„Абагар” – първата книга на кирилица, преследвана от католици и православни

Книгата „Абагар” е наречена на грузински управител на област, който е живял няколко години преди Христа – 4 – 7 година и впоследствие до 40-те години на Новото време. Вярва се, че е написал писмо до самия Исус, в него той го е помолил  за доказателство за съществуването на Бога и вярата.

Библейският разказ твърди, че самият Исус избърсал лицето си в бяла кърпа и върху нея се появил първият отпечатък, първият образ на лицето му, който той изпратил на управителя Абагар заедно с Божието слово като отговор на писмото му. 

Чрез този отпечатък е възникнала и идеята за иконографията. Тези първи икони, които се рисуват се наричат убруси. В Регионалния исторически музей в Добрич се съхраняват 7 такива убрусни икони. 

Така чрез словото божие и чрез самия убрус Исус Христос дал на този човек възможност да прогледне и да повярва. Затова и  книгата е наречена „Абагар”. Тя е изключително интересна, защото не е издадена като истинска книга. Когато чуем думата книга си представяме едно книжно тяло с много страници, но „Абагар” не е нищо подобно.  Тя е направена по много специфичен начин –  представлява 5 листа, които са с размер около 44  на 34 см. Самият текст е написан в няколко колони. 

За жалост тя става една от забранените от Римокатолическата и Православната църква книги, които излизат всъщност като апокрифна литература.

Датата, на която се счита, че е отпечатана книгата е 6 май, а неин автор или по-скоро съставител е българският католически епископ, книжовник и културен деец Филип Станиславов. Той е човек с изключително интересна история. Роден е около 1608 година в село Ореш, Никопол в семейство на католици. През целия си живот се опитва да проповядва католическата вяра и да е в помощ на всички хора от своята Енориашия. 

Филип Станиславов е интересен и с това, че произлиза от род, проповядващ дуалистична религия, наречен род на павликяни. Те вярват, че доброто, моралът и душевността са  създадени от Бог, докато злото и всичко земно и плътско е създадено от дявола. Тяхното верую всъщност е да унищожават всичко, свързано със злото, да подтискат плътта и плътското и да възвисяват душата си. 

В юношеската си възраст Филип Станиславов учи в Семинариума на Чипровци. По-късно получава образованието си в Италия със стипендия, отпусната от Ватикана. Впоследствие работи няколко години в папския двор.  Когато неговото семейство, както и много от семействата на павликяните, успяват да бъдат привлечени с доста усилия към Римокатолическата църква, той се отдава на своята работа и неговото желание е книгата „Абагар” да бъде издадена. 

Освен историята за писмото и за първия отпечатък самата книга съдържа молитви за плодовитост при жените, разни заклинания и лечения от някои болести, всички познати 72 имена на Бог и на това, което хората са припознавали като негово име.  „Абагар” не се е носила като книга, човек не е можел да я чете, а всъщност била нещо като муска, амулет или символ. Някои твърдят, че била с дължина около 6 метра и хората са можели да увиват нейните листи около кръста, китката, подбедрицата, или около лявата си ръка, като са смятали, че по този начин, тази книга ги е предпазвала от всичко лошо и им е давала някаква защита.

Разбира се Римокатолическата църква не възприема много добре идеята на свещеника да състави и да отпечата такова нещо, затова го и премахва от епископското му място, което е заемал като висш служител. Книгата обаче остава. 

Казват, че само 17 нейни копия са останали до наши дни. Едно от тях се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ . За нас „Абагар” е важна с това, че е първата печатна книга, излязла на кирилица.