Момиче от Добрич е помощник-директор на хотел в Пунта Кана

На 24-годишна възраст Десислава записва онлайн курсове за придобиване на сертификати  - към Harvard и Cornell New York university.

В момента добричлийката е помощник-директор на хотел в Пунта Кана. Преди това е живяла на чаровното малко островче Ланзароте от архипелага на Канарски острови, в Майорка, както и в градче в близост до Барселона - Лорет де Мар.

За своя живот, изпълнен с приятни цветове, ще ни разкаже Десислава Петкова.

Как взе решението да живееш в Пунта Кана?

Един красив следобед  по залез слънце пиех джин с тоник със сестра ми в заведение във Варна. Това бе по време на почивката ни в България. Няма да забравя как сестра ми ме снимаше и ми подхвърли телефона развълнувана. Имах обаждане от Човешки ресурси, получих положителен отговор – бях финалният одобрен  кандидат за позицията пом.-директор в хотел в Пунта Кана.  

Пунта Кана и като цяло Карибите са  една от най-известните и водещи дестинации в световен мащаб с първокласни хотели и 12 месеца сезон, както и топ туристически продукт. Исках да придобия този опит, да се усъвършенствам и уча. Непознатото винаги е голямо предизвикателство. Семейството, приятелят ми и най-близките ми хора ме подкрепиха в решението.

Разкажи малко повече за позицията, която изпълняваш - пом.-директор в хотел в Пунта Кана.

Случи се, понеже исках да се случи и работих усърдно. С малки и бавни крачки, но с постоянство и много упорство през последните години.

Преди четири години за първи път бях на стаж като помощник-директор на Канарските острови. След това три години и половина бях гост-мениджър, отново на Канарските острови за хотел Barceló Teguise Beach. Там научих доста. 

В момента работя за Bahia Principe в Пунта Кана. Част съм от управленския екип на хотела.   Дните на работа са дълги и винаги продуктивни. Около хотела на ден вървя средно между 10-12 км. Ако си останем в офиса, то никога няма да знаем какво се случва навън. Денят ми започва в 6.30 часа. Проверявам дали всичко отваря навреме и дали е в техническа изправност - от крушките до фурните и котлоните, от камерите в кухнята до общите зони на хотела. Преглеждам градините, басейните, трите замъка, боята на стените, дали има достатъчно персонал и дали всичко е изрядно. 

Мениджмънт екипа отделя много време за гостите и се стремим винаги да разговаряме с клиентите. Това е най-обективната оценка, която един хотел може да получи, винаги се случва с разговор лице в лице.  Следим платформите с резултати онлайн и офлайн (анкети), всеки ден на брифинг срещите се коментират и анализират аспектите за подобрение и критични точки.

Като допълнение в момента съм си възложила кауза - да помогна на един човек от персонала ни. Той загуби дома си преди няколко дни при пожар. Събирам средства онлайн в кампания, както и тук в хотела. Надявам се да успеем да му помогнем. Доминиканците са също толкова солидарни, както българите. Готови сме да се обединим в кауза и да помогнем на някого в нужда, макар и с малкото, което имаме. Това ме радва.

Голям ли е хотелът, в който работиш, колко звезди е и какви туристи най-често го посещават?

Работя в комплекс, състоящ се от 7 хотела, подразпределени по марки в зависимост от сегмента.  Тук работят над 6 000 човека персонал. Имаме департаменти на ниво комплекс за всичко – продажби, качество,  охрана, финанси, човешки ресурси, администрация, информатика и други. Моят хотел се казва  Luxury Fantasia Bahia Principe Punta Cana и е петзвезден, имаме над 650 работници.  Нашият целеви сегмент е фамилния туризъм. Имаме 3 замъка,  един от тях е като на Дисни, имаме СПА център за деца, театър, кино.

По националност варират клиенти от Канада и САЩ, около 70%, останалите са главно от Латино-америка – Чили, Аржентина, Парагвай, имаме и европейци от Испания, Русия, Англия и др. Като допълнение изглежда в момента е тенденция за доста българи да посещават дестинацията. Спрямо 2017 г.  ръстът на български туристи е 100%. Статистиката сочи, че през 2018 г.  са пристигнали общо 2 071 българи.

Занимаваш ли се с нещо друго, освен основната ти работа? Какво правиш през свободното време?

Изключително много ценя свободното  си време,  аз съм колектор на моменти. Харесва ми да гледам TedX, чета книги на Робин Шарма за лично усъвършенстване.  А за почивка ходя на плаж. От  5 години плажа за мен е целогодишен. В почивния ми ден всяка седмица съм тотален турист, дори имам гривна ол-инклузив.

Лесно ли намери приятели?

Тук съм от скоро, за кратко време създадох приятелства. Това, което ми липсва е свободно време, но не съм никак ощетена от положителни емоции. На ден имаме средно по 1300 - 1500 гости на хотела. Разграничавам се от приятелства с персонала на хотела в личен план и всичко е чисто професионално. Определено имам късмет със страхотен екип от хора. Имам генерален директор, тя е една от най-вдъхнохновявашите личности, които познавам и двама зам.-директори, които са наистина професионалисти и са пълни с позитивизъм.

Чували ли са хората за България, разказвала ли си за нашата страна?

Честно казано тук в Доминикана по личните ми наблюдения до момента, мисля че географията отсъства като предмет в училищата. За хората тук изглежда, че Европа е континент с 4 държави. До сега не съм срещала нито един човек, който да знае къде е дори на картата. Миналата седмица едно момиче от персонала ме попита дали не е по средата на Норвегия. Сериозно!  Просто от първия ден решиха, че съм от „някъде там до Русия”.

За тези, които се интересуват и ме питат показвам снимки на Рила и Черно море. Винаги се учудват, когато им кажа името „мар негро“. След това ги изненадвам нагледно с това колко прекрасно е българското Черноморие. Също така съм показвала снимки на парка в Добрич, на Витоша и разбира се на безкрайните ни полета с лавандула и слънчоглед. Имаше мои сънародници, които бяха тук на почивка и ми носеха български продукти. Два пъти досега правих дегустация на локум, халва и сирене в офиса.

Срещаше ли затруднения?

Разбира се. Ако ми беше лесно, не бих останала тук, хехе. Първото затруднение е, че испаният език не ми е майчин, както на всички тук. Другото е разликата между манталитета на хората в Европа и тук на Карибите.  Тук хората са екстремно спокойни и никога не бързат. А аз идвам от среда, където всяка поставена задача се изпълнява с проактивност. Тук, ако възложиш задача на някого и го оставиш на доверие, тя няма да бъде свършена.  Не се боря и не претендирам да променя хората, просто трябва да адаптирам себе си към средата и да подхождам с търпение.

Животът ти изглежда като палитра от пъстри цветове на природата – разкажи ми повече за местата, които посещаваш.

Благодаря за положителния коментар! Обожавам да пътувам наистина и се чувствам жива, когато го правя. Обичам нови места, всяко едно пътуване до нова дестинация ми показва как живеят хората там, как мислят, в какво вярват, това ми помага да разбирам повече за мен самата. Богатство от спомени, които никой не може да ти отнеме.  Днес съм на 27 години и наистина не зная колко пътувания съм осъществила, но всяко едно си е заслужавало.

За  първи път пътувах до САЩ. Бях на 16 години, това беше моментът, в който видях света малък, забравих за страха от летене,  напускането на комфортната зона и познатото. Беше и първото ми „формално интервю” пред посолството  на САЩ. Всички лелки вътре бяха толкова сериозни, а аз просто исках да отида за 3 седмици и да се върна. В деня на заминаването ми се събрахме около 20 деца, които ме изпратиха на гарата в Добрич с нощния влак. Хубави спомени..!

По време на обучението си в колежа осъществих 5 стажа – в Майорка, три на Канарските острови и Коста Брава. Пътувала съм до доста страни на Европа последните години. Канарските острови са малко или много далечна дестинация от България и винаги ми се налагаше да летя до друго място, което ми позволи да посетя Италия,  Испания, Унгария,  Англия, Германия, Белгия, Франция т.н.

Докато живеех на Канарските о-ви, имах годишно по 3 месеца отпуск и прекарвах по-голямата част от времето в приключения. В рамките на една година с приятеля ми отидохме в Тайланд. Невероятно е! Смятам, че до момента ми е любима дестинация за пътуване. През 2018-а година бяхме в Бали, дестинация за приключения. Азия е прекрасно място и е толкова различна!

Бях на роуд трип в Испания с моя приятелка от работа миналата година. За 3 дни стигнахме от Валенсия до Португалия. Просто слушахме музика, ядохме вкусна храна по пътя и видяхме целия южен бряг.  Препоръчвам! Харесват ми Париж, Лондон и Милано, но не бих живяла там.

Колко често се прибираш в България и би ли се върнала да живееш отново тук?

България е мястото, с което винаги ще се чувствам емоционално свързана. Миналата година се прибрах три пъти, макар разстояниянието да е голямо и полетите дълги. Прекарах невероятни моменти със семейството и приятелите ми. Имам най-сладките братовчедчета, доста от приятелите ми живеят в България и са успешни, повечето са и щастливи! Обичам да си идвам,  обожавам да ходя на театър в София, да се разхождам в парка в Добрич и да бягам сутрин по алеите. Смятам, че нашият парк е най-красивият, който съм виждала. Усмихвайте се по-често - Добрич е красив град. Харесва ми, че в България има 4 сезона, това ми липсва понякога! Харесва ми, че в повечето ресторанти менютата имат картинки на порциите, хаха. Обичам атмосферата и храната в Стария Добрич. Докато живеех в България не бях ходила там. Сега като се прибирам е първото място, което посещавам за вечеря. 

Да, бих се прибрала един ден да живея в България! Един българин трябва винаги да е българин и да е горд с това, а не да говори против държавата си, когато я напусне.

И за финал - какво би посъветвала младите, които искат да рискуват и направят промяна в своя живот, но нямат смелост?

Добър въпрос. Бих искала някой да ми беше казал това, когато бях на 18 години и наистина, ама наистина не знаех какво да правя. Имах просто билети и заминах с 20 евро на Канарските острови. Съветът ми би бил да правите, това което ви носи щастие, бъдете любопитни и жадни да знаете повече. Забравете завистта и се радвайте за успехите на другите. Вашето „аз мога” е по-важно от вашето IQ. Бъдете смели и рискувайте. Друго златно правило, за да успеете, е винаги да предпочитате да поемете отговорност, вместо да играете жертва. Много е лесно да си жертва, да хленчиш – защо ми се случва това, защо е толкова трудно, защо не получавам точно това, което искам. Това не си заслужава и не дава резултати. Независимо в коя държава е човек, зависи само и изцяло от нас дали ще успеем или не, не са виновни държавата, съседа, шефа и политиците... Задавайте си въпросите - къде си сега и къде мечтаеш да бъдеш. Един от любимите ми въпроси е - ако всичко беше възможно, как щеше да изглежда идеалният живот? Важното е в крайна сметка да си щастлив и удовлетворен със себе си, независимо къде си и какво ще избереш.