38 години от откриването на най-големия паметник на хан Аспарух в България

Най-големият паметник на хан Аспарух в България се намира в Добрич

Окт 16, 2019 - 06:48
Окт 16, 2019 - 07:25
 0
38 години от откриването на най-големия паметник на хан Аспарух в България

Открит е на 16 октомври през 1981 година в чест на 1300-годишнината от основаването на България. 




Странно чувство обзема човек, ако се доближи до него или просто го гледа от далечината. Усещане, подобно на величие или респект. Мемориалът на хан Аспарух - издигнат в нашето съвремие като преклонение пред героичното минало и вечно посвещение към бъдещите поколения.

Изграден е за 11 месеца и проектиран от народния художник проф. Величко Минеков и архитект Иван Николов.

Състои се от конник, петима войни, стоящи на вечна стража, каменна пластика и водно огледало с вечен огън. Височината на фигурата на конника, от копитото на коня до върха на меча, е 24 метра, а на коня - 11. Изработен е от бронз.

Скулпурът Величко Минеков е потърсил мъжествеността и силата в пластичния силует на изправения кон. В неговата поза той е подчертал епичността на основополагането, въплътил е във фигурата на хан Аспарух символа на държавата. 

Каменната пластика представлява хан Кубрат и синовете му. Огледалото с вечния огън символизира обновлението и дълговековната история на България. Към паметника водят 13 гранитни блока с кубична форма с дължина на страната от един метър. Символизират 13-те века история на България. 


Паметникът е отлят е в генералтошевския цех на Художествения комбинат за монументални изкуства към творческия фонд на Съюза на българските художници. 

Разчетен е като ритуално-символен комплекс, като своеобразен идейно-пластичен център. Пространството е разработено като система от основен символен център, площадка пред него, церемониална и преходна част.

Творческите усилия и вълнения на скулптура, архитекта и на ръководените от тях изпълнителски групи са осъществени като пластическа защита на съзнанието на българина, на връзката му  с традицията и силата на приемствеността. 

В текста са използвани архивни материали от изкусоведa Диана Вайкова и от книга за паметниците в Добрич, дарена на Регионалната библиотека "Дора Габе" от Златка Маринова