Изложба за Петър Славински на Историческия музей в Добрич ще гостува в Столична библиотека

Експозицията „С порива на птиците“ е по повод 110-годишнината от рождението на твореца

Изложба за Петър Славински на Историческия музей в Добрич ще гостува в Столична библиотека

Изложбата „С порива на птиците“ на Регионалния исторически музей в Добрич ще гостува на Столична библиотека. Официалното й откриване ще е от 18 часа на 3 април.


Изложбата е посветена на 110-годишнината от рождението на Петър Славински (Петър Атанасов Чолаков). Тя включва ценни оригинали: книги, писма и ръкописи на писателя, неговата пишеща машина, както и част от уникална колекция от накити.

Роден в София, Петър Славински посвещава няколко години в служба на родния си град като началник на Отделението за културни грижи и главен секретар в Столична община през 1937 – 1943 г. при кмета инж. Иван Иванов, когото сменя на поста за кратко след 9 септември 1944 година. Петър Славински участва като доброволец в последната фаза на Втората световна война, а по-късно – през 1951 година, решава да се установи в Добруджа. Тук живее и работи десетилетия наред, като създава множество романи, разкази, пътеписи, очерци и други. Балчик е градът, където свива гнездо като птиците, които толкова обича. Петър Славински е сред създателите на Дружеството на писателите в Добрич и пръв негов председател, както и носител на престижната литературна награда „Йордан Йовков“, присъдена му през 1985 година.

Воден от родолюбиви чувства, през 1981 година той дарява на Етнографския отдел на Историческия музей в Добрич колекция от шестдесет накита. Събирани от различни краища на България в продължение на много години от актрисата Роза Попова и нейния съпруг – Стоян Попов, познат под псевдонима Чичо Стоян, накитите стават притежание на писателя Петър Славински по време на Втората световна война. Дарени на музея в Добрич в навечерието на 1 300-годишнината от основаването на българската държава.

Уникалната колекция включва различни по вид и предназначение накити за глава – диадема, прочелници, висулки, обеци, косичници, игли и подбрадници, за тяло – огърлици, пафти, гривни и др. Изключителното  многообразие, богатството от форми и украса, изящната изработка на тези  красиви произведения на ювелирното изкуство са свидетелство за майсторството и изискания естетически вкус на българските златари, доказателство за приемственост в многовековната художествена традиция. Широко разпространени в периода ХVІІ – ХІХ век, накитите присъстват в ежедневния и празничния бит на българката и стават израз на нейната творческа фантазия и усет към красивото.

Снимка: artsofia.bg