Майка на тризнаци: Това е най-голямото щастие - три малки момчета да ти задават различни въпроси и всеки да иска внимание

- Разкажете за появата на тризнаците?

Разбрахме, че аз и бащата имаме проблем. Отидохме в Ин витро клиника Олимед във Варна. Подадохме документи чрез фонд, в който ни одобриха за Фондация за асистирана репродукция. Пуснаха ни заповед и след получаването й, задействахме необходимата процедура. Практиката на клиниката е да вкарват по три ембриона в жената. Идеята е поне един да се задържи. При мен късметът бе, че и трите се задържаха. Първият месец лавираха между две и три. Единият ембрион се показваше и криеше. След втория месец потвърдиха, че са тризнаци. От първия опит на ин витро процедурата всичко бе успешно. На 2 януари, 2014 година с кръвен тест на 100% потвърдиха, че съм бременна. 

- Какво бе чувството, когато разбрахте, че процедурата е минала успешно?

Когато направих първия тест и лаборантката ми каза, че съм бременна, не можех да повярвам. Исках докторката да потвърди и да види резултатите. Предупредиха ме, че няма гаранция за задържането на трите. Единият път казаха, че са близнаци. Началото на март долу горе потвърдиха, че са тризнаци. Около четвърти - пети месец видяха пола на бебетата. Тогава ми казаха, че двете на 100% са момчетата. Третото беше по средата и постоянно се въртеше, не се показваше. Никой от лекарите, които ме наблюдаваха, не успяха да видят дали ще бъде момче или момиче. 

- Кога разбрахте, че и третото бебе е момче?

Разбрах, когато го родих. Родих със секцио във Варна. Изражда ме акушер-гинекологът Георги Георгиев с неговия екип. Малко по-рано ги изкараха от датата, определена за раждане, но вече бях влязла в деветия месец. Когато излязох от упойка, попитах доктора какво е третото бебе и той каза - момче, мъжка майка си. Бебетата бяха над норма и не се наложи кувьоз.  Иван и Здравко са родени 2,150 кг., а Георги - 2,350 кг. Бях настроена, че може да се наложи да са в кувьоз.  Докторите ме предупредиха, че при многоплодна бременност е нормално да са с по-ниско тегло. За щастие всичко беше наред.

- Как протече самата бременност?

Много лесно. През цялата бременност не се спирах, постоянно се разхождах. Изкарах лека и спокойна бременност. Всеки организъм е много индивидуален. Това е най-голямото щастие - три малки момчета да ти задават различни въпроси и всеки да иска внимание. Къщата става една малка “лудница” в добрия смисъл. Когато ги няма и играчките са подредени казваш - сега ще дойдат и ще обърнат къщата с краката нагоре, но ти е много хубаво и весело. Чувството е невероятно, най-голямото богатството.

- Какви трудности срещнахте при отглеждането?

Най-често срещах трудности при коликите. Имах и все още имам помощта на двете им баби. Те постоянно помагат. 24 часа в денонощието са на линия. Точно за трудности не бих казала, защото аз ги храних с адаптирано мляко. Правя шишетата с мляко. Хващам единия, бащатата другия и бабата - третия. И така всеки храни по едно бебе. При обличането, къпането и захранването бе по същия начин. Веригата върви. Първо единият, после вторият и третият. Трудностите бяха, когато проходиха. Тримата започнаха да вървят почти едновременно. Тогава започнаха да не искат да стоят в количката. Нямаше как да излизам на разходка сама с тях. Винаги имах придружител с мен. Сега вече са по-големи и разбират повече. Пуснах ги на ясла на две години и два месеца. 

- Как се възпитават три деца едновременно?

И тримата са с различни характери. Живели са девет месеца в един корем, но по характер са толкова различни. Единият е доминиращ - Георги, Иван е малко по-скромен, а Здравко е среден вариант. Ако единият от тях е направил нещо в детската градина, наказваме и тримата. Вече са в такава възраст, в която говорят и разбират. Започва и възпитанието. Иван все още не говори, ходим на лекари с него, ще се оправи. По-голям респект имат от баща им. Ако той им се скара за нещо, те идват при мен. Аз изобщо не взимам страна, защото биха си казали - татко ни се скара, а мама ни прегръща. И обратното, когато аз им се карам, баща им мълчи. 

- Какво е мнението Ви по отношение подпомагане на децата в България?

Получих еднократна помощ, която държавата отпуска, в размер на 5 400 лева за тримата.  Две години получавах майчинство. Първата година бе 360 лева, а втората - 340 лв. Детските надбавки за тризнаци са по 75 лева на дете, общо 225 лева. 

- Получавали ли сте награда за многодетна майка?

Чаках една грамота и още  я чакам, която от Община Балчик ми обещаха. Оттам ми изплатиха и еднократна помощ в размер на 1 000 лева, защото съм единствената майка на тризнаци в община Балчик. Исках тази грамота, за да си я сложа в рамка и да я покажа на децата, когато станат големи. 

- Какво бихте посъветвали жените, които в момента са разбрали, че очакват близнаци или тризнаци?

Когато на нас ни казаха, че са тризнаци, приех новината с лекота. Понякога като кажеш на друг, че чакаш повече от едно дете, настръхва.  Не е страшно, защото се нагласяш като ги носиш в себе си. Правиш си списък в главата и нареждаш нещата. Като бебенца не е толкова трудно. Затруднения има, когато започне захранването, когато проходят. Но не е плашещо.