Семейство Димитрови – над 20 години заедно в професията и живота

Семейство Димитрови – над 20 години заедно в професията и живота
Дечка Димитрова и Димитър Димитров от 19 години са преподаватели в ОУ „Стефан Караджа“. Преди това са живели в Силистра, докато един ден не решават да се преместят в Добрич. Прочетете тяхната история, която споделиха в интервю за Добрич Онлайн.

Дечка Димитрова е завършва полувисше образование в тогавашния филиал на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ в Силистра. Димитър Димитров завършва своето образование в Русенския университет "Ангел Кънчев".


На 21-годишна възраст Дечка Димитрова започва работа като учител в троянското село   Бели Осъм. Там практикува професията си две години. Освен Биология, в училището Дечка преподава Трудово обучение и Руски език. Споделя, че там е получила необходимата основа като преподавател и е научила най-важните неща, които трябва да знае един учител. „Не беше трудно, а много приятно. Колективът беше много добър“, категорична е тя. Дечка Димитрова среща първите си предизвикателства като учител, когато се налага да преподава на слети паралелки от четвърти и шести клас, както и на пети и седми. „Отначало бях много стресирана, но с практиката човек се научава. Сутрин отварях училището и вечер го затварях. Това ме оформи като учител“, споделя тя. Разликата в годините между нея и учениците от осми клас, на които е преподавала, е била малка. Казва, че много са я слушали и не знае дали сега има ученици, които така да уважават преподавател, който е млад и за първа година в учебното заведение.


Дечка Димитрова е съкратена от училището в троянското село   Бели Осъм, тъй като го затварят. Когато това се случва с Димитър Димитров решават да сключат брак и започват да живеят в Силистра, където първоначално се запознават.


Осем години Димитър Димитров работи като преподавател в едно от най-големите училища в Силистра „Св.Св. Кирил и Методий“. Дечка Димитрова също преподава в това учебно заведение.


„Настъпиха тежки години, в които нямаше редовни заплати, специално в Силистра. Работихме в едно и също училище. Когато не даваха заплати, освен за единия, нямаше и за другия. Изживяхме тежки години“, разказва Дечка. Така съпругът й решава, че трябва да се преместят да живеят в друг град. Тя е била против, защото е смятала, че няма да се справят. Въпреки това през 2000 година идват да живеят в Добрич, заедно с четиригодишния им син Велико Димитров.


„На 14 септември се преместихме с два сака и едно дете“, споделят с усмивка те. Няколко дни след това отиват в Силистра, за да вземат останалата част от своя багаж.


Не познават никого тук и поставят едно ново начало на своя живот. Точно тогава започват да работят като преподаватели в ОУ „Стефан Караджа“ и така до днес, вече 19 години. Дечка Димитрова преподава по Човек и природа и Биология, а Димитър Димитров по Английски език.


Според Димитър Димитров Добрич е сред градовете, които са най-добри за живеене. „За мен градът е прекрасен. Животът е такъв, какъвто си го направиш“, казва той. Споделя, че има добри впечатления и за хората тук.


- Г-жо Димитрова, какви бяха предизвикателствата, които срещнахте в новия град и новата професия преди 19 години?


Всичко започва наново. Трябва наново да свикваш, да се утвърждаваш, да показваш какво можеш. В крайна сметка беше хубаво, защото започваш на чисто. Вървиш по улиците и не познаваш никого. Аз свикнах много трудно, но свикнах и разбирам, че е било за добро. Животът си върви. Важното е да има любов между хората. Когато в семейството всичко е наред, останалото в живота се подрежда.


 - Имало ли е моменти, в които сте съжалявали, че не сте останали да живеете в Силистра?


Не, само в началото, когато ми беше мъчно за приятелите. С някои от тях все още поддържаме връзка. В Добрич също създадохме приятелства. Чувстваме града почти като роден.


- Г-жо Димитрова, от почти 20 години сте преподавател в Добрич, преди това сте била в други градове. Какво се е променило в учениците през тези години?


Това е най-трудният и тежък въпрос. Обществото се променя, както и децата. Те са огледало на своите родители. Каквито ценности има в семейството, такива имат и децата. Прави ми впечатление, че преди години децата бяха по-амбициозни, старателни и възпитани. Човек трябва да мисли много по какъв начин да привлече вниманието им и да научат това, което трябва за живота. Технологиите, телевизията и музиката също им оказват влияние. Текстовете на песните не са такива, каквито е необходимо да бъдат. В тях трябва да се пее за любов и хубави неща. 


Работата с деца не е лесна. В системата на образование има много необмислени неща, претъпкана е с информация. Според мен трябва да има профилиране от още от малките класове и учениците да се насочват към науки, които ги интересуват. Един иска да решава задачи по математика, друг желае да учи езици, а трети да се занимава с природни науки. Системата е много закостеняла, трябва да бъде променена. Трудно е да обучаваш ново поколение със стара система. Стараем се да направим от нищо нещо, за да постигнем резултати.  Започва да ми прави впечатление, че при учениците има завръщане на ценности, има много добре възпитани и амбицирани деца, които имат желание за знания. Това е хубаво и обнадеждаващо. Нещата постепенно започват да се променят. Бавно става, но ще стане.


- Какви усилия полага един учител, за да се справи със системата на образование, новото поколение и начина на преподаване?


Понякога човек не може да се справи и просто трябва да изпълнява нещата, което изискват от него, защото в крайна сметка работата му зависи от това. Заедно с урока в учебния час всеки се стреми и да възпитава към морални ценности, но това до голяма степен зависи и от семейството. На децата трябва да се обръща много внимание, те са най-важни в едно семейство.


 Дечка Димитрова е категорична, че учителската професия дава много, защото си сред деца и се чувстваш млад, но и отнема много на човек. Като причина посочва това, че трябва да си стриктен и да се водиш по определени правила. „Понякога, без да се усетиш, ставаш по-странен и различен за околните. По принцип учител е диагноза“, с усмивка споделя тя.


- Г-н Димитров, няма как да не попитам и Вас - какво се е променило в учениците през годините, в които сте преподавател?


Като цяло липса на мотивация, ценностна система и възпитание в голяма част от децата. Това не означава, че се отнася за всички. Има хубави и прекрасни деца. От друга гледна точка има учебна програма, която трябва да спазваме. Затова понякога се получават недоразумения между желанията ни и това, което можем да направим. Използват се различни методи, чрез които да се повиши успеваемостта на децата и се получава, но не при всички. Това е нормално.


- 19 години с Дечка Димитрова преподавате в едно и също училище в Добрич, преди това заедно сте били учители и в Силистра. Над 20 години сте заедно в личния и професионалния живот, какви  са предизвикателствата?


Свиква се, дори не ми прави впечатление. Имаме взаимодопълване. За мен е чудесно. Не знам как ще свикнем, ако се наложи да се разделим на работа. Но се свиква със всяко едно нещо. Семейните проблеми са до прага на училището и обратно – служебните проблеми са до прага на входната врата у дома.


- На какво Ви научиха децата през тези години?


На много неща, те са най-чисти и искрени като взаимоотношения. Един ученик с едно, друг с друго. Човек се учи, докато е жив. Може би е важно на какво съм ги научил аз. Училището е и място, където децата се възпитават. Много хора имат криворазбрано отношение към децата си. Ангажиментите към тях не приключват само с това да им се купят дрехи или да им се дадат пари. Не мисля, че е само това. Животът не е толкова спокоен, както преди години. Родителите трябва да обръщат много по-голямо внимание на децата си, за да изградят ценностна система.


- Какво трябва да притежава един преподавател, за да го запомнят учениците?


Един учител винаги трябва да запази детското в себе си, но има и граница. Един учител трябва да има душа, сърце и искра. Знанието не е нещо, което да го дадеш в една кутия. Трябва да запалиш искрата в детето, за да тръгне по пътя на знанието. Благодарен съм, че има ученици, които са доволни на това, което съм ги научил.


Димитър Димитров споделя, че предизвикателствата, които среща като учител, са необходимостта от добре свършена работа, от която да са доволни родители, ученици и общество. Според него всеки един в тази професия се старае да постигне точно това.


За 19 години в професионалния живот на Дечка и Димитър са минали много ученици, които и до днес си спомнят за тях с добри чувства.

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+