Филип Янев: Кариерата ми на актьор тръгна от Каварна

Роден е в Добрич преди 39 години. Детството и юношеството си прекарва в крайморския град, където живее 20 години. Филип често се връща в незабравимите летни дни, изпълнени с игри и забавления. „За мен Каварна е един много хубав спомен, спомням си истинските приятелства, спомням си мечтите, които имахме, копнежите и незабравимите изживявания”, споделя той.

Кой е най-ранният и най-скъпият ти спомен от Каварна?

Най-ранният ми спомен е когато бях в първи клас. Помня, че с мои приятели слязохме долу на морето, където имаше един вързан сал, с който щяхме да пътешестваме и да откриваме нови светове. Бяхме се запътили към Турция, не помня защо бяхме избрали точно тази дестинация, но това беше идеята ни. Майка ми ме видя и ме наказа. Това е първият спомен, който изникна в съзнанието ми като си помислих за Каварна. Иначе най-хубавите ми спомени са през лятото, аз бях непрекъснато около батковците и когато идваха туристи, и главно какички, ми беше много хубаво. Забавлявахме се страшно много, летата бяха уникални. Нямам лоши спомени от Каварна.

Вече не живееш в Каварна, връщаш ли се мислено към родния град понякога?

Майка ми дойде да живее в Добрич през 2001 година, една година след нея се премести и баща ми, който вече не е сред нас. Аз идвах за по ден, два, но не ми харесваше, защото нямах приятели в града и казвах: „Не искам да стоя тук, няма с кого да изляза”. Даже бях сигурен, че не искам да живея в Добрич. С течение на времето намерих много готини хора тук и до ден днешен си поддържаме връзка, и всеки ден откривам нови и нови приятели. Връщам се мислено от време на време, сега е все по-рядко, защото нищо не ме връща там, няма ги същите хора, няма ги същите лета.

Ако още тогава някой ти беше казал, че ще станеш актьор, щеше ли да повярваш?

Определено нямаше да повярвам, тогава аз се занимавах с рисуване и ходех на кръжоци по керамика при госпожа Недева. По онова време сегашният преподавател на школата Тодор Червеняков беше по-напреднал и аз гледах да се уча от него, защото той правеше невероятни неща. Така че съм проявявал някакъв афинитет към изкуствата още тогава, но никога не съм мислил, че ще стана актьор. Но все пак може да се каже, че имах някакви заложби, когато бях на 15 години в Каварна дойде актьорът Митко Ялнъзов, за да постави, заедно с театралната трупа, пиесата „Джонатан Ливингстън Чайката”. Аз отидох на импровизирания кастинг, поговорих с Митко и той ме взе за малка роля. Играех съдия.

Значи можем да кажем, че актьорската ти кариера е тръгнала от Каварна. Тогава ли се зароди любовта ти към театъра?

Определено мога да кажа, че актьорската ми кариера тръгна от Каварна на тази крехка възраст. Любовта ми към театъра се зароди спонтанно, аз винаги съм обичал да измислям някакви шеги, дори и в училище често се закачах с учителите. Разбира се, повечето имаха чувство за хумор, но имах една учителка по български език, която в четвърти клас ми се скара и ме изгони от часа. Изгони ме, защото беше първи час, рано сутринта, на всички ни се спеше, аз тогава гледах много анимационни филмчета, а там бях виждал как котаракът си слага клечки за зъби на очите, за да подпре клепачите си да не се затварят. Аз реших да пресъздам тази сцена, сложих си клечките, тя ме видя и ме изгони като се закани да не ме пуска повече в часовете си. Но вече в съзнателните си години посещавах всички театрални постановки, които са се играли на каварненска сцена, било то с професионални актьори или с любителски състави. Една моя братовчедка, която работеше като хигиенист ме пускаше без билет. Може би точно в този период се зароди любовта ми към театъра.

Как попадна в Драматичния театър „Йордан Йовков” в Добрич?

Учех актьорско майсторство в Театралния колеж в София и нямах никакво намерение да се прибирам. За жалост баща ми почина и аз се прибрах в Добрич, за да съм по-близо до майка ми. Работих разни други неща. Един ден директорът на Кукления театър „Дора Габе” Петър Петков ме покани да бъда част от трупата, поиграх известно време, но нещата не се случваха както на мен ми се искаше. След няколко месеца отидох на интервю в Разградския театър, поговорих с директора Пламен Панев, светла му памет, и той ме прие. Оттам общо взето ми стартира професионалната кариера в драматичния театър. Тогава господин Панев не ме познаваше и ми направи впечатление, че човек, който не ме е виждал никога, нито на сцена, нито в живота, ми се довери и ми даде една от главните мъжки роли в постановката „Албена” по Йордан Йовков. След това той почина и на негово място дойде друг директор, с който работихме също толкова добре и все още работим, казва се Богдан Петканин. В момента даже играя в негово представление с Мариан Бачев и Сашо Кадиев, казва се „Аз досадникът”. Тогава той беше временно изпълняващ длъжността, след което дойде новият директор, който направи „услуга” на всички млади актьори, като ни накара да напуснем театъра. Върнах се в Добрич, поговорих си с директорът на Драматичния театър в Добрич Иван Мандев, срещнах се с режисьора Стефан Спасов и започнахме съвместна работа. Първото ми представление в Добрич беше „Преспанските камбани”.

В колко представления си играл, откакто си в добричкия театър?

В шест и сега подготвяме следващото – засега са: „Преспанските камбани”, „Службогонци”, „Юнаци с умни калпаци”, „Любовен пилотаж”, „Вампир”, „Боряна” и в момента репетираме „Дамски шивач”. Мога да кажа, че всички роли, в които съм се превъплъщавал са ми любими, например най-лесна ми беше тази на слугата в „Любовен пилотаж”, защото не беше чак толкова тежка и за мен беше някак сладка.

Трудно ли влизаш от роля в роля?

Не, гледам бързо да си науча текста и след това се впускам в приключението.

В реалния живот играеш ли роли?

Със сигурност играя, няма начин да не играя, но примерно гледам повече да е към шегата, да е весело и приятно на хората около мен. Никога не съм и не бих използвал актьорския си талант за нещо лошо.

Коя е ролята, която мечтаеш да изиграеш?

Няма такава, всяка една нова роля ми е мечта. Много съм щастлив и доволен от това, което ми се случва в Драматичен театър „Йордан Йовков”.