Тодор Червеняков за школата по керамика към Общинския детски комплекс в Каварна

Тодор Червеняков за школата по керамика към Общинския детски комплекс в Каварна
Днес ви срещаме с един човек, в чийто речник липсва изразът „Не мога”. Тодор Червеняков е ръководител на школата по керамика и малка пластика към Общинския детски комплекс в град Каварна.

Започнал като възпитаник на извънкласната форма преди около 35 години, сега той предава опита си на младите творци от крайморския град.


За Тодор Червеняков най-важни са децата и това те да израстват стойностни и добри хора.


Разкажете малко повече за школата по керамика към ОДК.


Школата по керамика е с дългогодишна история. Вече близо 35 години всеки следобед тя се изпълва с детски смях и настроение и в нея се създават различни интерпретации на заобикалящия ни свят, затова вече сме си утвърдили и почитатели на нашето изкуство в града, и те винаги с нетърпение очакват нашите изяви. Задължително правим минимум 2 големи изложби, 3 – 4 в града и понякога излизаме извън пределите на Каварна. В историята на школата има не една или две изложби в големи галерии в Пловдив, Силистра, Русе дори и на Шипка 6 в столицата.


Научихме, че историята как сте станал преподавател в школата е много интересна. Бихте ли я споделили с нашите читатели?


Не знам случайно или не, някои хора казват, че няма случайни неща, но още от детска възраст аз обичам изкуството и в частност пластиката. Преди около 35 години, при самото създаване на школата, мои познати ме запознаха с тогавашния ръководител Йорданка Недева и така започнах да посещавам уроците, като бях един от първите й ученици. Нещата се развиха така, че в един момент, когато аз завърших попаднах тук в Детския комплекс и след като тя се пенсионира предостави школата в мои ръце. Искрено се надявам да оправдавам доверието й и да продължавам да извеждам школата напред, и нагоре.


Какви са пластиките, които над които децата най-често творят тук, в работилницата за въображение?


По принцип всяка година си избираме тема, по която да работим, няма област, в която да не сме работили. Същевременно, в зависимост от това кой какъв опит има в школата, по различен начин се изразява в съответната тема. Правим от популярните чашки и гърнета, т.н. битова керамика до малки пластики, пана, стенна керамика, участвали сме в не един конкурс в страната и чужбина, и наградите, които имаме, мисля, че доказват, че се справяме добре засега. Винаги се стараем темите да са разнообразни, но с течение на годините понякога се повтарят, но се опитваме да бъдат разгледани под друг ъгъл, от различна гледна точка и най-вече през очите на децата.


Коя е любимата им тема?


Най-интересно е, че извън темата, която сме решили да работим през годината, аз винаги им давам възможност да направят нещо, което искат те и точно тогава става така, че те срещат затруднения. Когато работим по темата те имат страшно много идеи и изведнъж когато имат свободата се чудят коя да изберат, и им става изключително трудно. Може би най-приятното им занимание, което обичат да правят, това са флоралните мотиви, основно стенна керамика и човешкото тяло, което много ме радва, тъй като това е един малко по-сложен и трудоемък процес и много често децата, които имат интерес към това идват допълнително, за да постигнат желаните резултати.


Колко деца посещават към момента школата по керамика?


Над 60 деца посещават школата, по принцип напливът е огромен и за съжаление, за да бъде добра работата и качествена, не мога да приемам неограничен брой деца. Може би има едно ядро от около 40 деца, които са изключително редовни и творят с огромно желание.


Как отсявате децата, които да останат в школата?


Аз не отсявам, те сами се отсяват, аз нямам право да кажа, че едно дете е талантливо, а от друго не става нищо. При мен има значение нещо друго, когато човек има желание може да постигне много повече, отколкото този, който има огромен талант. Има един момент, в който талантливите започват да се поотпускат малко и отстъпват малко назад пред тези, които работят усилено и дават всичко от себе си.


Какво казвате на дете, което казва „Не мога”?


Може и да ви се стори странно, но тук този израз е забранен. Аз дори не знам какво означава, при нас има само „искам” и „не искам”. Ако ти не искаш няма как да те накарам да направиш нещо, но ако имаш желание ти самият си способен да направиш чудеса. Много често някои от децата и близките им не вярват в резултата, който се е получил накрая. Стъпка по стъпка, бавно, с много упорит труд и усърдие резултатите са на лице.


Ето какво споделят част от възпитаниците на школата по керамика към ОДК – Каварна.


Людмила Сергеева е една от възпитаничките на Тодор Червеняков. Тя посещава школата от 8 години. „Тук най-много ми харесва възможността да си почина от училище и от всякакви други ангажименти и просто да релаксирам чрез изкуството”, споделя тя.


Красимира Колева посещава школата по керамика към ОДК от скоро. Тя споделя, че няма любима тема, а просто пресъздава с глината своите най-съкровени мисли и чувства.


Кремена Иванова е една от абитуриентките в ОДК – Каварна. Тя посещава школата по керамика от 2 клас. Талантливата девойка споделя, че ще й бъде изключително мъчно за школата, но при всяка възможност ще се връща както в спомените, така и в реалния живот, за да отразява преживяното чрез изкуството. По думите й нейният преподавател я е научил на упоритост, да бъде смела и да изразява себе си във фигурите, които вае по един неподправен и чист начин.

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+