Ученици от Добрич минаха по стъпките на героите, паднали за свободата на Добруджа през Първата световна война

Над 50 възпитаници на 5 училища, заедно със своите преподаватели се включиха в образователен тур, организиран от Регионалния исторически музей в Добрич, свързан с местата на памет от Първата световна война  в Добруджа.  Те посетиха местата на българската бойна слава, за да видят онези кътчета, които ни дават повод за гордост, за да се запознаят с онези страници от българската история, които не са забравени, но могат да имат един нов и по-различен прочит. 

„Идеята ни беше да накараме децата да видят това, което е около тях, да разберат, че Добруджа е място, разположено на кръстопът, в което другият – чужденецът, никога не е бил възприеман като лош човек, като нещо чуждо и враждебно. С местата на памет, които се съхраняват в Добруджа и днес ние доказваме, че хората живеещи в равнината са хора – толерантни, хора, които смятат, че мъртвите не са ни врагове, както е казал поета, че в отношението ни към войната и към случилото се преди повече от 100 години ние трябва да намерим онези устои, онези истини, които да ни направят повече хора, които да ни покажат кой е верният път, защото ако вървим към една истинска обединена Европа  ние трябва наистина да се вслушаме в заветите на предците ни, да знаем, че те са ни завещали един урок по родолюбие, но също така и един урок по човечност”, каза музейният специалист от РИМ - Добрич Надя Иванова, която е един от организаторите на екскурзията.

Първата спирка на любознателните младежи беше Военното гробище в Добрич, което е един от най-ярките примери за хуманизъм, толерантност и човечност. 

Общата му площ е над 10 декара, което го превръща в най-голямото по територия Военно гробище в нашата страна. Погребаните в него над 3 500 войници и офицери не са групирани по националност, а са положени един до друг без обособяване на сектори и парцели по национален признак. Именно този факт превръща добричкото Военно гробище в уникален и неповторим исторически паметник,  който демонстрира по най безапелационен начин толерантността и хуманността. Само една малка част от погребаните на територията на гробището са положени в единични гробове, докато всички останали са в братски. На територията му има изграден параклис, който носи името на “Св. Архангел Михаил”. Той e построен от признателните добруджанци със собствени средства. В прилежащия музей може да бъде разгледана постоянната експозиция „Добричката епопея 1916 година”. 

„Намирате се в мемориалния комплекс „Военно гробище”, който е свързан с участието на България в Първата световна война, за която сте учили в часовете по история. Тук са погребани българи, румънци, сърби, руснаци, турци и германци. Нашите прадеди са полагали всички загинали смесено, без да правят разлика между свой и чужд. Ето по този начин показваме и хуманизма на нашите прадеди, които са давали пример за европейско мислене и за толерантност към инакомислещия, към противника”, разказа на децата музейният специалист към РИМ Добрич Живко Марков.

„За първи път посещавам Военното гробище, въпреки че съм от Добрич и наистина това как българите са погребали своите румънски съперници и са ги почели, бидейки мъртви, много ме впечатли от гледна точка на хуманизма, който са проявили”, сподели единадесетокласничката Снежана Стоянова  от СУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Тя заяви, че би препоръчала на свои познати да посетят Военното гробище в Добрич, за да се потопят в атмосферата му, особено ако са истински почитатели на историята и на темата за Първата световна война.

Чешмите на Добруджа винаги са били обвити в легенди за любов между двама млади, било то щастлива или невъзможна. Те пазят спомена за сладките приказки, веселите празници и хубавата студена вода, която утолявала жаждата на преминаващите. Следващата спирка на учениците  беше „Каралезката чешма” в с. Стефан Караджа.  Всеки,който докосне нейните каменни плочи може да усети храбростта на войниците, сражавали се за родината. 

Върху „Каралезката чешма” може да се види плоча с изобразен стилизиран кръст за храброст с надпис  „Добричка епопея 5 - 7 септември 1916 година”. Историята разказва, че на 4-ти септември 1916 година варненските войски под командването на генерал Тодор Кантарджиев са посрещнати като освободители от добричките жители след като румънските войски напускат панически града, но ситуацията изисква незабавно нашите войски да вземат позиция северно от града в очакване на многоброен противник и наистина рано сутринта на 5 септември 1916 година войските от 47-и Руски корпус, под командването на генерал Зайончковский, съвместно с отстъпилата предния ден 19-а Пехотна румънска дивизия правят опит  повторно да завладеят град Добрич. Този ден остава в Българската военна история като първия сблъсък между руски и български войски в нашата най-нова история. Място на полесражението е именно районът около „Каралезката чешма”, наречена така по името на съседното село Каралез. В тази битка победата е на страната на храбрите и самопожертвователни войни от варненските войски, които удържат под напора на руската кавалерия и пехота. Повечето от загиналите в Битката военни са погребани в района на тази чешма.

„Такива са били каменните чешми на Добруджа – протягат снага по кръстопътищата и всъщност  са място романтично и обвито с легенди, но са и място, където хората да сложат своите надписи както тук. Използвали са чешмата, за да напишат, че части от 8-и Приморски полк водят самоотвержена битка срещу румънските  и руските войски за отбраната на Добрич. Тези възпоменателни надписи край чешмите не са единични. Те ни говорят затова,че в крайна сметка през всичките тези векове чешмата е средище на социума”, сподели Надя Иванова.

„Харесва ми, че ни показват исторически места, но всъщност и ни разказват, с какво са свързани те и каква е историята им, а тя е много силна и трябва да се помни. Чешмите на Добруджа присъстват в много разкази и много човешки истории са свързани с тях, кой се е срещнал там, кой кого е загубил и т.н. Всеки е ходил на чешма!”, сподели впечатленията си Йоанна Костадинова от 11 клас в ЕГ „Гео Милев”.

След това децата се насочиха към един добруджански град, който гордо носи името на героя от Първата световна война – видния родолюбец ген. Стефан Тошев. В град Генерал Тошево учениците разгледаха изключително интересната експозиция в историческия музей и отдадоха почит към генерала пред паметника му в центъра на града. 

„Генерал Стефан Тошев е известен с това, че през Първата световна война, командвайки Трета армия тук в Добруджа и освобождава цялата територия от румънското владичество, но апогей в неговата военна кариера се смята превземането на непревземаемата тутраканска крепост. След това той се оттегля от военна служба.  Умира на 27 октомври 1924 година в Пловдив, погребан е в София. Интересен факт е, че цар самият Борис III върви след оръдието, на чиито лафет е положено тялото на Стефан Тошев, от църквата до Централните софийски гробища, разказа директорът на ИМ - Генерал Тошево Цветелина Христова. 

„Намираме се в моето родно градче – Генерал Тошево и това е паметника на ген. Стефан Тошев. Той е един виден българин, той е голям родолюбец и аз съм горд, че съм от този град и той е нашият патрон”, сподели единадесетокласника от ЕГ „Гео Милев” Петър Христов. 

Любознателните гимназисти посетиха и новоизградения монумент на 6-а пехотна Бдинска дивизия край с. Козлодуйци. Те останаха много впечатлени от това магнетично място, което пази спомена за отминали битки и герои, дали живота си за свободата на Добруджа. Техните имена са изписани на стените от бял камък, опасващи монумента. Ако затвориш очи тук в съзнанието ти ще изплуват войниците, които тичат храбро и спират враговете с гърдите си.  

„Много ми харесва нетрадиционния начин, по който е построен този монумент, с тези специфични стени. Аз в първия момент го асоциирах с нещо като градина, но е наистина много интересен”, каза Самуил от 11 клас от СУ „Св.св. Кирил и Методий”. „Много е хубаво да се разглеждат такива места, защото ако човек не е запознат с разнообразието на културното наследство в родния си край може да остане с впечатлението, че мястото, на което живее не е хубаво или е скучно, което разбира се не е така, допълни единадесетокласника. 

Първата световна война отведе добричките ученици непосредствено до румънската граница. Те посетиха още едно място, пазещо славата и героизма на падналите в боевете за Добруджа, а именно Военното гробище в Силистра.  Тук бойни действия не е имало, но някога се е намирала военната болница, в която са починали от раните си много смели знайни и незнайни войници. На това място те са били погребани с почести .

„Гробището е изградено през Първата световна война, когато в него са положени костите на паднали войници по северния фронт. По обясними причини в Силистра няма бойни действия, тъй като фронтът е бил към Тутракан,а след това се пренася в Северна Добруджа.  В града е съществувала още от турско военна болница, която след това е била преустроена във второкласна градска болница с доста добри условия за времето си. През войната  тя става военно-полева и  всички, ранени на северния фронт са били изпращани за лечение в нея. Много от починалите от раните си са били погребани тук във Военното гробище. Запазени са 16 надгробия, на които за съжаление няма написани имена”, разказа Вера Милева от Регионалния исторически музей в Силистра.  

В лявата част на гробището има изградено копие на мюсюлманско тюрбе, а в дясно – християнски кръст, понеже много от загиналите, които лежат там са били от двете религии. Авторите на целия паметник са искали да наблегнат на идеята, че независимо от вярата, която изповядват героите, паднали за Родината трябва да се почитат еднакво.

"Със сигурност този монумент е запазен доста добре и ще продължи да бъде пазен за следващите поколения. Като размери, вярно, не е особено голям, но със сигурност пази спомени за предците на хората. Всички исторически места, според мен, един истински българин трябва да ги посети, да ги оцени и да помисли какво носят те със себе си", сподели Георги Новачев от ЕГ „Гео Милев”. 

Следващата спирка беше църквата „Св. Троица” в град Алфатар, където се намира гробът на поручик Владимир Мусаков. С изключителен интерес детските очи оглеждаха малката каменна църква, след което учениците положиха цветя на паметната плоча на героя, останал завинаги в този малък, но красив град. 

До 1981 година тази част от българската история е била напълно забравена, но през следващите години тя отново пламва. Гробът и плочата в двора на храма са разкрити от д-р Иван Гагов и Георги Атанасов по спомени на стария клисар на църквата Йордан Златев. Владимир Мусаков е интелектуалец, поет и драматург, владеещ 4 езика. Роден е на 25 октомври 1887 година в град София. Завършва право в Московския държавен университет през 1912 година. След завършването си в България той работи като адвокат, но успоредно с това се занимава и с литературна дейност. През 1915 година завършва школата за запасни офицери и е произведен в чин подпоручик. Мусаков участва в сраженията на Южния, а по-късно и на Добруджанския фронт като взводен командир в 41-ви Пехотен полк. При първия щурм на укрепената Кубадинска позиция е ранен на 19 септември 1916 година в боя при село Кокарджа. На 28 септември 1916 година умира от тетанус във военно-полевата болница в Алфатар. Произведен е посмъртно в чин поручик.  На фронта Владимир Мусаков създава книгата „Кървави петна”, с която остава в българската литература. Тя  представлява сборник с писма от личен дневник с реалистично и  ярко антивоенно съдържание.

„За мен това е много ценна екскурзия, защото виждаме едни нетолкова известни места в нашия роден край. Честно казано се впечатлих от тази църква, която се намира зад нас, защото изглежда наистина стара и запазена и виждам, че е много добре поддържана”, сподели Никола Петров от ЕГ Гео Милев.   

Последната дестинация от това невероятно пътешествие назад във времето ни отвежда пред паметника на генерал Иван Колев в с. Карапелит, който е изграден на 3 септември 2009 година.

Недалеч от това китно добруджанско село българската кавалерия постига една от своите най-зашеметяващи победи през Първата световна война.  Тя вдъхновява Йордан Йовков, който по това време е военен кореспондент на фронта, да напише блестящите разкази „Триумф” и „Белия ескадрон”.  

„Впечатленията ми от тази екскурзия са много добри, понеже видях интересни паметници, които са от нашия регион и са свързани много тясно с неговата история. Бих препоръчал този исторически маршрут, през който преминахме днес, защото е важно човек да знае по какви земи живее и кои хора са дали животите си за свободата, сподели Бурак от 11 клас в ЕГ „Гео Милев”.

„Най-ярко впечатление ми направи това, че сме се отнасяли като с равни със загиналите войници от чуждите армии, това, което видяхме във военните гробища в Добрич и в Силистра”, сподели в завършек Никола Петров от ЕГ Гео Милев.   

По стъпките на героите, паднали за Добруджа в Първата световна война ученици от Добрич научиха един урок за толерантността, човечността и хуманизма на своите прадеди.  Освен обектите, които посетиха, великите личности и техните истории запалиха у децата пламък на гордост и историческа памет, който не ще бъде угасен.