Сенсей Стоян Димов: "В карате всичко започва и свършва с уважение"

Сенсей Стоян Димов се занимава с бойни изкуства от 18 години, в момента преподава карате в клуб „Вълк” и Академията за бойни изкуства „ЦАНЕВ".  Споделя, че учи децата преди всичко да са стойностни и добри хора.  

В своя сенсей младите каратеки виждат не само преподавател, а и приятел и един добър пример. 

Как започнахте да се занимавате с бойни спортове?

Винаги съм се възхищавал на героите от филмите с бойни спортове. Веднъж като бях доста малък видях едно съседско дете как рита много високо и ми стана интересно как успява, исках и аз да бъда като него. Отидох на една тренировка в тогавашния полицейски карате клуб в Добрич,  поговорих с ръководителя, той ме прие и започнах да тренирам усилено. 

Какво беше чувството като пристъпихте в залата за първи път?

Когато пристъпих за първи път в залата, гледайки абсолютно всички деца по кимона, си казах, че това е моето място, моят спорт и моят дом.  Първото ми кимоно се оказа, че няма колан и по време на първата тренировка, в която имах кимоно се наложи да тренирам без него, но от следващата - чувството беше невероятно. За хората, които тренират от много време карате и се занимават и проучват историята и философията на този спорт кимоното е като кожа. 

Още от тогава всичко ме дърпаше към залата, така е и до ден днешен. 

Какво е за Вас карате?

Карате за мен е начин на живот, философия и общо взето, мога да кажа, че е целият ми живот. 

Дните ни са изпълнени с определени ситуации и определени битки и войни, които трябва да бъдат спечелени, така е и при бойните спортове. Те са философия, която трябва да прилагаш, дистанция, която трябва да спазваш и в техните послания можеш да намериш отговор на почти всеки въпрос. 

Разкажете малко повече за клубовете, в които сте треньор. 

Най-силно се изразява присъствието ми към Академията за бойни изкуства „Цанев”. Това е бившият карате клуб „Никон”. 

Преди около 3 години се запознахме с президента и главен треньор на академията Ники Цанев. Той ме прие с отворени обятия, споделих му идеите, вижданията, целите си и желанието ми за развитие . Решихме да направим клон в Добрич, имахме си съответно някои спънки, но успяхме. Сега учим децата усилено на спорт,  което се доказва с историята на  клуб „Никон”, гоним девета подред национална  титла „Шампион на България”. .

Децата тренират карате в стил Шотокан, така наречената олимпийска версия на карате, тази която е призната от Международният олимпийски комитет и сега ще се играе в Токио през 2020 година.  

Какво се опитвате да предадете на младите каратеки?

Най-важното нещо, на което искам да ги науча е на уважение и дисциплина, от там нататък когато тези качества се изградят в тях, те могат да се научат на абсолютно всичко като как да се пазят, как да тренират, методики, тактики, водене на спаринги и всякакви неща, които могат да ги доразвият в спорта.  Най-хубаво е когато ученикът надмине учителя си. 

Целта не е толкова да се спечели медал или купа на някакво първенство, медалите и спорта са до време.  Целта е подрастващите  да се изградят като качествени хора, да стоят далеч от лоши компании, наркотици, алкохол, да могат да са пример за по-малките.

Когато едно дете влиза в залата за първи път го посрещам, обяснявам му защо се покланяме, с какво е свързан този жест и че първо карате е спорт, но то се учи, а в последствие се спортува и тренира. В карате всичко започва и свършва с уважение. 

Какво казвате на дете, което каже „Не мога”?

Изразът „Не мога” е един забранен израз. Той трябва да бъде изкоренен от речника на децата. Няма не мога, има постоянство и опити. По-хубаво да паднеш 10 пъти и да се изправиш, отколкото да паднеш веднъж и после цял живот да падаш.