През призмата на времето: Кметовете на Каварна

От Освобождението на България от турско робство до смяната на обществено-политическата и икономическа система през 1944 година Каварна е управлявана от 29 градоначалници.

През призмата на времето: Кметовете на Каварна

Всички те, както и техните последователи след 9 септември, са допринесли за развитието на града във всички аспекти. Сред главните приоритети на управляващите са били образованието, земеделието и духовните дейности. Всеки един от тях се е стремил да допринесе за благото на народа.


В началото на 1878 година е освободена южната част на Добруджа, но тя остава неуредена в гражданско отношение почти до лятото на следващата година.

Непосредствено след Освобождението, в опожарения град Каварна веднага е бил избран градски общински съвет, състоящ се от по-будните и останали живи след погрома граждани. Любопитно е, че за член на този съвет е бил поканен и каймаканинът Саид бей, който не бяга с турците. За неговата личност историка проф. Г. Димитров пише в книгата си „Княжество България” – „… той бил анадолия и много добър човек. С неговото преместване онези граждани, които се укривали в пещерите, постепенно почнали да се връщат”.

Първият съвет в Каварна, създаден през 1878 година веднага поема административното ръководство на града и близките села.  Първата и основна задача на този Градски съвет била да организира останалото живо население в дейност за заличаване последиците от нападението на черкезите. Тези действия били подпомогнати от започналия процес на завръщане на избягалите от погрома каварненци, както и от новите заселници на града – котленци, ямболии, еленчани и старозагорци.


Първият кмет на Каварна след Освобождението, за който има сведения, е Андрей Василев Димитров, останал в историята като Амирата (кметувал през 1880 година). Баща му – Васил Андреев Димитров и дядо му Димитър Брашков са от каварненския род Брашковите. Те били известни билкари и лечители. Като младеж Андрей имал буен характер, обичал рискованите дела, реагирал бързо и точно. Успял да обедини около себе си младежи, които по-късно станали ядрото на хората, организирали каварненската защита през 1877 година. Заради отличните си организационни качества и силно влияние сред младите започнали да го наричат Амира. Думата произлиза от арабското, после преминало в турско „амир”, което означава началник. Андрей Димитров е учил в гръцко училище в родния си град, отличавал се със силна памет. Говорел е гръцки, немски, руски и румънски език. След завършването на образованието си започнал да се занимава с търговия, но практикувал и занаята на баща си – лечителството.  През 1877 година Амирата много добре предвидил каква ще е участта на града след настъплението на руските войски и бягството на турците. Оказал се прав бягащите черкези и башибозук опожарявали и разграбвали всички села по пътя си. Затова той събрал младите хора и започнал да организира защитата на града. Под негово ръководство защитната линия, изградена от камъни, пръти и преплетени храсти спряла за повече от седмица настъпващите към града черкези, по този начин жените и децата успели да избягат. За жалост силите на защитниците не стигат и ордите нахлуват в града като го опожаряват. Амирата, заедно с група другари успяват да се измъкнат след последните ръкопашни боеве и отиват да посрещнат руските войски. След подписване на Сан-Стефанския мирен договор те се връщат в града. Най-напред Андрей Димитров е избран за съветник към общината, а пред 1880 година за кмет на града. Като кмет на града бил уважаван от съгражданите си. Помагал е на много хора да стъпят на краката си, грижил се е за прехраната им. Чрез търговската си дейност създава много работни места. Амирата доживява до дълбока старост, почива през 1934 г. на 104 години.


Следващият кмет, за когото са открити сведения е Драгни Георгиев Калинков, той бил градоначалник на Каварна през 1885 година. Родословието му води началото си от село Гаргалък (дн. Вранино). Баща му Георги Калинков бил заможен човек, имал чифлик в околностите на селото. Най-известни от неговия род в Каварна са бай Калинко – популярен шегобиец и служител в Общината, ветеринарния лекар Драгни Симеонов и журналиста Параскев Парушев. Драгни Калинков е роден през 1856 година, завършил е четвърто отделение в началното училище. Живеел е в с. Хаджи-Байрам, но всеки ден прехождал до Каварна с файтона си. По времето на неговото кметуване е основано първото селско-кооперативно сдружение – Земеделско дружество „Добруджа”. Театралният състав при читалището представя пиесата „Нещастната фамилия” и „Иванко- убиеца на Асеня” от В. Друмев.


Георги Каранфилов Георгиев, известен като Гьоргиш Чорбаджи е бил кмет на Каварна пред 1901 година. Той е роден през 1848 година в крайморския град. Като дете е продавал симити и е ловял риба, спечелените пари давал на майка си да ги съхранява. Като юноша бил помощник на търговеца Хаджиянев Поради деловите си качества и търговски дух, успял да спечели добри пари и станал съдружник на работодателя си. Около 1870 година закупува земи и става съдружник на Андрей Василев – Амирата. По негова инициатива, по време на управлението му в града е основано потребителско дружество „Дружба”за доставка на стоки за населението. Умира през 1916 година.


От 1901 до 1903 година кмет на Каварна е Цвятко Колев. Той е роден в Михалбей (Божурец). Занимавал се е с търговия на зърнени храни. По време на неговия мандат в града е създадена първата група деца за предучилищно обучение, т.н. забавачница. Открита е и каварненската прогимназия. Кметът полагал грижи за здравеопазването на населението и най-вече на децата. През 1903 година в града е назначен първият дипломиран лекар – д-р Калугерович.


Димитър Вълев – градоначалник на Каварна през 1904 година. Протокол на училищното настоятелство в с. Раковски сочи, че той е съдействал за построяването на начално училище в селото. По време на неговото управление е създадена българската земеделска банка и е започнал строежа на шосето от града до морето.

Тодор Киранов Георгиев – кмет на Каварна през 1905 и част от 1906 година. Роден е в Каварна, произхожда от стар възрожденски род. През времето на неговото управление в града е създадено пчеларско дружество, основана е и първата аптека. Преустановява дейността си гръцкото училище и е изгонен гръцкия свещеник от църквата „Св. Георги”. Започва строежът на училище „Л. Каравелов” – днешната художествена галерия. Киранов е известен с ревностната си поддръжка на учебното дело.


Тодор Гочев Стойнов – управлявал през 1907- 1907 година. Роден е в с. Карапча (дн. Крапец), завършва класното училище Каварна. Работи като търговец на текстилни изделия. Като кмет на града съдейства много за откриването на НУ „Братя Миладинови” и частното стопанско училище на Дора Овчарова.


Атанас Арнаудов е бил градоначалник на Каварна през 1908, 1909, 1912 и 1929 година. Роден е през 1864 г. в с. Крапец, Шабленско. Като малък бъдещият кмет помагал на родителите си в кърската работа. По време на Руско-турската война през 1878 г. баща му Коста бил убит от бягащите черкези и башибозушки орди. По-късно е убита и майка му. Атанас остава кръгъл сирак, а чифликът на родителите му бива опожарен. След войната за него се грижи негов съселянин. Усетил, че младежът е умен и предприемчив, той го изпратил да учи в специално училище за земеделски стопани край Русе. След завършване на образованието си Атанас се връща в Крапец, но не за дълго, скоро той заминава войник и участва в Съединението на България през 1885 година. След като се завръща се премества да живее в Каварна. Бързо печели доверието и уважението на местните. Управлява през 1908 и 1912 година. Следващата година Атанас Арнаудов заминава доброволец на фронта. По време на кметския му мандат в града се случват значителни събития в обществения и политически живот. Назначен е първия съдия в Каварна – Харалампи Вълчанов. Завършен е строежът на шосето Каварна – Балчик, започва да се изгражда и за Шабла. Основана е първата детска музикална „Китка” – втора в България. По инициатива на кмета е открито и стопанско училище с две паралелки. Кметът, препатил много в живота си, е бил весел и общителен човек. Поддържал е връзки най-вече с младите, в тях виждал бъдещето на града. През кметуването на Арнаудов в града започнал да излиза местния вестник „Каварненски новини”, по-късно като „Каварненски изгрев”. Вторият кметски пост на Атанас Арнаудов е през 1928 година в условията на румънската окупация.

По време на двете румънски окупации в управлението на Каварна се включват 21 кметове.


Михалаки Куртев – 1913 – 1914 г. Кметуването му е през първата окупация. Роден е през 1883 година в с. Божурец. Занимавал се е със земеделие. Румънските окупационни власти са ограничавали много действията и правата му.

Следват няколко градоначалници, за които няма данни. Това са Георге Грасу – 1915, Никола Атанасов Колев – 1916 година, Лазар Тачев -1917 година, Лефтер Янакиев Лефтеров – 1917 година и Иван Тодоров Йолов – 1918 година, три месеца.


Рафаил Николов Хаджидимчев – управник на Каварна през 1018 – 1919 година. Роден е през 1876 г. Потеклото си води от стар знатен котленски род.  Интересен факт е, че Хаджидимчеви имат роднинска връзка с автора на „Рибния буквар” д-р Петър Берон. Възрожденския дух, наследен от „Бероновите” се проявява най-активно в дейността на Рафаил Николов по време на първата румънска окупация и като кмет на града. През 1917 година той прави пълен списък на отвлечените от румънските окупационни власти каварненци и селскостопански инвентар. Води борба за издирването на  изчезналите при отвличането. За съжаление успява да върне само 67 от 134 души. Характерно за кметската дейност на Рафаил Николов е обстоятелството, че нерегламентирано от никаква законова уредба, сам си изгражда помощен орган, нещо като кметски съвет. Той се е състоял от по-активните каварненски граждани. Като кмет на града Хаджидимчев прави всичко възможно да заличи раните, нанесени на населението и града през първата окупация. По негова инициатива е изграден „Градски народен комитет”, чиято задача е била да организира населението за борба Южна Добруджа да не бъде окупирана отново от румънските власти. На кмета Рафаил Николов Хаджидимчев се пада жестокия жребий и горчивата участ да предаде управлението на града на английските и френски войски под командването на английския поручик Търнър.


Патрокъл Атанасов – 1920 – 1922 година. Родословието му води началото си от остров Схитос (Гърция). Роден е през 1880 година. Не е известно по какъв начин е попаднал в Каварна. Вероятно по търговски дела. Застоява се доста и се жени за внучката на ръковидтеля на Каварненската съпротива – Амирата. По време на кметския мандат за първи път е учредено ловното дружество „Дропла”. Привлича на работа в Каварна дипломирания лекар д-р Никола Батулев. През 1922 година по негова инициатива е основано и футболното дружество „Калиакра”. Патрокъл Атанасов умира през 1929 година, погребан е в каварненските гробища.

През 1925 година градоначалник става Войку Воскуца. За него няма сведения.


Юрдан Христов Махалнишки – 1925-1926 г. Роден е на 26 април 1883 година в град Елена. Произхожда от стар възрожденски род. Завършва трикласното еленско училище и прогимназия. От 1903 година учи в Търновската гимназия  „Димитър Василев” в Свищов. Високото му за онова време образование, както и природната му интелигентност и предприемчивост, предопределят жизнения му път в сферата на търговията. Извоювал висок авторитет пред румънските власти Юрдан Махалнишки успява да издейства разрешителни за организацията и честването на български обичаи и християнски празници.  През 1925 – 1926 г. е назначен за кмет на града. Макар и е в ограничени размери, Махалнишки имал известна административна власт, която използвал преди всичко за намаляване на репресиите от страна на другите румънски власти. Като кмет на града и заместник-председател на училищното настоятелство подпомагал акцията за събиране на финансови средства, необходими за строеж на нова сграда на българското частно училище, дарява лични финансови средства. Сложна и противоречива личност е бил бившият кмет на Каварна Юрдан Махалнишки. Извършил много добри дела, но съдбата го е белязала със знака на човешката неблагодарност. Към материалното му състояние, характеризиращо го като богат човек, е необходимо да се добави и неговата богата душевност, но често губеща се външно от особеностите на неговия нрав. Умира през 1954 година.


Леонид Георгиев Каранфилов - 1926 г. Роден е през 1880 г. в Каварна. Завършва прогимназиалното си образование във Варна, след което търговската гимназия в Цариград, следва в Марсилия, Франция. Владеел е свободно четири езика. Преди да бъде назначен за кмет се е занимавал със земеделие и търговия. Богатата му култура и отзивчивост го правят изключително популярен сред населението и той бързо печели доверието и на румънските власти. Като кмет на града помага много на каварненци, пострадали от репресиите на окупаторите. Подпомага и дейността на Българското културно общество най-вече при издействането на разрешителни за честване на български народни празници.


Аристофан Андреев Василев – 1926 г.  Той е един от синовете на ръководителя на Каварненската съпротива Андрей Василев – Амирата. По време на неговия кметски мандат започва строежът на сградата, в която се помещава частното училище. Разширява се дейността по здравеопазването на населението с назначаването на двама лекари – каварненци д-р Михаил Гецов и д-р Стоян Славов.

През 1928 и 1940 кмет на Каварна е бил Вангеле Тулио, а през 1930 година – Симеон Никуленку.


Иван Златев Андонов - 1932 – 1933 г. Роден е през 1894 г. в с. Иречек. Началното си образование завършва в родното си село, а основното в Каварна. След това завършва търговската гимназия във Варна. В края на 1932 година е назначен за кмет на Каварна. Като член на БЗНС и кмет защитава интересите на селските стопани пред румънските власти. Избран е за сенатор в румънския парламент. От 1941 до 1945 година е депутат  в Българското народно събрание. През 1950 до 1952 година е секретар на общинската администрация в Каварна.

През 1934 – 1935 година градоначалник е майор Чезаре Апостолу, а през 1938 г. – Георге Марунеску.


Георге Димитру Серя – 1938 г. Останал в историята като високообразован и ерудиран румънец Георге Серя е бил известен реализатор на т.н. „тиха асимилация”. Като използва доброто си име сред каварненци, развива тезата за равноправието на всички граждани през законите. Проявявал е внимание към всеки един жител на крайморския град. Полагал е грижи за развитието на града като морски курорт. По негова инициатива излиза вестника „Каварненски плаж”, който е бил изцяло с рекламен характер и разпространяван в Румъния. Като кмет на Каварна полага големи усилия за хигиенизирането и благоустрояването. За първи път при него започва изготвянето на градоустройствен план и регулация на улиците на научна основа. Проявявал е усет към красивото. Наредил всички граждани да боядисат фасадите на къщите си в бяло, а дограмата – в синьо.

Антон Попеску Улму – 1939 г.

През 1940 година кмет на Каварна отново става Вангелю Тулю.

Той предава общинската администрация и властта на първия кмет на Каварна след окупацията – Спас Желев.


Спас Желев Джилянов– 1940 г. Роден е в с. Гурково през 1893 година. Служи на висок офицерски пост на южната граница, където помага за укриването на евреи, за да не бъдат депортирани. Бил е кмет на Царево и Несебър, през 1940 е назначен за градоначалник на Каварна. На 21 септември приема архива на общинската администрация от румънския кмет. Основната задача на българския градоначалник е била да организира дейността на българската администрация. Привлича за чиновници  общината будни българи. Спаж Желев е инициатор за повторното учредяване на народно читалище „Съгласие”. Това важно събитие се е случило на 8 декември 1940 г. По време на неговото управление започва монтажа на киноапаратура и динамо в салона на прогимназията.

Спас Желев бил честен, високообразован ерудиран и толерантен за времето си човек. Успява много бързо да сплоти около себе си всички каварненци и да насочи усилия към утвърждаване на българското управление и дух.


Димо Ненчев Далакчиев – 1941 – 1943 година и 1946 – 1948 година.

Произхожда от стар котленски род, роден е в с. Медвен през 1896 година. Завършва право в Софийския университет около 1920 година. Семейството му живее в София, през 1940 година идва заедно с българските власти и администрация в освободения каварненски край. Назначен е за кмет Гяур- сюйчук (дн. Българево). В началото на 1941 година първият кмет Спас Желев напуска поста и на негово място е назначен Димо Далакчиев. Като човек с висока степен на образование и култура, добър познавач на административното дело, новоназначеният кмет бързо печели доверието на заварените служители в Общината и населението. Той продължава линията за изграждане на активно функциониращите държавни институции в града. Димо Далакчиев полага големи грижи за развитието на икономиката. По негово предложение мелницата и маслобойната в Каварна се регистрират под новото име „Събирателно дружество мелници  – маслобойна”. По време на неговото управление се възстановява дейността на закрития от румънските власти районен съд. Повторно е възстановен общоградският съвет на старейшините, открита е и първата автобусна линия Варна – Дуранкулак, която минавала през Каварна. Развива се и учебното дело, създадени са Професионално училище „Обнова” и земеделско училище. По инициатива на кмета през 1943 година е създадено музикалното дружество „Меден кавал”. Пред 1942 година градът преживява изключително събитие, на посещение е Цар Борис III. Сред посрещачите е и кметът на града, който води царската свита към сградата на Общината. В центъра на града е открито и първото лятно кино, градското читалище разширява дейността си.

Последният кмет, за който няма информация е Захари Ников. Той е бил управник на Каварна през 1943 – 1944 година.

По текстове на краеведа Антон Каранфилов.