Хора с тежки съдби получават топлина и грижа в приюта за мъже в Добрич

На четирима мъже, изпаднали в тежко положение, осигурява топлина и грижа в мразовитите зимни дни приютът на неправителствената организация, капацитетът му е за шестима души. Освен това неговите обитатели помагат и на двама наши съграждани – мъж и жена, които са самотни, със здравословни проблеми и имат нужда от подкрепа.

Преди Нова година мъжете бяха петима, но един от тях се премести в приюта на храм „Света Троица“, разказа Александър Иванов. Мъжът, на 50 години, постъпва при тях преди 6 месеца. Работел като барман и сервитьор, но пострадал при инцидент в Пловдив. Ампутирали му едната ръка. Родом е от село Оброчище, но родителите му вече са починали и е сам. Към Центъра за временно настаняване се обръщат от заведение за социални услуги в Пловдив и така мъжът се озовава в добричкия приют. Благодарение на усилията на ръководството му се явява на ТЕЛК комисия, получава 97 процента, тъй като има и коксартроза на единия крак. 

Последният приет в приюта бедстващ мъж постъпва след операция. Припаднал в центъра на Добрич, взела го линейка и по спешност бил опериран в болницата, разказа Александър Иванов. В приюта е настанен след изписването си – преди около два месеца и половина.  

Очакваме до два дни да настаним при нас млад мъж на около 25-26 години, сподели Александър Иванов. Той разказа, че понякога имат проблеми с приемането в приюта, тъй като в спалното две от леглата са на втория етаж. Така че обитателите им трябва да са със здрави крака, да не са с високо кръвно налягане, за да не им се завива свят.

Оказва се, че хората, срещащи добрина в Центъра за временно настаняване, отвръщат с добрина и на други хора в нужда. От около два месеца и половина те помагат на жена на 73 години и на 66-годишен мъж. Видели ги на улицата, били трудно подвижни.

Жената е с висше образование, работила е в администрация в Добрич, мъжът й починал и е сама, разказа ръководителят на центъра. Претърпява инцидент – пада от влака и си чупи крака на две места. Направената операция е несполучлива и сега се движи много трудно. Жената е с 237 лева пенсия, около 100 лева дава на месец за лекарства. От понеделник до петък получава храна от църквата, но не и в събота и неделя. „Сподели, че понякога рови в кофите за храна, но в тъмното, за да не я видят хората“, разказа Александър Иванов. Приютът за мъже й подава ръка – осигурява й храна за събота и неделя и дърва за отопление.

Само ден след като се договорят с жената, че ще й помагат, хората от Центъра за временно настаняване срещат 66-годишния мъж, също трудно подвижен. Оказва се, че той има същия проблем – получава храна от църквата, но не и в почивните дни. На него приютът помага с хранителни продукти за събота и неделя, тъй като може сам да си готви. 

Доброта от социалното заведение на фондация „Ръка за помощ“ получава и 37-годишен самотен мъж, който живее в лозята на Добрич. В последните дни на миналата година той изпада в нужда. От приюта му осигуряват храна за Коледа и новогодишната нощ, за което той е изключително благодарен. Освен това му намират работа, която е започнал вчера. 

В момента имаме всичко заради празниците. Но когато дойде февруари хладилникът и шкафовете се изпразват, сподели Александър Иванов. По-доброто бъдеще за мъжете от приюта той вижда в стопанството, което успяват да закупят през есента в добричкото село Опанец. То е с двор от 3 декара и половина и малка къщичка. Постройката има нужда от ремонт, от изграждане на вътрешен санитарен възел. Историята на закупуването на имота е много интересна, разказа ръководителят на центъра. Жена от София им дарява земя, която те продават за над 4 000 лева – средства, които не биха им достигнали за закупуването на имот. Тогава откликват близки, приятели, даряват средства и се събират 15 000 лева.

Искаме в имота в Опанец да произвеждаме продукция, която да продаваме. Да изградим стопански постройки, в които да отглеждаме животни, сподели Александър Иванов. По думите му, една от основните идеи е там да работят хора, които напускат Центъра за временно настаняване, но са с ниски пенсии. И така доброто за тях да продължи и след приюта за мъже.