Екоминистерството и природозащитници – на различни позиции за Шабленското езеро

Няма нарушение в защитена зона „Шабленски езерен комплекс“ - отчете вчера при спешна проверка, разпоредена от премиера Бойко Борисов, министърът на околната среда и водите Нено Димов. Не на същото мнение са природозащитници, според които в момента липсват птици, които са тук по това време на годината. Местен жител пък прогнозира, че до 10-15 години Шабленското езеро ще загине.

Прокопаването на канал за източване на езерото не е в нарушение на изискванията е констатацията от проверката на място на министър Нено Димов. Той посочи, че водата се изпуска от години, но доскоро това е ставало на друго място. Наложила се е промяна, тъй като на предното място имало изключително голямо количество тръстика и кореновата й система не позволявала водата да се оттича. „Това е към момента указано като най-прякото разстояние между езерото и морето“, каза министърът.

Както Добрич онлайн писа, министърът посочи, че при аварийни ситуации се позволява да се намали нивото на водата до определена мярка, която се съблюдава. През 2016 година, във връзка с новия план за управление на защитената местност, е била направена консултация и с Института по рибни ресурси. От там отговорили, че такъв тип дейности трябва да приключват достатъчно рано – преди 1 април, за да може езерото да се възстанови с оглед размножителния период на рибите. Подобно било положението и с птиците. „Така че има достатъчно време езерото да се възобнови и тези места да се възстановят“, смята Нено Димов. От представители на местната управа получил информация, че водата, която сега е бистра, при отварянето на канала била тинеста. „Този процес подпомага пречистването на самото езеро, отдолу извира нова, прясна вода. Така че това е процес, който е полезен“, каза министърът.   

Министърът съобщи още, че по оперативна програма „Околна среда“ се отпускат близо 5 млн. лв. за Шабленското и Дуранкулашкото езера.  „Това ще помогне да се решат част от проблемите, които има в момента“, посочи той. Според Нено Димов, при прокопаването на канала дюни не са разоравани.  

Управителят на намиращата се в близост резиденция Кральо Кралев обясни, че изпускане на водата се прави всяка година в края на март, началото на април. Причината – заради високото й ниво се наводнявали мазите на две от вилите, събирала се по около 40 см вода и влагата тръгвала по стените. Според Кралев, ако не се изпуска водата от езерото, то се затлачва, рибата мирише, а стари рибари твърдели, че раците са изчезнали. По думите на управителя на резиденцията, навремето с вода от езерото се поливали 10 000 декара. „Колкото повече вода черпиш, тя е толкова по-чиста и бистра“, каза Кралев. 

Решение на проблема кметът на Община Шабла Мариян Жечев вижда в изграждането на стационарен или подвижен шлюз, за който се подготвя проект. За финансирането му щели да се търсят варианти съвместно с Министерството на околната среда и водите. Такъв имало изграден на Дуранкулашкото езеро. „Мисля, че това ще реши изцяло проблема“, каза пред журналисти градоначалникът на Шабла. 

„Природата заминава. Ако ние не сме тук да подаваме сигнали нещата стават необратими“, заяви Павел Симеонов от фондация „Льо Балкан България“. По думите му, оттокът е изнесъл два декара защитени дюни. „Унищожихме дюните и хиляди тона пясък отидоха в морето. Дори и да иска някой да го затвори, няма откъде да вземе пясък“, сподели Симеонов. По думите му, на предното място на оттока на езерото в морето никой не е прокопавал дюните. „Това се случва точно в началото на гнездовия период, когато и рибите хвърлят хайвер“, изрази тревогата си природозащитникът. Той беше категоричен, че рибите и птиците ще пострадат. 

Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците също изрази мнение, че каналът за оттичане е направен на неподходящото място и оттам идва проблемът за спадането на нивото на водата в езерото. „Спадът е доста сериозен, никога в годините назад не е бил толкова голям – с около 1 метър“, каза Илиев. Той посочи, че това на практика е довело до пресушаване на голяма част от тръстиковите масиви на езерото, които са ключово местообитание на много видове птици. Освен пресушаването на голяма част от плитките места проблем създавало и опожаряването на места. „Тръстиките, тези ключови места, където повечето от птиците през размножителния сезон се срещат и обитават, част от тях са безвъзвратно унищожени, поне за този сезон“, каза природозащитникът. 

Той алармира: „Проблемът е, че птиците липсват“. По думите му, по това време на годината преди имало голяма миграция на птици. Спирали, почивали и се хранели на определени плитки места. В момента изцяло отсъствали.

„Тези езера загиват. И то благодарение на еколозите“. Това заяви пред журналисти местен жител, работил преди години като архитект, който пожела да остане анонимен. „Има три вида еколози. Едните говорят  и за това им плащат. На вторите им плащат да не говорят. А третите говорят каквото искат“, посочи мъжът. 

По думите му, хората стотици години са се грижели за езерото и преди е било чисто. Спомня си го пълно с риба, с чудесни птици, които вече ги няма. Мъжът разказа, че преди години местните палили тръстиката през зимата, защото е пълна с комари, буболечки и болести, с лисици и чакали. Пускали езерата да се източат, за да се махне мръсната вода отдолу, а изворите да подадат чиста. Живеещите в района изкарвали стада с овце и крави и те опасвали целия земен камъш. „Това е естествено прочистване“, посочи архитектът. 

„Това езеро ще загине. След 10-15 години няма да го има. Ще бъде едно блато с тръстика“, прогнозира той.