Честит рожден ден на мястото, което пази специфичните занаяти и до днес

Съвременният град Добрич възниква в началото на ХVІ в. Разположен в средата на Добруджанската равнина, на място, където се кръстосват основните по онова време пътища, свързващи центъра на Османската империя с отвъддунавските земи и Европа, още с основаването си той се превръща в естествен административен, икономически и търговски център на тогавашната Добричка кааза. Доказателства за това са старото име на града, сведенията на чуждите пътеписи, прочутият Добрички панаир, сбирал търговци от близки и далечни краища на Османската империя, както и многобройните запазени до средата на миналия век пазари и чаршии. Старите жители още пазят спомена за оживените „Одун пазар” (чаршия за дърва), „Ун пазар” (чаршия за брашно) и водещите към тях малки занаятчийски улици, по които се разполагали работилници, ханове, кафенета, двуетажни къщи с дюкяни, търговски магазини и стари каменни чешми.

На тяхно място през 1979 г. е открит Архитектурно-етнографският музей на открито “Старият Добрич” с 32 занаятчийски работилници, които представят специфичните за добруджанския регион домашни занаяти (тъкачество, везба, изработка на  накити от мъниста и хлебарство), както и занаяти, осигуряващи основни оръдия и предмети на бита (грънчарство, ковачество, дърворезба, ножарство, сарачество, кожарство, кожухарство, шапкарство и др.). Във всяка една от тези работилници туристите могат да срещнат потомствени майстори, които с автентични инструменти и материали изработват ръчно и по стари технологии образци на народната култура. В комплекса могат да се видят още възстановки на стар хан, гостилница и часовникова кула; Теке джамия и характерните за Добрич градски белокаменни чешми, съградени още през епохата на османското владичество.

Особен интерес сред посетителите на обекта предизвиква старата часовникова кула, изградена през ХVІІІ век във връзка с развитието и дейността на еснафа. Първите сведения за нея принадлежат на Руджиер Бошкович, който през 1761 г. посещава тогавашния Хаджиоглу пазарджик. Столетие по-късно в стар османски документ се съобщава, че със средствата на местното население е изработен и градски часовник. Градежът на кулата по онова време е от дялани камъни, а в архитектурно отношение тя е с формата на четириъгълник, който завършва с покрит чардак и конусовиден покрив, „подобен на минаре”.  През 1872 г. Феликс Каниц заварва постройката в развалини. Само няколко години по-късно обаче тя отново е възстановена, като заслугата този път принадлежи на шейх Ариф Хикмет бей, който дарил два дюкяна с годишен наем 35 гроша за поддръжката й.

След Освобождението на Добрич от османско владичество грижата за часовниковата кула поема Градският съвет. Към края на столетието кулата е приспособена за противопожарен наблюдателен пункт.

През 1965 г. във връзка с новия регулационен план на града старата часовникова кула е съборена. Сегашната кула е възстановена по скици, спомени, документи и снимков материал от архивите на музея в Добрич. Кулата е висока 21 м. Часовниковият механизъм е направен по схемата на старите  възрожденски часовници от Елена, Дряново и Трявна.

На територията на “Старият Добрич” е и Теке джамия. Тя е построена през втората половина на ХVІІ в. Нейното изграждане се свързва най-вероятно с култа към незнаен мюсюлмански светец и с дейността на някои от известните мистични мюсюлмански секти или ордени в североизточните земи на някогашната Османска империя. Днес Теке джамия е единственият запазен в Добрич образец на мюсюлманската култова архитектура от периода ХV–ХІХ в.

Текст от официалния сайт на проект "Пъстрото лице на Добруджа"