ИЗБОРИ 2019: Йордан Апостолов: Повече социална ангажираност за учениците и мандатност за директорите

Според него само по този начин младежите ще се чувстват ангажирани с всичко, което се случва около тях, а директорите ще полагат повече грижи за повереното им училище или детска градина.

През последните години виждаме засилен отлив от Добрич на млади хора и проблемът не е само в демографската криза, но и в тенденцията за емиграция, както към по-големи градове в България, така и в чужбина. Как общината може да се справи или да повлияе на този процес?

Не само Община Добрич, но и всички останали общини в България играят преразпределителна функция на един делегиран бюджет. Той просто се спуска към определеното училище, а общината е само една пощенска кутия и тя не поставя никакви изисквания към учебното заведение  за приобщаване на децата към проблемите на града и към живота в този град. Според мен общината може да поиска участие в акции на БЧК – раздаване на храни за бедни хора, на книги, за почистване например на библиотеката и други. Това са обществени дейности, в които децата могат да бъдат ангажирани. Благодарение на времето, което децата ни прекарват на своите телефони, те са загубили у себе си чувството и умението да се срещат с проблем или събеседник наживо. Това с течение на годините ще им направи лоша шега, защото те си мислят, че виртуалната мрежа е самият живот. 

Смятате ли, че по-голямата социална ангажираност ще доведе и до по-голяма отговорност и дисциплинираност у децата?

Естествено, че ще доведе до по-голяма дисциплинираност, а  от дисциплината произтича впоследствие и отговорността, защото децата ще осъзнаят, че могата да бъдат полезни на обществото, на града си.  В момента децата ни не се чувстват полезни, не им даваме шанса да го направят, няма кой да ги приобщи към модела на полезността. Общината има много форми, чрез които може да помогне на младите хора да намерят своя път – почистване, боядисване на огради, засаждане на дръвчета и много други. И във всички тези дейности съм категоричен, че трябва да участват и общинските съветници, цялата администрация, за да покажат, че ние не караме децата да правят нещо, защото няма кой да го свърши, а да ги приобщим, за да го направим заедно. 

Къде е ролята в този приобщаващ процес на ръководствата на училищата и детските градини и учителите в тях?

Всички знаем какъв е действащият закон за образованието, но аз съм категорично против един директор на учебно заведение да бъде пожизнено такъв. По този начин директорите се чувстват като феодали на учебното заведение, което управляват и нямат усещането, че някой може да ги измести чрез по-добри идеи за развитието на повереното им заведение. Общините могат да поставят изисквания на изпълнителната и законодателната власт за промени в законодателството, с цел облекчаване и подобряване на управлението на учебните заведения. Виждате в момента полемиката около програмата „Плод и мляко“ и какво се случва там. Ние като община имаме възможност да въздействаме на училищата. Тази програма трябва да бъде обслужвана от местни производители. По този начин ще се стимулира и местното производство, което също страда.