Историята на Стара къща - емблематично място за срещи в Добрич
Животът е една постоянна среща с неизвестното. Среща по работа, среща с приятели, среща с човека, когото харесваш или обичаш. Каквато и да е една среща, тя със сигурност винаги носи своя аромат на непознато.
Няма човек от Добрич, който да не е чакал някого на Стара къща. Без съмнение това е най-емблематичното място за срещи в града.
Често сме забързани и рядко бихме се замислили защо мястото носи това име. Може би всеки от нас би се сетил, че т.нар. място Стара къща не винаги е изглеждало по този начин. По земята все още личи спомена за живот от друг век, с различни хора и съществуване, различно ежедневие.
Какво е имало там и какъв е бил животът разказа за Добрич Онлайн краеведът Веселина Малчева, чието заглавие на последната й книга е "Централните улици на стария град Добрич 1900 - 1960”.
Стара къща е наистина стара, защото там са били къщите на стари добрички фамилии.
В близост до мястото, на което днес стоят таксита, е била къщата на Алекси Монов, който през 1916 – 1918 г. е кмет на града. Къщата му отдавна е съборена, но казват, че имала огради от желязо и монограм на вратата или оградата, за да се знае, че е неговата. Занимавал се е с търговия на спиртни напитки и вина. Освен това е имал два ресторанта и печатница. Монов взима под наем ресторант, който се е помещавал на мястото на сегашния музей в градски парк “Свети Георги”. Елитният ресторант имал биария, денсинг, оркестър и беседка. Хората с възможности посещавали ресторанта, а другите стоели на пейките в градски парк.
През 1 919 година къщата на Алекси Монов става общинска. По време на румънски период тя е данъчно управление. По-късно, след освобождението на Добруджа, става статистическо управление.
До къщата на Монов, е била тази на Христо Капитанов - виден общественик и журналист. След това се превръща в ресторант, който се намирал по десния ред на центъра.
Следващият по ред бил имотът на Печо Господинов, който перфектно говорил румънски език. Своето висше образование завършил в Букурещ. Премества се да живее в София. Печо Господинов има заслуга като общественик. През 1 940 година е в комисията за сключването на Крайовския договор, заради знанията му по румънски. Най-голямата дъщеря на Господинов - Савка, завършила медицина във Виена. Така става един от първите лекари в Софийска поликлиника.
След това идва къщата на Йордан Хадживълков - уважаван от турци и българи. Някои граждани смятат, че той е бил кмет на Добрич, но това не е така. Когато идва Освобождението на България го канят за кмет, но той отказал. Аз съм по-възрастен, давам правото на по-младите. Това били думите му. Тогава Стефан Баев става първият кмет на Добрич.
Това не са единствените къщи, които са покривали земята в този район. Не са и единствените хора, които са обикаляли старите къщи на старите хора.
В близост до днешен дом-паметник “Йордан Йовков” се е намирал ханът на Иван Караиванов. Известен бил като Караивановия хан. Пасажерите от близките села често го посещавали. Наблизо имало празен площад, подходящ за устройване на гостуващи циркове. В града подобни места били няколко. По-късно те биват застроени. Гостуващите циркове се подреждали в северната част на града, където някога е бил Добричкият панаир, до бившия Месокомбинат.
“Понеже мястото беше отдалечено хората го посещаваха по-рядко. През това време гостуваха малки циркови трупи. Беше интересно за града, аз бях дете. Обичах да посещавам циркове с родителите ми. Даваха сладки и гогоши, тоест бухтички. Така им казваха румънците. Това са детските ми спомени с животинки, най-често бяха маймуни, котки и кучета. Нямаше едри животни”, разказа за своя личен спомен от детството 87-годишната Веселина Малчева.
На цирковата площадка до днешен дом-паметник “Йордан Йовков” е построена детска градина след освобождението на Добруджа. Малко детски градини е имало в Добрич, а градът се е разраствал.
След това там се помещава детски отдел на окръжна библиотека, до около 1 991 година. През 1 993 година преместват отдела в нова сграда. Тогава там става Археологически музей, който продължава допреди няколко години. Съхранявани са доста от артефактите от изследвания за Добруджа. След което в Стария Добрич откриват голяма експозиционна зала и пренасят археологическите находки, където става постоянна експозиция.
