм имал наблюдения и върху други издания и за други исторически събития, тъй като колекционирам вестници. Независимо от нивото на технически прогрес, на развитието на техниката са правили всичко възможно да са в час със събитията и да информират своевременно обществото.


- Имате ли идея за възстановяване на други вестници в бъдеще?


- При всички случаи преиздаването на вестници вече се превръща в  запазена марка на нашия клуб. Освен това не е и чак толкова скъпо като изпълнение. Така че при следващи събития със сигурност ще възстановим вестници, свързани с тях. 


- Споделихте, че се превръща в запазена марка – не е ли правено в България?


- Нямам информация друг клуб да го е правил.   

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+