Съвети на д-р Петев за жените, които за първи път ще станат майки

Нека започнем с въпроса – коя е най-подходящата възраст за една жена, в която да стане майка за първи път?

Най-подходящата възраст за една жена да роди за първи път е около 22-23-годишна възраст. За съжаление времето, в което живеем, го прави трудно постижимо или почти. Лично за мен най-подходящата възраст е тази, в която жената се чувства готова да има дете. Няма спор, че възрастта за първо дете се покачва и оттам се вдига и за второ. Това е светът, в който живеем и са неща, които няма как да бъдат върнати назад за съжаление или за щастие.

Има доста спорове дали една жена може да зачене, ако не е в овулация. Какво е мнението на специалистите?

За да настъпи забременяване трябва да има овулация. Може половият контакт да е бил по време на самата овулация или малко преди нея. Сперматозоидите могат да живеят до една седмица във влагалището. Чисто теоретично половият контакт и овулацията може да се разминават с около седмица. На практика това е малко вероятно. В повечето случаи самото забременяване настъпва в 12-е часа след овулацията, защото през тези 12 часа яйцеклетката е най-годна за оплождане. След 12-ия час в самата яйцеклетка започват да настъпват промени, които я правят негодна за оплождане. Ако настъпи бременност след този 12-и час самият зародиш може да бъде дефектен. Това е най-честата причина за т.нар. химически бременности или ранни спонтанни аборти. Те са резултат от това, че зародишът е бил дефектен при сформирането и се е получило, защото най-често има проблеми със самата яйцеклетка. В резултат на това вместо да се раждат увредени бебета, те просто не се развиват. Природата си знае работата.

Като цяло няма как да настъпи бременност извън овулацията. Най-често бременността настъпва в 12-часов интервал.

Има ли нещо, което трябва да се направи задължително преди планирана бременност?

Препоръчително е, когато една бременност се планира, жената да посети гинеколог. Така може да се види дали има проблем, който евентуално да попречи на бъдещата бременност. Оттам нататък този проблем да бъде решен преди самото забременяване. Има гинекологични заболявания, които затрудняват забременяването, усложняват самата бременност. Хубаво е тези неща да бъдат изчистени преди самото зачатие. Понякога се налагат изследвания, които са трудно постижими или непрепоръчителни по време на бременност. Оттам нататък наблюдаващият гинеколог ще даде определени съвети какво да се направи.

Кога е добре да изследват кръвните си групи бъдещите родители, ако не ги знаят?

Това е много популярно сред пациентите, но на практика се оказва, че не е сериозен медицински проблем. Най-честата причина за кръвна несъвместимост е между майка с отрицателен резус фактор и Rh положителен баща. В случай, ако зародишът е Rh положителен в организма на майката може да се образуват антитела, които да го атакуват и това да създаде проблеми по време на бременност. За щастие това се случва рядко. Ако не е имало предхождащи бременности, не е необходимо да изследват преди самото забременяване кръвната си група. Специално на майките кръвната група се изследва при установяване на бременност. Най-често това става през първите три месеца. Ако тя е отрицателна, желателно е да се изследва кръвната група на партньора. Ако той е положителен по време на бременност се пускат допълнителни изследвания, които се правят независимо от това дали мъжът е положителен или отрицателен. Чрез тях да се види дали евентуално ще има някакъв проблем. За щастие се случва рядко благодарение на това, че след самото раждане на Rh отрицателни майки, ако са родили Rh положителни бебета, се прави ваксина за профилактика на последващи бременности. Това е най-честата кръвна групова несъвместимост, която евентуално може да доведе до проблем. На практика, ако кръвните групи са различни може да има някаква кръвна групова несъвместимост, включително и ако са едни и същи. Има и други антигени, които са по-малко познати и могат да доведат до някакъв вид несъвместимост. За щастие други несъвместимости, освен Rh, са по-редки.

Важно е при последващи бременности, ако майката е Rh отрицателна, да се знае какъв е Rh статусът на партньора. За съжаление кръвната група си е такава, каквато е. Не може да я променим. При несъвместимост се налагат няколко допълнителни изследвания. Ако се наложи има лечение, което може да се прави и по време на бременност. Понякога се налага да започне в много ранен срок на бременностт, за щастие в по-редки случаи. Майките се притесняват. Чисто медицински проблемът може да бъде сериозен, но не се случва често. Статистиката е, че 15% от жените са Rh отрицателни. В миналото е бил сериозен проблем, защото жените са имали много бременности. На практика в днешни дни жените имат по една или две бременности и това се случва рядко. Рискът от Rh несъвместимостта се увеличава с всяка следвща бременност. Все пак има и профилактика, с която проблемът да се предотврати и методи, с които да се установи кога растящият плод може да бъде застрашен  и да се предприемат мерки.

Обяснете малко повече за феталните морфологии и феталната ехография – в кои месеци се правят и за какво служат?

По принцип феталната морфология е ехографско неинвазивно изследване за майката, счита се че е относително безвредно. В днешно време ехографите имат и доплер -изследване, с което се вижда как кръвта се движи вътре в бебето и се използва като маркер за установяване на ред заболявания. За някои видове доплерови изследвания не е желателно да се използват в ранен етап на бременността. Знам, че във форумите въпросът „Ехографът вреди ли ми?“ е доста популярен. Не е доказано на 100%, че ехографското изследване е безвредно. Имайки предвид ужасяващият брой ехографии, които се извършват на бременни жени и това, че нищо лошо не се случва, считаме това изследване за безопасно. Препоръките на повечето Международни ехографски асоциации са те да бъдат толкова, колкото е необходимо и да бъдат за максимално кратко като време. Това е само препоръка и не означава, че нещата трябва да бъдат претупвани. Ехографското изследване трябва да бъде максимално екзактно.

Препоръчителните ехографските изследвания, наречени фетални морфологии, са три. Първата фетална морфология е за установяване на груби изменения в начално развиващия се зародиш. Извършва се между 11-а и 13-а седмица гестационна седмица. Най-подходящото време е между 12-а и 13-а. С новите ехографи може да се установят доста по-голям процент от аномалиите и уврежданията на плода. Установяват се груби дефекти – по коремната стена, гръбначния стълб, централната нервна система. Под груби дефекти разбирайте например да липсва крайник на плода или самата коремна стена да не е затворена и да има голям дефект. Опитните ехографисти могат да установят аномалии в ранен етап и с голяма точност.  

Първата фетална морфология най-често се съчетава с изследване, наречено биохимичен скрининг или по-популярно като изследване за болест на Даун. Биохимичният скрининг е кръвен тест, който не е диагноза. Той няма да каже бебето ви е болно или бебето ви е здраво. Той ще определи каква е вероятността детето да се роди с това заболяване. Необходими са допълнителни изследвания, ако вероятността е висока. Ако вероятността е ниска, следващата стъпка е втора фетална морфология. Тя се прави между 17-а и 23-а седмица или долу горе, когато бременната е на около 4 месеца и половина. Това е срокът, в който вътрешните органи на плода са достатъчно добре развити и може да се установяват голяма част от аномалиите. За съжаление обаче не всички. Има някои, които са изключително редки и трудни за диагноза вътреутробно. В тези случаи, ако има някакви съмнения, е хубаво да се направи и трета фетална морфология.Тя се прави около 28-30-а седмица. Третата фетална морфология е за някои вродени сърдечни малформации или сърдечни дефекти.  Няма ехографско изследване, което да гарантира на една жена, че ще роди здраво бебе. Целта е тези, които имат някакъв проблем, да бъде установен в максимално ранен срок и съответно да се предприемат необходими мерки. В някои случаи за жалост се налага прекъсване на бременността. Това става след съгласието на родителите. В други случаи се налага оперативно лечение веднага след раждането. Най-често бременностите се запазват и се знае, че след раждането, ако има някакъв проблем, ще трябва да се проведе интервенция. Те са с доста голям успех. И това ще бъдат деца, които по никакъв начин няма да се различават от връстниците си на по-късен етап от живота. Би било чудесно, ако се раждат само здрави бебета, но на практика е невъзможно. Целта не е да подхождаме хитлеристки – всички увредени да ги унищожаваме.

Голяма част от вродените дефекти на плода са корегируеми. Тези, които не са имат доста добро лечение след това. Качеството на живот не се различава от това на останалите или с някои дребни ограничения.

Тези три фетални морфологии е желателно да бъдат направени. Това са изследвания, които за съжаление не се покриват от здравното ни осигуряване. Цената им в някои случаи е по-висока. Добре би било да се направят и трите. Ако не всички, то поне първата и втората. Това вече зависи от възможностите на пациента, желанието на гинеколога и ред други фактори.

Как се отразява естественото раждане и секциото върху организма на жената?

Неоспорим факт е, че броят раждания чрез секцио се увеличава. Това е навсякъде, не само в България. Причините са много. Винаги е по-добре една жена, ако може да роди нормално. Все пак това е природният начин. В крайна сметка е важен крайният резултат. И нормалното раждане и оперативното чрез секцио имат своите плюсове и минуси. На въпроса – кой е идеалният начин, няма такъв. Ако може да стане нормално, това е чудесно. Ако има риск за майката или плода – в крайна сметка затова е измислено секциото. В днешни дни секциото не е операцията, която е била преди. Ние като акушер-гинеколози не се страхуваме да оперираме жените. Назад във времето нещата са били доста по-различни. Процентът на усложнения и проблемите след раждане със секцио са били доста по-големи.

Трябва ли да намалим броя на оперативните раждания - добре би било, но не мисля, че това е необходимо да става на всяка цена и да бъде цел на всеки един акушер-гинеколог.

По принцип естественото раждане и секциото са стресиращи интервенции за организма, както физически така и психологически. На много места по света има специалисти, които се занимават с емоционалното състояние на майката. В България не е точно така. Настъпват доста промени в организма, към които едни жени се адаптират по-лесно, а други по-бавно. В крайна сметка всички се адаптират и възстановяват напълно. В повечето случаи без да има някакви трайни увреждания върху здравето им. Нашата работа е, когато има проблем, ние просто да помагаме. Понякога трябва да слушаме пациентите какво ни казват, а не само да решаваме, че сме всемогъщи, всезнаещи и всеможещи.

Възможно ли е да има и проблеми – разбира се, както след нормално раждане, така и след секцио. За щастие тези проблеми стават все по-редки.

Какво съветвате жените, които искат да родят по нормален начин, но много се страхуват?

Най-често жените се страхуват да раждат нормално. За съжаление няма хапче за страх. Страхът е нормално нещо. Както обичам да казвам – първият път се страхуваш от това, което не знаеш, а вторият от това, което знаеш. Раждането е природа, не е лесно. Това, което притеснява жените е колко много ще ги боли. Особено, когато раждането е нормално и необезболено. За щастие в днешни дни има методи и техники, които позволяват на жената да роди естествено и това да не е свързано с болка. Има епидурална упойка. Има и други техники с медикаменти, които в България ги няма, защото са доста скъпи и не са се наложили. Епидуралната упойка е страхотен метод, чрез който да се преодолее болката по време на раждане. Жените, които са раждали с такава упойка и са имали раждане, което не е било обезболено ще кажат най-добре каква е разликата. А тя в често е от небето до земята. За нещастие понякога чисто технически епидуралната упойка не е възможна или самото обезболяване не е такова, каквото трябва да бъде. Но в повечето случаи поне в болницата, където работя, при почти всички комфортът е много добър от епидуралните обезболявания. Да, болка има, но съвсем търпима. Нищо страшно.

Независимо от това има години наред насаждам страх. Ефектът на други обезболяващи медикаменти не е такъв, както при епидуралната упойка. Болката е няколко часа. В рамките на деня раждането завършва.

И раждането със секцио не минава без болка. След всяка една оперативна интервенция има болка. Секциото може да бъде направено с вид обезболяване, в което пациентът да бъде буден. Това е т.нар. спинална упойка. При нея по време на операцията няма болка и самата упойка продължава още няколко часа. Това намалява количеството болка, което пациентът изтърпява, но болка пак има. Винаги, когато има някаква операция, болката е по-продължителна. Боли по-малко като сила, но за сметка на това по-дълго време.

На въпроса - какво да направя, за да не ме е страх, отговорът е нищо. Моят съвет е да се доверите на лекаря и оттам нататък нещата ще си дойдат на мястото. Когато раждането е естествено, не става без майката. Ние като лекари може да подпомогнем много неща, но в крайна сметка основната част ще я свърши майката.

Когато раждането е чрез операция бременната жена не участва, но тя се включва активно след това в раздвижването,  разкърмването. Когато раждането е чрез операция тези неща се случват малко по-късно и съответно водят до някои други проблеми. Няма идеален начин. Идеалният начин е този, който е довел да се роди едно здраво бебе и да се чувства добре.

Има ли странични ефекти от епидуралната и спинална упойка?

Винаги е възможно да се случи, но на практика става рядко. Най-често пациентите след този вид упойки казват, че ги боли кръстът. Аз казвам да попитат жените, които са раждали без упойка, дали не ги е болял кръстът в следващата една година докато носят бебето на ръце и от постоянните навеждания. Винаги, когато има манипулация, направена в деликатна зона, защото гръбначният стълб е деликатна зона, след това се насажда – виж какво ще те боли кръстът и той те боли заради това. Възможно е да има болка от поставена упойка или усложнение от този вид манипулация. За щастие това се случва рядко. Анестеолозите стават все по-опитни в поставянето на този вид локални обезболявания, защото те са бъдещето. Чисто от статистически процент това е по-безопасно за жените и усложненията са по-редки. Това осигурява и по-добър комфорт на акушер-гинеколозите, включително и на пациента. Най-честото усложнение е обезболяването да не бъде такова, каквото трябва да бъде. Ако това се случи при спиналната упойка при раждане секцио, за щастие пациентът винаги може да бъде приспан с друг вид упойка. Ако раждането е нормално и е поставена епидурална упойка, но обезболяването не е пълно, отново може да се използва нещо, но ръцете са ни вързани. В крайна сметка, ако болката е нетърпима и пациентът не може да се справи, винаги има алтернатива и може да бъде опериран. Хубаво е пациентите да са подготвени чисто психически какво ги очаква, но в крайна сметка те никога не могат да бъдат на 100% готови. Може да се информираш много, но докато не го изпиташ няма как да разбереш какво е. Пи някои жени раждането протича бързо и лесно, при други не толкова. В интернет по-рядко ще видите за жени, които са родили лесно. Това не е четимо, не е продаваемо. Но винаги ще видите „Родих и бебето ми беше увредено или аз бях увредена“. Това са нещатата, които винаги се четат и коментират. Това за съжаление насажда индиректно някакъв страх и паника, която е излишна. В интерес на всички е нещата да се случат максимално бързо и лесно. За съжаление това нещо не винаги е постижимо. Когато човек го боли не разсъждава трезво. Нещата, които казваме на пациентите, понякога трудно биват приети. Може би понякога и нашият подход като лекари не винаги е толкова правилен. Понякога и ние като лекари трябва да бъдем малко по-човечни и разбираеми, но същото важи и за пациентите. И те трябва да разберат, че лекарите са хора. Понеже истината винаги е някъде по средата, за да има по-малко страх и напрежение, трябва да има разбиране от двете страни. Ние като лекари да разбираме пациентите си и да уважаваме желанията им. Но и пациентите да разбират, че в крайна сметка лекарят е човекът, който ще вземе по-ясна и точна преценка какво е необходимо, за да завърши всичко нормално.

Живеем във време, в което може да потърсим всякакви сведения интернет. Според вас големият поток от информация в определени ситуации  оказва ли негативно влияние върху бъдещите майки?

И да и не. Хубаво е, защото няма нищо лошо човек да бъде информиран, но трябва да знаеш кога да спреш. В интернет пространството за всяко едно нещо, може да срещнем коренно противоположни мнения. От - това не е проблем, до това е изключително сериозен проблем. Нещата не са еднозначни. Това, че нещо се е случило при един човек с определени оплаквания, не означава, че ще се случи същото при друг със същите тези оплаквания. Няма лошо пациентите да се информират. Все пак хубаво е да се доверяват на своите лекари. Нека лекарят да преценява дали определената ситуация е проблем или не. Добре е, когато човек има някакви съмнения или притеснения, затова са лекарите, пациентите да се обръщат към тях. А дали те ще приемат мнението на лекаря или не – това е лично индивидуално.