Явор Шарбанов - за баланса между духовата музика и пънка

Явор Шарбанов - за баланса между духовата музика и пънка
Явор Шарбанов, по известен като Пънко, е на 28 години от град Силистра. Занимава с музика още от съвсем малък. За него може да се каже, че живее едновременно в два коренно различни свята.

Той е флигорнист в Духовия оркестър на родния си град, същевременно свири във варненската пънк и ска-кор банда „PIZZA”, която е част от тазгодишното издание на рок феста „September Sun” в Добрич. Те ще забият на добричка сцена на 7 септември.


Какво е за теб музиката?


За мен музиката е изкуство, което трябва постоянно да се подържа и да не се подценява, защото чрез музиката могат да се кажат много неизказани неща.



Разкажи ни как се зароди любовта ти към музиката ?


През 2004 година, когато бях 7 или 8 клас, започнах да свиря на класическа китара при Стоян Колев, който е бивш член на Градския духов оркестър в  Силистра. Той свиреше там на тромбон, но владееше много добре и китарата. След това, може би е било 2005-2006 година, започнах да изучавам нотите и всякакви техники за първоначално свирене на класическа китара при Росица Димитрова. По онова време свирих в китарния оркестър към музикалното училище в града, въпреки че не учех там. 


Заедно с това ходих и на пиано и солфеж.  Точно преди да завърша започнах да ходя на уроци по джаз китара във Варна. Там ме насочиха към един стар джаз китарист– Сашо Кучето, за да ме подготви за университета.


През 2013 година ме поканиха да свиря втора китара в една от старите дет метъл групи на града, която за съжаление наскоро се разпадна. През 2014-2015 имахме за кратко един хардкор и рап проект с няколко приятели, с които правихме главно авторски парчета и тук-там някой кавър.



На колко музикални инструмента умееш да свириш и кой ти е любим?


Свиря на китара - класическа, акустична, електрическа, всякаква, тромпет, укулеле, бас китара и барабани. На последните 3 се научих да свиря сам. Всички инструменти, на които свиря ми харесват, но тромпетът и китарата се борят за първото място. Бих казал, че по-любим ми е тромпетът.


Преди да се науча да свиря на него исках и на тромбон и саксофон, а после и кларнет.



Как попадна в Градския духов оркестър на Силистра?


Бях студент в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Джаз и поп изпълнителско изкуство“, със специален инструмент – китара. Учител ми беше Веселин Койчев, който е джаз китарист от Пловдив и свири в „Бели Зелени Червени”. Завърших университета и се прибрах в Силистра, бях решен да си търся работа като учител по китара в същото това музикално училище, от което тръгнах като китарист, но нещата не потръгнаха,  както си  бях наумил . 


Оказа се, че в Духовия оркестър търсели втори флигорнист (флигорната е като тромпета, но с по-мек и плътен тон). Предложиха ми да започна работа и тъй като дядо ми е свирил там реших да тръгна по неговия път.


До този момент мечтаех да свиря на тромпет или тромбон, но ми беше ясно, че няма как да се случи и се съгласих да започна на изпитателен срок от 6 месеца, в които ще се уча в движение. Тогава си дадох сметка, че ако не си дам зор от самото начало - нищо няма да стане и започнах да репетирам по 6 часа на ден, докато тромпетистът на оркестъра ми показваше репертоара и техниките на свирене. Това беше през първите няколко месеца, след което вече влязох във форма. Зорът беше в самото начало, защото този инструмент е много труден.



В момента свириш и във варненската група „Pizza”, кога и как те откриха?


Тук историята е много интересна.  Аз съм фен на тази група още от момента, в който я чух за първи път. Никога не съм предполагал,  че ще свиря на духов инструмент и то именно с музикантите от „PIZZA”.


Ето как започна всичко - един ден реших да направя клип, в който свирих на тромпет една тяхна песен. Бях си я изкарал на слух и с големи притеснения да не се обидят, че я свиря без тяхно разрешение, я записах и качих във фейсбук. Предполагам са харесали как се е получило, защото година по-късно, на пънк пикника на плаж „Фичоза”, тогавашната саксофонистка на бандата Йо ме видя и ме попита за това видео. Тя ми сподели, че групата се нуждае от тромпет. В края на 2015 година китаристът Кобо ми писа, че търсят тромпетист и вече официално ми предложи да стана част от бандата. След известно време отидох на прослушване, ако мога така да го нарека, харесаха ме, взеха ме, въпреки че не съм от града и така до ден днешен свиря с една от любимите ми български пънк и ска групи. 



Как балансираш между духовата  и пънк музика?


Аз харесвам всякаква музика, стига тя да е истинска, да няма плейбек, фалшиви ценности, глупост и всякакви сбъркани аморални приоритети, насочени към публиката, или най вече към децата. Предполагам, че се досети за кои стилове говоря. За мен в тях няма и грам музика, а само бизнес интереси. Там където се прави музика, място за пари  и големи бизнес планове, няма!


Относно духовата и пънк музиката, според мен те са доста близки като звучене и енергията, която поднасят.


Понякога чувстваш ли се сякаш си между 2 различни свята?


Що се отнася до музиката определено се чувствам така, защото има много хора, които не могат да разберат това, което харесвам аз. Всеки е различен, ако бяхме всички еднакви нямаше да е интересно, нали така?



Кое ти доставя по-голямо удоволствие - да свириш с оркестъра или с бандата?


Харесва ми да свиря с едните и с другите. Мога да кажа, че оркестърът е професията ми, а групата е по-скоро хоби, но определено и на двете се кефя по един и същи начин. Аз работя това, което харесвам. Какво по хубаво от това…

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+