577 деца от етнически малцинства се интегрираха в образователната система по проект на Община Добричка

В детските клубове по интереси и в заниманията за допълнително обучение по български език за деца, за които той не е майчин, са били обхванати общо 722 деца в предучилищна възраст. 656 деца са били от маргинализирани общности, включително роми. В края на проекта 577 деца от етническите малцинства успешно са се интегрирали  в образователната система, съобщават от Община Добричка.

722 деца от община Добричка учиха допълнително български език

Това е стнало по проект „Детска академия за толерантност в община Добричка“, който се реализира  по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020. Общата стойност на проекта е била 471 708 лева, а партньори на Общината 30-те детски градини на територията й и сдружение „Бизнес агенция“. 85% от сумата на проекта са средства от ЕС и 15% национално финансиране.

В проекта освен децата бяха включени и 405 родители. Те са участвали в дейности за осигуряване на психологическа подкрепа за успешна социализация на малчуганите. 

В подкрепа на заниманията са закупили дидактични материали, помагала, занимателни книжки за развитие на фината моторика, декори за детски куклен театър, костюми за драматизация, творчески комплекти за шиене и плетене, народни носии за момиче и момче и други помагала и материали.

Във връзка с осъществяване на вътрешен мониторинг на проекта са направили изследване за удовлетвореността на участниците в проекта.  72% от анкетираните споделили, че са доволни от участието си в проекта. 28% от анкетираните казали, че са удовлетворени, но имат препоръки, главно насочени към  повече съвместна работа с деца и родители, както и по-голямо участие на родителите.

Анкетираните са споделили, че наред с допълнителните обучения по български език с децата, за които той не е майчин, за по-добрата им подготовка при постъпване в първи клас може да се включат и занимания по математика, което да гарантира по-добри знания за цифрите. 39% са заявили категорично необходимостта от реализирането на подобни проекти от общинската администрация за подпомагане на социалната и личностна реализация на децата от етническите малцинства, включително и роми, които подобряват условията за гарантиране на равен достъп до предучилищната подготовка и възпитание на всички етнически групи, създават условия за адаптация на децата във образователната и възпитателна среда, чрез допълнителната подготовка по български език, развиват творческите способности на подрастващите за съхраняване и развитие на културната им идентичност в мултикултурна среда.

На въпроса „Какво не би било възможно да се случи без проекта“ 90% от анкетираните споделили ползата и са оценили положително допълнителните обучения по български език. Те са помогнали на децата от етническите малцинства да разбират и говорят по-добре български език, да обогатят лексикалния си речник, което обуславя по-голямата увереност в общуването с околните, да познават буквите от българската азбука, да се формират начални умения за писане.            

Голяма част от анкетираните участници споделили, че проектът е предоставил допълнителни възможности децата да проявят своето творчество и талант, работата с тях е провокирала интерес към българското народно творчество, чрез научаване на нови песни и танци. Според други без проекта децата не биха могли да заобичат драматизациите върху литературни произведения, да научат още повече стихотворения и приказки, които с удоволствия и вълнение възпроизвеждат у дома. Също така, относително голям процент от родителите са дали положителна оценка за предоставената възможност за допълнителни съвместни дейности между родители и педагози, което е в основата на установяване на партньорски взаимоотношения и сътрудничество по отношение на възпитанието и отглеждането на децата, както и възможност за взаимно опознаване и сближаване.

На последно, но не и по важност място, анкетираните участници са казали, че проектът е предоставил възможност децата да се включат в достъпни и разбираеми практически дейности, които са ги провокирали да заемат позиция на изследователи и експериментатори. Това е стимулирало мотивацията им за активно участие в образователния процес, което от своя страна обуславя нарасналото желание у децата да посещават редовно детската градина.