На Илинден морето се „обръща” и взима най-много жертви

На Илинден морето се „обръща” и взима най-много жертви
На днешния ден (20 юли) отбелязваме празникът Илинден, той е посветен на един от най-своенравните и властни светци – Илия Гръмовержец. За поверията и легендите ни разказва уредникът в Етнографската къща в Добрич Лена Кирилова.

Смята се, че този ден е един от лошите в народния календар, т.н. „хаталия" ден, в които не трябва да се работи, защото светецът ще се разсърди. Строго се спазва и забраната за къпане и влизане в морето на този ден, защото точно на Илинден то се обръща, става студено и е изключително опасно.


Според християнските представи бащата на свети Илия всъщност е получил съновидение, че бебето му ще се роди обградено в огън и закърмено с пламък. Вярва, че когато починал свети Илия бил отнесен с огнена колесница, водена от няколко коня до небето. Този образ е познат в изображенията, които имаме от християнството. В древните представи присъства вярването, че при подялбата на света свети Илия е получил небето и станал господар на небесните светкавици, гръмотевици и летните бури, затова в представите на народа той е известен с името Илия Градушкар, или Гръмовержец.


Той е изобразяван обикновено на летяща колесница, водена от няколко коня, като от техните копита и от самата колесница излиза огън.


Някога се е вярвало, че светкавиците, които се виждат през лятото са огнените стрели, които светецът изпраща срещу ламята, която в народната митология причинява бедствия, суша и унищожава житата. Само свети Илия е можел да се пребори с нея.


В представите на хората той е бил един много своенравен, властен и силен светия и народът е изпитвал уважение и дори страх пред него. Вярва се, че свети Илия имал две сестри, които криели от него кога е неговият празник, за да не направи нещо лошо със света. Понеже не знаели какви точно ще са чудесата, които той ще извърши на земята, от страх никога не му съобщили кога е денят, посветен на него.


За да осигури предпазване на реколтата и на посевите от летни светкавици, народът задължително на този ден е трябвало да принесе в жертва на светеца петел. Точно това ни отвежда към древната символика, свързана с култа към слънцето. Някога се организирали и общоселски сборове и курбани, на които обикновено се колел бик. Селският курбан трябвало да е на открито място, където цялото село да се събере, за да почете светеца. Вярва се, че това жертвоприношение, посветено на свети Илия, няма да позволи да бъде унищожена реколтата. Според поверието ако светецът се разсърди може да затвори дъждовете, защото той е и покровител на дъжда и росата. Тогава народът отново трябвало да му се моли, изпълнявайки определени ритуали да пусне дъждовете, за да запази посевите от суша.


Тези древни езически представи и култове ни отвеждат към познатите на всички богове Тангра и Перун като по късно християнските съставки са се смесили, за да може да се стигне до тези интересни съчетания от християнство и езичество, свързани с празника Илинден.


Днес имен ден празнуват Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо и Юлия.

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+