Живопис и рисунки на Жулиета Койчева представя Художествената галерия

Самостоятелната изложба – живопис и рисунки, на Жулиета Койчева ще бъде открита на 19 март в Художествената галерия в Добрич.<br /><br />

Март 15, 2019 - 14:33
Март 15, 2019 - 14:34
 0
Живопис и рисунки на Жулиета Койчева представя Художествената галерия

Младата художничка живее и работи в София. Завършила е бакалавърска степен в Националната художествена академия, специалност „Керамика“, а през 2008 година – магистратура, специалност „Графика“. Член на Съюза на българските художници /СБХ/ от 2012 година. В периода 2013 – 2016 година е докторант към катедра „Скулптура“ на НХА, с научен ръководител доц. Цветослав Христов. През 2017-а защитава докторска дисертация на тема „Рисунката в творчеството на Хенри Мур, Алберто Джакомети и Христо Явашев -  Кристо“.



Има участия в национални и международни изложби, пленери и проекти.

През 2006 година получава награда за висока професионална изява в учебната и свободна рисунка в конкурс за рисунка „110 години НХА“ и първа награда за натюрморт в конкурс за живопис „Марин Георгиев Устагенов“, галерия „Академия“, София. През 2008-а е отличена с поощрителна награда за графика в конкурс „Знаци и символи на българския фолклор“, галерия "Академия“, София.

През 2006 година открива самостоятелна изложба „Спомени и настроения на един студент“ в художествена галерия „Елена Карамихайлова“, Шумен.

В изложбата в Добрич Жулиета Койчева представя работи в голям формат – 14 живописни платна и 4 рисунки. „Баланс“, „Семейство“, „В търсене на пътя“, „Прегръдката“, „Само един единствен“, „Вакханалия“ са част от имената на тези  творби, в които човешката фигура изпълва пространството, в различни, излъчващи драматизъм състояния.

Художничката споделя, че е мотивирана да работи с човешкото тяло, „чиято гъвкавост може да се използва като конкретен израз на емоционално състояние“. „… Аз възприемам телата в моите композиции по начина, по който хореографите формират пространството чрез телата, изразявайки някакво състояние. Тези дни малко хора оценяват духовното, културата е материализирана и е сведена до популярни ценности като обяви за стоки за домакинството. В днешно време искам да бъда смела и да поема риска да се изразявам свободно като човек, който се опитва да е чувствителен към заобикалящият го свят. Не желая да съм консуматор, който приема нещата за даденост. Бих желала да предам послание към тези, които усещат духовното“.