И през лято 2018 археолози продължиха с откритията си в крепостта Палмате край село Оногур

И през изминалото лято продължиха археологическите разкопки на крепостта Палмате край село Оногур, финансирани от Община Тервел и Министерството на културата. Началото на проучването на крепостта започна през 2016 година и с това бе сложен край на безконтролното унищожаване на този уникален за територията на Добруджа археологически ансамбъл.

И през лято 2018 археолози продължиха с откритията си в крепостта Палмате край село Оногур

За три години разкопки бе разкрита голяма епископска базилика. През това лято окончателно са установени размерите й: ширина 29 и дължина 58 метра. Зидовете на култовия комплекс са съхранени само в основата си поради ваденето на обработени камъни през по-късно време. Археологическото изследване успя да възстанови не само плана и устройството на базиликата, но и важни моменти от драматичните събития свързани с разрушаването на крепостта Палмате. 



Установи се, че тя е превземана поне два пъти, в края на VI или началото на VII век. Тогава аварите и подчинените им кутригурски и славянски племена многократно опустошават северните части на Византийската империя. При едно от тези нашествия Палмате и районът й са подложени на разорение. Тогава останалите местни жители и византийският гарнизон разделят крепостта на две и изоставят по-леснодостъпната част от нея. 

Именно тогава катедралният храм търпи вътрешно преустройство и е оформен като епископски. Апсидата е стеснена от издигнатия деветстъпален синтрон. С извършеното преустройство е свързана и положената върху пода под балдахина олтарна маса. 

Извършените спешни фортификационни изменения не спасяват крепостта и тя отново е превзета и разграбена от аварите. Нейните защитници са отчасти избити, отчасти преселени. На тяхното място се заселва ново, различно по своя характер население, което използва полуразрушената църква като кариера за строителни материали и удобно пространство за живеене. Скоро това поселение е отново опожарено и крепостта е изоставена за повече от век, когато животът в нея частично се възражда по времето на българската държава.