Честит празник, Тюленово

Честит празник, Тюленово
На 31 май Тюленово празнува. Това е датата, в която селото влиза в историята на България с откриването на нефт за първи път в страната.

През 1951 година започва да се пише по вестниците за селото. На 31 май, около 17 часа, селото е било разтърсено от силен шум. Жителите не са знаели какво се случва. Някои от тях смятали, че има нападение, инцидент, взрив или се случва нещо необяснимо. Малко след това хората от селото разбрали, че от сондата до морето е изригнал газ метан, примесен с нефт. 


През 1952 година усилено започва да се изгражда база на Геолого-проучвателно предприятие за българите и съветските специалисти, където работили много хора – местни и от други краища на страната. От всеки сондаж е извирал нефт. Селото е било осеяно с големи метални варели, в които се събира нефтът. От някои сонди дори излизала и топла минерална вода с мирис на сяра. 


При добив нефтът се извозвал до завод, където да бъде преработен. През 1952 е било създадено държавно предприятие за добив, наречено „Нефт и газ“, построено близо до брега, в посока фара на Шабла.


Предприятието за добив на нефт и газ е приватизирано. Съществува теория, според която Шабла, Тюленово и работното селце до фара на Шабла, трябвало да бъдат обединени в град с големи перспективи. А градът щял да носи името Вълко Червенков или друго, свързано с нефта.


В селото има изграден паметник на Първия български нефт. Оригиналът е бил поставен до крана на сондата и е представлявал пресечна пирамида, изградена от бял българевски камък. Паметникът бил ограден с метални тръби, като в иглите имало сондажни свредла. Намирал се е в имота на дядо Димитър, впоследствие продаден, а оригиналният паметник е разрушен. Сегашният вариант представлява малка сонда с оригиналната плоча с надпис „Първи български нефт 31 май 1951 година“. 


Старото название на село Тюленово е “Калъч кьой“, което означава „село на сабята“. Според местните жители селото е носело това име, защото заливът, погледнат от високия бряг, прилича на изкривена сабя. Друго предположение за името е, че хората плячкосвали потънали кораби и са ограбвали корабокрушенците.


При връщането на Южна Добруджа към пределите на България е започнала смяна на имената на селата, чието звучене не е българско. През 1942 година “Калъч кой” става Тюленово.


Една от легендите, свързана с новото име на селото, е за румънската кралица Мария. Тя получила като подарък двойка тюлени, които пуснала в морето покрай брега на Тюленово. Там те се адаптирали, създавали поколения и обитавали пещерите на селото. Когато слязла от своя бял кораб на брега на Тюленово, разговаряла с хората, а децата задължително трябвало да я аплодират.


Поради природни и човешки фактори тюлените вече са изчезнали. Те били убивани, тъй като разкъсвали рибарските мрежи и изяждали рибата в тях.


Друг мит за името на селото, е че морето изхвърлило на брега тяло на умряло тюленче. Възрастен мъж на име Лефтер го видял, поставил го в дървена количка и го закарал пред тогавашната пивница, за да го покаже и на останалите жители, защото дотогава хората виждали тюлени единствено в морето. 



Тюленово е място, завладяващо с красивия си бряг и пещери, чист въздух, прозрачна морска вода и неповторима природа. Там човек може да потъне в тишината и красотата на скалистия бряг на селото и да се доближи до природата. 


Снимки: Арт фест Тюленово


Използванa e информациq от книгата "Тюленово - известно и неизвестно за селото" от Кольо Александров

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+