С моноспектакъл по текстове на Генчо Златев ще бъде отбелязан юбилея на поета

Поетът Генчо Златев само преди дни, на 23 май, навърши 80 години – една достойна възраст и празник на духа. Роден в Добруджа, целия си жизнен и творчески път той извървява тук, където „слънцето над главата ми кръжи като омесена от мама пита”, както казва самият творец.

Обича да е навън. Близо до земята. Да го духа вятърът. Когато времето е хубаво – хвърчи. Едва ли има друг поет, който да е писал толкова емоционално и искрено за родната земя.

Завършва гимназия в Каварна и Агнономическия факултет на Висшия селскостопански институт в София през 1967 г. и завинаги остава в Добруджа. На нея посвещава и труда си, и перото си.

„Генчо Златев познава по-издълбоко живота на равнината, защото е агроном поначало, дълго е крачил сред нивите като усърден и неспокоен стопанин, хвърлял е семена в пръста, треперел е над тях, додето стъбълцата им тръгнат към слънцето. Трудът на земеделеца е радост и мъка, поезия и топла грижа за хляба. Остава да отвориш очи, сърце и душа и да наслагваш зрънцата на думите върху белия лист. Така агрономът и поетът живеят заедно“- казва за него Драгни Драгнев.

Генчо Златев е автор на повече от десет книги, член е на СБП.

ЖЪТВА

Утаи се слънчевото злато.
Палавата пролет отшумя.
И сега ти целия си лято,
сведен клас към мъдрата земя.
Руси ветрове във тебе крачат.
Чучулигово крило трепти.
Слънцето прилича на погача.
Грабвай сърпа и се развърти.
Не отлагай. После ще е късно.
Времето лети като жребче.
Диня е денят ти, ще се пръсне.
Лятото навън ще изтече.
ГЕНЧО ЗЛАТЕВ