Диригент от Добрич: Децата трябва да се водят на класически концерти, за да се вдъхновяват

Какво я подтиква да поеме по красивия път на изкуството. Имат ли развитие тези хора в България. Какво е необходимо да се направи, за да обикнат децата класическата музика от ранна възраст и за още други теми ще си говорим със Светлана в днешното интервю.

Какво те подтикна да учиш в Националната музикална академия за диригент?
От малка се занимавам с музика. Ходила съм на уроци по пиано, пеене и солфеж. Реших, че искам да се занимавам професионално с музика. Затова реших да кандидатствам в Национална музикална академия с профил оперно-симфонично дирижиране. 

Колко човека средно завършват на година като диригенти, има ли чужденци?
Във всеки курс има различна бройка, но определено не са много. В моя курс отначало бяхме петима, а накрая завършихме двама. В университета има доста чужденци – гърци, китайци, но в специалността по дирижиране мисля, че сме само българи. Познавам само един грък. 

Като че ли в съвремието младите хора възприемат класическата музика, като анахронизъм – какво е твоето усещане?
Като че ли има нежелание за ходене на класически концерти. Мисля, че хората повече ги привлича да има определен сюжет на сцената. Според мен това трябва да се промени, защото от класическата музика тръгва всичко.

Откъде трябва да тръгне тази промяна?
Трябва да се започне от по-младото поколение – децата. От малки да се водят на концерти с по-лека класическа музика. Да се запознават с този стил и така може да се вдъхновят от някой концерт. По този начин да решат да се занимават с музика или просто по-често да посещават класически концерти. 

Когато ти бе малка ходеше ли на такива концерти?
Да, родителите са ме водили. Тогава най-главното ми занимание беше пианото. Най-вече ходих на такъв тип концерти, свързани със соло изпълнения. 

Защо не продължи с пианото, а реши да поемеш по пътя си като диригент?
Ако трябва да съм честна повече ми допада груповата работа. Работата с един оркестър ми доставя удоволствие. 

Разкажи малко повече за творците в твоя род, повлияха ли те по някакъв начин на професионалния ти път?
В моя род има художници. Те са от страна на баща ми. В различни сфери сме. Надявам се да се вдъхновяваме взаимно. Аз съм първият музикант. Първата, която поема по този път. Надявам се да не съм последната. Хората на изкуството винаги трябва да се подкрепят. 

С Български камерен оркестър – Добрич направи своя дебют след дипломирането ти. Какво бе чувството да дирижираш на сцена в родния ти град?
Беше прекрасно. Чувствах се много щастлива по време на концерта. Винаги преди да изляза на сцена имам сценична треска, много се вълнувам. Този път се обърнах към оркестъра и почувствах спокойствие. Насладих се на целия момент. Родителите ми също бяха много щастливи. Благодаря им за подкрепата. 

Дирижирала ли си други концерти, когато беше студентка?
В академията практиката беше такава, че в трети курс започвахме да дирижираме оркестър. От трети до пети курс имахме концерти. В една от дипломните работи имах концерт с малко по-трудни произведения. Била съм и стажант във Видин. След приключване на стажа са ме викали на няколко концерта. 

Какви други жанрове музика харесваш?
Всичко е музика. Не бива да разделяме жанровете. Отворена съм към всякакъв вид музика.

Коя бе любимата ти песен като дете?
Песните от анимационните филми са ми оставили най-ярък спомен от детството – Цар лъв, Мулан.

Занимаваш ли се с нещо друго в момента?
В момента съм се концентрирала към надграждане в сферата, която завърших - оперно-симфонично дирижиране. Целта ми е да ставам все по-добра в това, което правя. 

Къде искаш да се развиваш? Живееш в София, би ли се върнала в Добрич?
Да, бих се върнала в Добрич. Като цяло искам да се развивам в България. Не бих отказала да обикалям света, но искам да се устроена в нашата държава. 

Имат ли развитие хората на изкуството в България?
Много хора отиват да живеят в чужбина и не се връщат. Смятам, че ако тук останат повече хора, които имат желание да се развиват и да помагат на страната си, нещата може да са по-различни. 

За финал – какво ти дава музиката?
Щастие и любов! Всеки ден, в който се занимавам с музика, за мен е удоволствие.