Добричлийка разработва своя дизайнерска марка в Лондон, участва във филми и реклами

Едно интервю за успехите, трудностите и избора по кой път да продължиш в така вълнуващото преживяване, наречено живот.

Добричлийка разработва своя дизайнерска марка в Лондон, участва  във филми и реклами

27-годишната Милена Михова от град Добрич завършва средното си образование в ЕГ „Гео Милев“, след което продължава да учи в свободния университет „Черноризец Храбър“ в град Варна, където се дипломира като моден дизайнер. Пътят на живота й продължава в Лондон, където постига успехи в бодибилдърството, участва като статист във филми и реклами, а най-голямата й гордост е собствената й марка „Мyllene Designs“. Талантливата Милена изработва дизайнерски бански, фестивални дизайни, аксесоари и топове. Споделя, че още от малка изобразителното изкуство е нейна страст. Печелила е конкурси за детски рисунки от България, Индия, Иран, а в университета става победител в два конкурса за дизайн на бална рокля и детска колекция.



 

Как взе решението да напуснеш България?
Живея в Лондон от близо четири години. С моя приятел Момчил Танков се запознахме в България през лятото на 2013 година. Още не бяхме заедно, когато той замина да живее там. Впоследствие разбрахме, че сме един за друг и нямахме търпение да започнем да живеем заедно. Трябваше да завърша университета и няколко месеца по-късно заминах при него, за да следваме целите и мечтите си заедно в чужбина. Вярвах, че това с което бих искала да се занимавам ще е по-лесно и по-възможно да се случи в Лондон. Освен това обичам големите промени, като например смяната на по-спокойния начин на живот в малкия град с динамичното и разнообразно ежедневие в огромния Лондон.


С какво се занимаваш в момента, каква е основната ти работа?
Основно работя в две казина в центъра на Лондон. Три-четири дни седмично по пет часа вечер, защото парите са добри. През другото време работя с над десет агенции като статист, модел, понякога промоутър и търговски представител. Освен това от няколко месеца се опитвам да работя и от вкъщи като правя това, което най-много обичам, а именно дизайнерските ми продукти.

Разкажи ми малко повече за бодибилдърството.
Искам да уточня, че съм само висока 153 см, 47 кг в състезателна форма, а в извън сезон 49 кг, тоест съм сред най - мини състезателките.


Занимавам се с фитнес от три години. Намерих треньор в залата, в която тогава ходих. Той беше професионален танцьор по салса, пачата, хип-хоп, стрийт денс и други. Учеше ме да танцувам, освен че ме тренираше. Беше супер забавно, но аз постепенно започнах да имам по-сериозни цели. Виждах добър и бърз резултат за начинаещ и неспазващ диети човек. Бях решена да видя докъде мога да стигна. Моята приятелка ми подхвърли идеята, че мога да участвам в бодибилдинг състезания. Няколко месеца по-късно се запознах с Красимир Узунов тук в Лондон. Той ми беше треньор около 2 години, продължава да бъде мой близък приятел и човек, който ми предаде много знания в сферата на фитнеса и състезанията. Аз съм част от неговия страхотен отбор – „Спартанс Про Атлет“.

Започнах да тренирам с Красимир през февруари 2017 година. Преди първата ни сесия аз го убеждавах, че съм достатъчно добре подготвена да тренирам здраво, но ми падна кръвното и припаднах. Тогава разбрахме, че ще извървя доста дълъг път, докато свикна на такова натоварване. Въпреки това нищо не можеше да ме спре или откаже. С всяка следваща тренировка напредвах значително бързо, виждах резултати и се мотивирах все повече.

Постигнах доста добър натурален релеф до лятото на 2017, разбира се не само чрез здрави тренировки, но и чрез стриктна диета. През юли 2017 се прибрах в България за 1 месец и развалих формата, защото не исках да се ограничавам на почивката си. Когато се върнах имахме само три седмици до първото ми състезание и треньора ми беше много разочарован от моята постъпката. Започнах изключително строга диета, но нямаше как за толкова кратко време да вляза в топ форма и не се класирах. Тогава се състезавах в сериозна федерация по бодибилдинг по желание на моя треньор. За два месеца направих общо четири състезания. На всяко следващо показвах все по-добра и конкурентна форма. Успях да вляза в топ 10 и в топ 5. Беше едно добро начало, но знаех че заслужавам повече след всичките лишения.


Няколко дни преди последното ми състезание за 2017 год. имах ужасен инцидент, който аз и моят приятел ще помним цял живот. Една вечер след тежка тренировка се прибрах да хапна. Порязах си ръката с една консерва. Когато видях кръвта припаднах, явно от преумора. Тогава си глътнах езика, но моят приятел ме върна към живота. Бяхме страшно уплашени. Може би тази дълга състезателна подготовка ми беше изтощила организма максимално. Сигурно това беше знак, който да ме накара да спра и да си почина. Оставаха броени дни до последното състезание и не исках да се отказвам от шанса за покана за финали. Тогава започнах да ям повече плодове сутрин и да се чувствам по-добре.

На последното състезание бяхме много участнички. Влязох в топ 10, но не взех покана за финали. Бях разочарована, че не постигнах желаните успехи, но твърдо решена, че до пролетта на 2018 ще успея да кача няколко килограма мускулна маса и ще изляза в много по-добра форма. Знаех, че нещо ми принадлежи и е въпрос на време да отида и да си го взема.

Реших да сменя федерацията и да пробвам не само бодибилдинг състезания, но и такива за Фитнес модели. Всички федерации си имат определени критери, не само за формата на тялото, но и за сценичната прическа, грим, бански, обувки, бижута. Къдравата коса не е особено на почит в състезанията по бодибилдинг, затова понякога съм излизала на сцена с риск да не се класирам или пък се е налагало да изправям естественият си чар, косата, въпреки волята ми. Също така някои федерации са толкова строги, че не позволяват всякакви модели състезателни обувки и бански, което никак не ми допада, тъй като съм завършила дизайнер и бих искала да излизам на сцена, изразявайки себе си, а не да се съобразявам  с някого.


Записах се в три различни федерации, за да пробвам с коя от тях ще се чувствам най-готино. Също така няколко месеца преди бъдещите си състезания започнах да мисля за дизайните на сценичните бански, с които бих искала да се представя.

Най-големият успех постигнах през април 2018, когато участвах в първото си Шоу за фитнес модели. Това ми беше и първото състезание за сезона. Пуснах се в три категории – Бикини до 164 см, Фитнес модел до 164 см и Интернационален модел (всякакъв ръст) – категория с 2 различни кръга. Единият бе с рокля, а другият с бельо. Аз бях супергероинята, жената чудо. Бях направила костюма си сама, както и банския, с който излязох в категория Фитнес модел. Той ми донесе късмет и ме класира. Успях да спечеля в категорията Фитнес модел до 164 см и това беше доста изненадващо, защото там се търси доста изразен релеф, а аз бях в по-мека форма. Дадоха ми трето място от 17 конкурентни състезатели и освен красива купа, спечелих и своята Про карта за тази федерация. Вече не бях аматьор с тях, а Про състезател. Емоциите бяха неописуеми, а трудът – възнаграден.  

Три седмици по-късно имах още две състезания в два поредни дни на Бодипауър. Това е най-голямото фитнес изложение в света. Участвах в две различни федерации. И двете бяха по бодибилдинг, но в едната натурални атлети може да се каже, че няма. Следователно като натурален атлет в едната се класирах, а в другата - не. В тази, в която имах успех се пуснах в две различни категории – Бикини до 164 см и Ултимейт модел. Отново бях с мои дизайни състезателни бански. В бикини се класирах пета, взех медал и покана за финалите, а в моделската категория бях в топ 7. Конкуренцията беше жестока и бях много щастлива от резултата. Бях там за поканата за Британските финали през октомври и я получих. Там в моята Бикини категория станах трета. Спечелих прекрасна бронзова купа. Бях с най-новия си дизайн бански с бродерия, над който работих няколко денонощия.


След това взех участие на първото си Про шоу с федерацията за фитнес модели. Тук вече стандартът беше на друго ниво. Може би бях единствения натурален атлет в моята категория и това беше супер очевидно. Знаех, че няма да се класирам още преди да изляза на сцената. След това последно мое шоу за 2018 осъзнах, че тези състезания не представляват моя интерес повече.

Не исках да се съревновавам с момичета, които посвещават живота си на този спорт и не им се налага да работят хиляди неща в различни сфери, като мен.

Не исках да се съревновавам с атлети, които очевидно не са натурални като мен, защото това не е честно. Също така това е един доста скъп спорт и смятам, че е по-разумно да влагам инвестициите си в своите дизайни.

Окончателно реших да не се състезавам повече или поне в близките няколко години, но се старая да поддържам добра форма. Държа да съм стегната и да ходя на море със самочувствие. Освен това подготвям колекция бански костюми за лятото на 2019, които бих искала аз да рекламирам и няма как да си позволя да не изглеждам добре хаха.

Коя фигура в женското тяло трябва да е най-изваяна и стегната, според теб?
Аз лично смятам, че в женското тяло е важно дупето и краката да са красиво изваяни, коремът и ръцете да са стегнати и едно оформено секси гръбче не би било излишно.


Изработваш авторски модели бански и аксесоари, разкажи повече.
Когато се запалих по фитнеса, чувствах раздвоение  към кое да се съсредоточа, как да постъпя. Дълго време не знаех какво точно искам да правя с живота си и се депресирах. След известно време ми хрумна идеята да започна да правя състезателни бански, но никога не съм била добра в шиенето. Успях да намеря една жена, която ми спечели доверието. Тя шиеше бански по поръчка и започнахме да работим заедно.



До момента съм правила бански само за себе си и за момичетата от нашия отбор „Спартанс Про Атлет“. Всички свои дизайни, с които съм излизала на сцена по веднъж, продавам на търг в ибей. По този начин успявам постоянно да инвестирам в материали и нови дизайни. Понякога успявам да продавам състезателни бански без декорация в интернет – като например такива за позинг или за състезателки, които искат сами да си ги декорират.


Целите ми за 2019 са да започна да предлагам бански онлайн – състезателни, с и без декорация, а декорираните по поръчка и готови в размер, както и уникални бански за плаж.


Обичам да творя и да създавам  различни неща. Държа всеки един дизайн да е единствен по рода си и не бих повторила дори и собствен, ако някоя клиентка иска. Вярвам, че всяка състезателка трябва да представя себе си по различен начин и банския й да разказва история за самата нея. Старая се всяка една моя клиентка да бъде максимално доволна. Предпочитам да бъда различна, да създавам красоти, които не са били виждани. Предпочитам да правя по-малко продажби, но да са стойностни.


Марката ми се казва „Мyllene Designs“, която разделих на две – Myllene Designs Bikini  и  Myllene Designs Party, защото започнах да правя не само бански, но и фестивални дизайни аксесоари и топове, за които ще разберете малко по-долу в интервюто. Myllene е моят псевдоним.


Печелила съм конкурс на Бобо Зандер, чрез гласуване в социалната мрежа. Те предлагаха само дамска мода и през 2016 обявиха този конкурс, защото искаха да създадат първата си детска колекция. От 14 финалиста избраха мен за победител. Когато ми съобщиха, че аз съм победителя, което направиха и публично във фейсбук писахме имейли и заради тях се прибрах в България. Хванах бързо самолета, за да се запозная лично с мениджъра. Казаха ми, че ще ме търсят да им помагам за дизайни на дамските им облекла. Детските дрешки, които аз измислих искаха да ушият след 1 година. Също така бяха написали, че победителят запазва авторските права на колекцията и получава предложение за сътрудничество. Върнах се в Лондон и никой повече не се свърза с мен, телефона не отговаряше. Никой не ми връщаше на имейлите. Осъзнах, че явно са се отказали да правят тази колекция. От учтивост и уважение можеше поне да ме информират. След този случай реших, че никога няма да работя за някой друг като дизайнер, а единствено за себе си.

Вчера бях на участие и се запознах с един интериорен дизайнер, който е доста известен в тези среди. Този човек, който беше на 40 години, и цял живот се занимава с дизайн, ми разгледа нещата и ги хареса. Показах му какво съм рисувала преди в университета. Той ми каза, че имам различен талант и мога да продавам картините си за повече пари от нещата, които правя сега.



Аз нямам представа как се продават модни илюстрации, нямам и компютърни умения. Всичко правя на ръка и той много ме заинтригува, защото беше категоричен и каза да се насоча към това.



А какво ще споделиш за участията ти във филми като статист?
Не искам да ставам актриса. Харесва ми, но тази професия определено не е за мен. Вкъщи мога да бъда доста добра в това, хаха. По принцип не помня реплики, а и донякъде съм срамежлива да говоря пред камери.


Започнах да кандидатствам в различни агенции и да работя като статист и модел, защото Лондон е доста скъп град за живеене и трябва да се издържам някак. Никога не са ми представлявали интерес работи на пълен работен ден, от понеделник до петък или такива, заради които е трудно да си взема дълъг отпуск. Винаги съм имала човек до себе си, на който мога да разчитам, но аз имам свои цели и мечти и искам да си ги постигна сама.

Занимавам се с такъв тип участия от вече две години и половина. Работя с много агенции, от които една за Фитнес модели, всички останали са кастинг агенции за статисти, актьори, музиканти, танцьори и най-различни таланти.

Моят най-голям проблем е недостига на време. Ежедневието ми е пълна динамика. Това донякъде ми харесва, понякога обаче е прекалено. Случва се да работя две работи в един ден, да излизам в 6 сутринта и да се прибирам в 12 през нощта. Губя между 2 и 5 часа на ден в път, когато работя на различни места в Лондон. От своя страна пък хубавото е, че съм видяла много.


Участвала съм като статист в много исторически и съвременни английски филми, сериали, реклами, музикални видеа – няколко английски, гръцки и панджабийски, вид индийски език, в Лондон, както и немски в Берлин. Била съм платена публика за събития като конференции, музикални и развлекателни шоута, дубльор на актриса и друг статист, заради прилика в ръстта и косата.

Виждала съм доста известни личности като Ричард Гиър, Идрис Елба, Пайпър Перабо и др.

Участвала си и в реклами – какви бяха те, какво промотира?
Първоначално си записвах всички участия, после спрях и доста от тях забравям. Участвала съм в реклама на Прингълс, Смирноф, Кока Кола и др. Не съм виждала някои от тях. Има такива, които съм гледала, но са излъчвали само главните актьори и е доста разочароващо да знаеш, че си бил там, а да не се видиш.

Била съм в музикални видеа на известни личности - Зейн Малик, Професор Грийн и др. За най-новия клип на Професор Грийн бях избрана за ролята на бодибилдър и най-добре платеният статист сред всички. Снимахме доста сцени, играхме на канадска борба с него, показвах бицепси. Накрая излъчиха кадър от 1 секунда, където само стягах десния си бицепс, хаха.

Никога не знаеш какво да очакваш. Зад камерите е едно, а по телевизията е съвсем различно. В крайна сметка за мен това е просто готина работа, някои неща дори не ме впечатляват.


Занимаваш ли се с нещо друго, за което не съм попитала?
Да! Преди да започна да създавам  състезателни бански исках да се опитам да работя от вкъщи и да правя дизайни, които не изискват голяма инвестиция. Тогава започнах да поръчвам куп материали и да правя ръчна изработка аксесоари и топове за партита и фестивали. Стартирах с няколко модела през януари тази година и нещата се развиват все по-добре. Нямам собствен сайт и за момента не искам да имам. Използвам няколко платформи, в които продавам онлайн. Най-успешната до момента е Етси. Това е най-популярният американски сайт за всякакви ръчно изработени изделия, които се продават по цял свят. Започнах с около 20 дизайна, сега вече са над 80. Първоначално предлагах сутиени за партита и фестивали тип Русалка, които в България не са особено популярни, но в Англия и Америка се търсят много. Първата ми продажба беше сутиен с красиви  големи миди, които ръчно боядисах и декорирах. Помня, че беше от Вашингтон и много се вълнувах. 


В последствие започнах да правя диадеми тип Мини Маус ушички за деца и възрастни, подходящи например за посещения в Дисниленд.



Те започнаха да се продават добре. Получавах запитвания за множество бройки, а нямах материали и се налагаше да отказвам. В последствие започнах да поръчвам все повече материали до такава степен, че в момента едва намирам място за съхранение. Някои месеци имам по-малко поръчки, а други повече. Диадеми се поръчват почти всеки ден. Имам клиентки от Англия, Америка, Германия и Франция, а веднъж продадох състезателен бански без декорация в Бермуда.



Имам много цели и мечти, които тепърва искам да постигам. Надявам се само да ми стигне животът за всичко.


Би ли се върнала в Българя?
Да! Когато разработя бизнеса си до такава степен, че да живея финансово спокойно така, както тук, бих се върнала в България. Аз съм човек, който обича голямото разнообразие и не съм сигурна дали все пак няма да ми липсват всички тези различни възможности, които имам тук, но знам, че няма друга страна като България. Обичам своята родина, но просто на този етап съм се установила по-добре тук.


И за финал – ако трябва да избираш между това да си актриса, бодибилдър или да създаваш дрехи – какво би избрала и какво е общото между тези три неща?
Бодибилдърството  отпада. То беше временно явление при мен. Състезателните бански ще ме държат близо до този спорт така или иначе. Актриса не искам да бъда. Работата ми като статист е просто хоби и екстра финанси. Моята най-голяма страст е дизайнът и бих избрала това. Бях учила в частен университет, който ми осигуриха родителите и не исках да ги разочаровам. Исках да докажа и на себе си и на всички, че човек може да прави това, което обича. Да, трудно е, защото ако не си богат  трябва да работиш, за да успееш да събереш пари за инвестиции, трябва да се разкъсаш на няколко места. Физически си на работата, която се налага да правиш, а душата ти е там при мечтаната работа, която даже не е работа, а удоволствие. Всичко си заслужава. Важно е да имаш цел и план, които да следваш, да знаеш накъде вървиш и къде искаш да стигнеш. Човек не трябва да се отказва от мечтите си, защото има моменти на трудности и му изглежда невъзможно. Всичко преминава. Съдбата си знае кое, как и кога.


Имаше хора, които ми казваха, че не може да правя толкова много неща едновременно  и трябва да избера само едно. Да трудно е, защото ти буквално разкъсваш времето и усилията си на много парчета, но всяко едно от тях има своето предназначение и ти помага за постигането на друга твоя цел. Ако не беше спорта нямаше никога да реша да правя състезателни бански. Ако не бяха участията нямаше да завържа толкова контакти, да стана уверена, да видя толкова много неща. Всичко, което преминаваш е опит, който рано или късно ти е нужен.

Когато дойдох в Англия през 2015 в началото практикувах доста работи, които не исках, но нямах избор. Работих по стадионите, в кетъринг агенции, раздавах флаери, сервирах шотове в нощен бар извън Лондон и пътувах по нощите. Колкото и да беше трудно не се отказвах, защото знаех че рано или късно ще постигна това, за което мечтаех, защото съм достатъчно амбициозна и най-вече знам какво искам да направя в живота си.