Каварненец ще премине 1 200 км в Международния супер коломаратон „Париж-Брест-Париж”

Откакто се занимава с този спорт, той е участвал в бревети както в България, така и в Чужбина, но един от най-важните до сега е преходът Камино де Сантяго в Испания. През месец август младият каварненец ще се включи в Международния супер коломаратон Париж – Брест – Париж.

Как се запалихте по колоезденето?

Стана случайно, един ден след работа реших да се прибера с колело, много ми хареса и  продължих да го правя. След време си купих нов шосеен велосипед и когато започнах да изминавам по-дълги дистанции ми стана още по-любопитно и интересно. Но най-голямо влияние ми оказа преходът Камино де Сантяго в Испания през 2013 година. Това беше едно чисто любителско приключение, в което трима души изминахме около 2 500 км. за 35 дни. След като се завърнах в България започнах да се интересувам къде и кога се провеждат колоездачни събития и състезания. Тогава открих т.н. бревети, които се организират вече над 100 години в много държави, включително и България, която има богат годишен календар с  различни дистанции като най-късата е 200 км, а най-дългата – 1 200.

Можете ли да кажете, че живеете природосъобразно? Спазвате ли някакъв режим на хранене?

Откакто карам велосипед взех все повече да се замислям над тези неща и мисля, че това дори  идва от самосебе си, просто организмът ти подсказва коя храна е подходяща и коя  - не, колко трябва да ядеш и по кое време. С годините придобиваш опит и се научаваш да спазваш определен режим. При състезанията е същото.  Трябва да знаеш кога да се силиш и кога да спреш да си починеш. Разбира се, няма лесен бревет, защото все пак това са много километри, но опитът определено помага. 

Коя е най-трудната ситуация, в която сте попадал като сте карал сам?

Трудните ситуации наистина са много, трябва да се внимава с храненето, защото ако  пропуснеш момента, в който трябва да приемеш някаква храна изпадаш в  т.н. криза и е много трудно да се възстановиш. Може би, това са грешките, които съм правил в началото, но сега много внимавам. Трудности има и в големите жеги, при по-дълги изкачвания или пък през зимата, когато е много студено и трябва да се подбере подходяща екипировка. С времето успяваш да намериш решения на тези проблеми и точно това е интересното. 

Колко често тренирате?

Понеже отборът ми е софийски тренировките се осъществяват малко по-трудно и обикновено се срещаме по състезания и бревети.  Тук в нашия регион най-често тренирам с моя съотборник Росен Николов от Балчик или с варненския отбор „Одесос”, а понякога индивидуално или на велотренажор. 

Докато колело, може би, карам всекидневно, за да се придвижа до работа или из града, самите тренировки се старая да са поне 3 пъти седмично - 2 по-кратки през седмицата и една по-дълга през почивните дни. 

В колко и какви състезания сте участвал? 

В България имам над 50 бревета, което за тези 6 години не е много, защото има участници с много повече, които не изпускат дори и един старт в годината. Това е изключително трудно да се постигне. В чужбина съм ходил на състезания в Румъния, Гърция, преди 2 години направих обиколка на остров Тасос, също така в Испания - Камино де Сантяго, но то беше по-скоро туристическа обиколка, но пък ми останаха незабравими спомени. Участвал съм и в много бревети, които излизат извън територията на страната ни. 

Кои са най-важните призове, които сте получавал?

При всеки завършен бревет, независимо на кое място се класираш, получаваш медал, защото целта не е да се състезаваш с другите колоездачи, а просто да се вместиш в контролното време и да завършиш, имам медали от дистанции на 200, 300, 400 и  600 км. Участвал съм в 4  „супер бревета”, които са само в планински участъци с много голяма денивелация. За 50 часа се изминават 600 км с над 10 хил.м. положителната денивелация, което е много трудно, но пък самите гледки, които се откриват и самата природа те зареждат и може би, затова те са ми най-ценните към момента.

Разбрахме, че имате две прекрасни деца. Стремите ли се да възпитате или да събудите любовта към колоезденето у тях?

Разбира се, старая се с личен пример да им покажа, че трябва да са борбени, мотивирани, постоянно да се движат, да спортуват, да бъдат активни и дори отделям доста време да карам с тях. Изминаваме 10 – 15-километрови преходи, макар, че те са още на 6 и  8 години. И двамата са много ентусиазирани. Те се занимават и с други спортове като тенис на корт. 

Предполагам доста често Ви се налага да отсъствате от вкъщи. Как приема семейството Ви тази ваша страст?

Знам, че им е много трудно когато отсъствам, понякога се опитвам да ги взема с мен, за да усетят атмосферата и емоциите на самото събитие, да видят за какво става дума и да са подготвени за напред ако решат да се занимават със спорт. Старая се да бъдат най-често до мен, а когато  е невъзможно гледам да се прибера час по-скоро вкъщи при тях и може би това е най-хубавият момент от бреветите. 

Какви са Вашите бъдещи цели?

Това лято, В Париж се организира най-престижния и най-стария  бревет  - 1200 км Париж -Брест- Париж.  Всеки, който се занимава с дълги дистанции мечтае да завърши този бревет, защото той се провежда на 4 години и никога не можеш да си сигурен дали следващия път ще си във форма, затова реших да участвам, за да използвам шанса си докато ми се е отдала възможност. В този бревет трябва да се преминат 1 200 км за 80, 84 или 90 часа, всеки участник сам си избира в коя категория да се включи. Аз избрах 84-часовата. Разбира се, по пътя има контролни пунктове, където можеш да се възстановиш с храна, вода или ако ти остане време  да поспиш.  Някои от колоездачите се движат по-бързо, а други по-бавно и не им остава време за сън. Това прави предизвикателството още по-трудно и ценно за всеки.

Какви са очакванията Ви от това състезание?

Очаквам да бъде много трудно, защото е точно в разгара на лятото и жегите, стартът на този бревет е на 19 август, но просто самият факт, че има толкова много участници от целия свят, самият адреналин се надявам да ми помогне и да завърша успешно във времето.