Есетере България - пример за добро партньорство между бизнес и местна власт в сферата на социалните проекти

Есетере България - пример за добро партньорство между бизнес и местна власт в сферата на социалните проекти
Интервю с изпълнителния директор на Есетере България Пламен Николов

- dōTERRA е водещата в световен мащаб фирма за производство на етерични масла. Как се стигна до решението те да стъпят и в България?


Собственик на „Есетере България“ е най-голямата фирма в света в областта на ароматерапията dōTERRA. Три са основните и най-продаваеми масла в световен мащаб – лавандула, лимон и мента. В момента  dōTERRA  работи с над 130 вида масла. Водещо масло навсякъде е лавандулата, в България тази култура вирее добре, макар и да не е местен вид, имаме и сериозна научна дейност. През 60-те и 70-те години тук се разработват около 7 сорта лавандула, в България имаме традиции и познаваме в детайли технологията, разполагаме с инженери, които проектират и изработват дестилационни апарати и не на последно място имаме много добри техници, които да ги поддържат в добро състояние. Доказано е, че тук от средата на 19 век се произвежда и търгува с лавандулово масло. Фактор за развитието на този вид отрасъл е и географското позициониране на страната ни, в която виреят много етерично-маслени култури. Всички тези фактори, са насочили най-голямата фирма в областта dōTERRA да инвестира в България. Така аз получих предложение от американците да построя дестилерия в България и приех предизвикателството. 


- По индуктивен път dōTERRA е решила да разпространи производството си и да дойде и в България. Как обаче се спряхте именно на Добрич?


Област Добрич е районът в България с най-големите селскостопански площи. Тук лавандулата намира място да се разгърне. Тя има нужда и от четирите сезона, за да се развие,  затова и вирее доста добре в Североизточна България, което е от особена важност когато тя се използва за нуждите на ароматерапията. 


- През последните години се наложи трайната тенденция на все по-увеличаващи се площи в Добруджа, заети от лавандулови насаждения. Мислите ли, че този факт има връзка с изграждането на дестилерията на „Есетере България“?


Ако съм игнорантен, да! Истината е, че факторите са няколко, като водещият са европейските фондове  в областта на отглеждането на етерични култури. Освен това местните хора имат способността да се увличат от тенденциите или иначе казано от това, което е модерно в момента. Лавандулата  е станала модна до такава степен, че много от стопаните я гледат като алтернативна форма на препитание. 


- Закономерно идва въпросът ми – дали балонът с отглеждането на лавандула вече не е прекалено надут и очаквате ли той да се спука?


Да, балонът е надут и очаквам скоро да се спука. Някой ден  някой автор ще напише роман за всичко това и хората ще го четат. Това е начинът да се развиваме, не ни харесва, но е факт. Спряхме да се обвиняваме и да търсим вината в нас, но сме изключително предпазливи. Дори се притеснявам вече да спомена някое конкретно ново масло, което Есетере възнамерява да произвежда. Случаят с маточината беше точно такъв. Ако в един момент търсихме стопаните, за да сключат договор с нас, то в последствие станаха толкова много, че започнаха да се сърдят, ако откажем да сключим договор с конкретно лице. Да, ще има хора, които ще пострадат от тази тенденция, но в крайна сметка говорим за земеделие, то е такова. Тази година цената на лавандалута  е със 70% по-ниска от миналогодишната и на хората им трябваше известно време да разберат, че фактите са такива. 


- Предвижданията Ви за това, че ще има пострадали стопани, предполагам, че важат най-вече за малките стопанства. Дали ще се отрази и на големите земеделци, които отглеждат хиляди декари?


По наши изчисления в добра година, с добър рандеман доходът на фермера от лавандула е значително по-висок от този на техническите култури като пшеница, царевица, рапица и слънчоглед. При лавандулата доходът в нормална година е над 800 лв. на декар. Умножете го по сто…


- Макар че не сте представител на бизнес с дългогодишна история, за краткото време, в което сте в Добрич Вашата фирма се превърна в пример за това как бизнесът може да взема активно участие и в социални проекти. Социалната ангажираност на бизнеса е нещо съвсем нормално по света, но като че ли не и за България. Кое Ви накара да се заемете и с благотворителност, и с осигуряването на работа на деца, излезли от ЦНСТ и вероятно и с други проекти, за които не знаем?


Принципът ни на работа е много простичък. Нашите собственици са от щата Юта. Те винаги са искали образно казано около тяхната къщичка т.е. в районите, в които имат инвестиции, всичко да е наред. Те ни ангажират да търсим социални проекти, близо до нас. За dōTERRA е много важно всяко едно масло да има своята история, добиването на всяко едно масло да е подобрило по някакъв начин живота в региона. Този стил на поведение на нас много ни допада, още повече че акцентът е върху социално слаби хора. Затова и ние се включихме в дейността на „Социалната чайна“ във Варна, които се опитват да уловят децата на изхода от ЦНСТ. В момента, в който държавата ти каже, че вече си пълнолетен и трябва сам да се грижиш за себе си, а ти си свикнал да живееш в защитена среда, имаш нужда от подкрепа. И ние правим точно това – намираме им първа работа, учим ги на нови умения, които да са им от полза в реалния живот. 


- Идеята на собствениците на dōTERRA да си оправят не само къщичката, но и двора около къщичката е наистина чудесна. Но българите като че ли по-скоро бихме я възприели като твърде идеалистична. След като „Есетере България“ вече се е опитала да наложи този модел на поведение и в България, какви са Ви наблюденията, работещ модел ли е и у нас?


Категорично моделът е работещ. Нашата цел не е да търсим благодарност от обществото, нашата цел е да помогнем. За социалните си проекти ние разчитаме не само на средствата от фондацията на dōTERRA. Служителите на Есетере също са социално ангажирани и даряват част от заплатите си, така добавяме средства и от нас. Няма добро, което да не е работещо.


- Вие сте пример за успеха на ефекта, наречен „предай нататък“. Със сигурност за социалните си проекти обаче Вие разчитате на подкрепата и на местната власт, в лицето на Община Добрич. Какъв партньор е тя?


За добро или лошо ние нямаме база за сравнение, защото все още не сме работили с друга община.  Лично аз като спонсор съм доволен от Община Добрич, защото хората в местната власт успяват да спазват една елегантна дистанция. От тях получаваме идеи в какви проекти да им помогнем. Ние ги питаме, те ни отговарят и всеки си свършва работата. Доволни сме, че виждаме едни млади хора в Община Добрич, с които говорим на един език и се разбираме. Не съм чул досега някой да не е останал удовлетворен от нашите партньори в лицето на общината и аз лично съм много доволен от тази т.нар. кооперация. 


- Надявате ли се Вашият пример за партньорство между местна власт и бизнес да бъде поет като пример и за други представители на бизнеса в Добрич? Не Ви ли е самотно в тази Ви роля?


Не, никога не съм се интересувал какво правят моите колеги, а и защо да се интересувам. Да, чудесно е, че някой е направил кръгово кръстовище в Добрич, но този ефект на „предай нататък“, за който Вие говорите, е въпрос на доброволно желание. Ако не съм успял да заразя и други, значи аз не съм достатъчно шармантен или активен. Той съседът си стои до мен и аз трябва да направя нещо, за да го увлека в една социална дейност. И Вие ми давате една много добра идея да измислим план как да заразим хората от „махалата“. Нека да направим един наистина хубав проект, в който да инволвираме хората от местния бизнес. Благодарността е към егото, не към работата.

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+