Марина Константинова представя новата си книга „Изгубената улица” в библиотеката в Добрич

Издадена през 2019 г., „Изгубената улица” е почти виртуален съвременен роман, посветен на приятелството.

Марина Константинова е поетеса и писателка от град Добрич. Член е на сдружението на писателите в родния си град. Завършва педагогика и психология във Великотърновския университет. Работи като учител, коректор, журналист и редактор в печатни и електронни медии, а по-късно и като психолог.

"Нежна гръмотевица" е първата ѝ поетична книга - 1992, следват "Отвесно време"- 1995, "С отвързани очи" 1998, ИК "Сребърен лъв". Дарик Радио я обявява за книга на годината.

През 2002 г. излиза "Отблясъци" - поетични фрагменти, през 2005 "Седемте мъже на Мария" от поредицата "Съвременна проза" на ИК "Захари Стоянов". През 2006 г. се появяват "Диви ябълки" - поезия и акварел, заедно с художничката Гинка Димова, и "Вървейки по брега" - поезия. През 2008 следва "Писмо в бутилка" - кратки разкази и акварел, ИК "Пастел" и "Невидимият бряг" - съвременен роман. През 2010 г. излиза поетичният сборник "Навръх тишината", ИК "Захари Стоянов".

Идеите на авторката за симбиоза между изкуствата води до участието ѝ в артистичния проект "Меню за душата", заедно с нейни колеги, с които посещава Братислава и участва в представянето му с поетични текстове. Някои от тях са преведени на английски и словашки език.

През 2012 г. излиза романът ѝ "Златният венец", ИК "Сиела", който е посветен на археолога Георги Китов и е представен в пет големи български градове. През 2013 г. е публикуван романът „Белият бряг”, вдъхновен от личността на румънската кралица Мария, построила Двореца в Балчик. През 2014 г. авторката участва отново заедно с Вера Пенева и Гинка Димова в артистичен проект, чийто плод е изданието „Небесни ескизи” - илюстрирано с картини на художничките.

Авторката е многократно номинирана и награждавана. Нейни творби са участвали в сборни издания и антологии.