Как да приготвяме и консумираме фреш

Как да приготвяме и консумираме фреш
Днес заедно с Николай Георгиев търсим отговор на въпросите, свързани с приготвянето и консумацията на фреш

От пет години Николай чете литература, свързана със здравословното хранене. Според него приемането на фрешове е ниско в йерархията, но е добро начално ниво за водене на пълноценен живот.  Заради това е и поредицата от статии, свързани с прясно изцедените сокове.


За да си приготвите фреш се нуждаете от сокоизтизквачка. Николай Георгиев споделя, че сокът, получен от различните машини, не е еднакъв. Те се разделят на две големи групи –  центрофужни и студено-пресоващи или още мастикиращи (мачкащи, мляскащи). Според него първият вид е бърз, шумен, по-евтин, но за сметка на това по-лесен за почистване. Проблемът при центруфужните машини, е че не могат да изстискват сок от зеленолистни продукти. Освен това центрофугата развива висока температура, която окислява продуктите и унищожава полезните ензими.


Поради тази причина Николай смята, че по-добрият избор са студено-пресоващите машини. Той обяснява, че работят на принципа на мачкането и изцеждането и дава пример с отминалите години, когато сокът от морков е бил приготвян с помощта на марля. Категоричен е, че са сравнително безшумни, запазват ензимите и фитонутриентите, изцеждат сок от магданоз и други подобни, правят и мляко от ядки.


Друга особеност на бавнооборотните машини е, че в готовия сок има  три пъти повече фибри, отколкото в сока, приготвен с центрофужна машина. Така консистенцията на готовия продукт наподобява повече на нектар, отколкото на класически фреш. Като минус Николай отбелязва, че този вид машини са с по-висока цена и се почистват по-трудно.


По темата за приготвянето на фреш той смята, че качеството на плодовите напитки, получени от обикновените ръчни сокоизтисквачки, е сравнително добро. Като минус отбелязва, че полученият продукт е бистър, което означава, че при него няма пулпа. За разлика от бавнопресоващите машини, при които полученият сок има три пъти повече фибри. 



Как да консумираме фреша е друг определящ фактор за полезните му свойства. „Сокът не е вода, а храна“, категоричен е Николай. Заради това трябва да се приема бавно и на малки глътки. Добре е да се „дъвче“ или иначе казано да се задържи по-продължително в устата, за да се смеси със слюнчените ензими, които подпомагат за разграждането и усвояването му. Изпиването на сока наведнъж се равнява на витаминна бомба, която кара стомаха да работи на по-бързи обороти, за да го разгради. Това не се отразява благоприятно и организма и не успява да усвои добре полезните витамини. Затова е препоръчително да се приема като самостоятелно хранене.Това означава най-малко половин час преди или два часа след следващото хранене.


Интересен факт, извън темата за фрешовете, е препоръката водата също да се пие на бавни глътки. Не трябва да се приема по време на хранене, защото разрежда соковете в организма. 


„Включването на порция или две сок към дневното ви меню следва да се брои като добавяне на нова храна, а не като допълнителна чаша вода. Това се отнася за онези от вас, които следят дневния си калоричен прием, макар аз лично да не подкрепям изчисляването на калории, а да се концентрирам върху полезността и удоволствието от храната“, уточнява Николай.


В заключение той отбелязва, че прясно изцедените сокове могат да бъдат порция ненужна захар, добавена към дневното меню или допълнителна чаша здраве под формата на витамини, ензими и фитонутриенти. Всичко зависи от състава, начина им на приготвяне и консумацията.

Коментирай

Споделете в социалните мрежи:

Google+