Стотици гоблени раздава Блага Шишкова на приятели, творени бод след бод близо 4 десетилетия

Завършва средното си образование в Природо-математическата гимназия в Добрич, няколко години работи в шивашко предприятие, след което в пощата заедно със своя съпруг, а към момента работи в социален дом между селата Камен бряг и Свети Никола.

В свободното си време обича да се занимава ръкоделие – плете на една и две куки, обича да чете и да посреща гости, които да гощава с вкусни ястия, но едно от любимите й занимания е нашиването на гоблени.

Започва да се занимава с бродиране в края на 80-е години, когато е едва на 20. „Преди години се бях поразболяла и един лекар ми каза, че е чувал от свои пациенти, че гоблените успокояват и ми препоръча да опитам. Но аз съм от онзи тип хора, които не обичат да проверят водата студена ли е или топла, и с главата напред отидох и си купих възможно най-сложния гоблен, който можах да намеря. Нещата се оказаха трагични!”, сподели Блага.

Тя все още пази първия си гоблен, той се нарича „Момичето с шапката” и представлява картина на млада девойка с шапка, богато украсена с цветя. „ Това е гоблен с над 40 цвята и за начинаещи е нещо много страшно. В началото дори не знаех гобления бод, не знаех как да разчитам схеми и започнах съответно от някъде, но нещата не се получаваха. Разбира се, аз се амбицирах още повече, че ще го завърша”, разказа тя.

При една разходка в Кюстендил Блага Шишкова вижда на една пейка дама, която шие гоблен. За нея споделя, че никога няма да я забрави. „Тогава бях двадесет и няколко годишна и видях една жена как шие едни прекрасни коне, впоследствие разбрах, че гобленът се казва „Коне на водопой”. Толкова много ми хареса тази дама на тази пейка – беше нещо невероятно красиво, спрях при нея и я помолих да ми покаже бода. Тя ми каза как да се получат и двете страни еднакви, показа ми тънкостите и как да разчитам схема”, сподели тя. За да ушие „Момичето с шапката” Блага е стояла до 3 – 4 часа през нощта.

Нейното семейство също подкрепя тази й страст. „След това по цялата тази история се запали баща ми. Във Варна имаше само един магазин за гоблени, баща ми започна да го посещава често, за да си хареса картинка и да ми я купи”, каза тя. По думите й големите гоблени са доста скъпо удоволствие. „Един хубав голям гоблен, с хубави конци струва 100 – 150 лева, които трябва да отделиш от семейния бюджет за да можеш през следващата година да се занимаваш с него. Никога не съм имала проблеми в тази насока”, категорична е българевката. Първият голям гоблен, който е ушила е „Хитлерова зима”. Тя е работила по него 5 години, като в това време се е занимавала и с други начинания.

През годините Блага Шишкова е ушила стотици гоблени, част от които е подарила на свои близки и приятели. Оставила е за себе си 30-40 от най-любимите й. По стените в къщата й в Българево могат да се видят „Мостът на Мостар”, „Момичето на скалата”, „Възкресението”, „Ефигения”и „Коне на Водопой” , които по стари гобленарски поверия не могат един без друг, фентъзи гоблена „Вечност” и „Ръченица” от Иван Мърквичка.

„Ръченицата я ших за собствено удоволствие и стана толкова бързо, защото много ми харесваше”, заяви Блага. Тя сподели, че за нейно огромно съжаление не може да намери хубави български картини, направени на гоблени. Една от мечтите й е да ушие „Шопи на пазар”. „В последно време се занимавам с елмазените гоблени. Те стават по-бързо и са невероятно красиви”, каза Блага Шишкова.

Тя сподели, че няма любим гоблен и обича всичките си творби като дечица. „Имам си гоблени, които са ми тръпка и съм шила и по няколко пъти”, казва с усмивка Блага.